сряда, 10 август 2011 г.

Марица Родригес: Не съм жена, която се оставя да я ръководят

Протагонистката на La casa de al lado ни разкрива, че чрез тази новела търси начин да покаже решение на милионите жени, малтретирани от половинките си, които си мълчат от страх. Сподели също, че живее в много реален свят.

Марица, каква беше като дете?
Бях много спокойна, усмихната, харесваше ми да играя с братята ми, които са близнаци. Имах спокойно детство, бях послушна. Нямах конфликти с майка ми, винаги бях прилежна в училище, организирана, както и до днес.

Каква беше първата ти работа?
Майка ми винаги ни е учила да работим ,както и баща ни. Бях на 15. Спомням си, че беше в един магазин за дрехи и обувки. Братята ми се занимаваха с обувките, а аз с дрехите. Не знаех да комбинирам една дреха с друга, но накрая станах най-добрата продавачка.

Какво направи с първата си заплата?
Тъй като майка ми не ме оставяше да се гримирам, си купих кафява спирала и парфюм.

Трудно ли ти е да пресъздадеш безкористна и малтретирана жена в "La casa de al lado"?
Много ми харесва Пилар, защото е честна, искрена. Прилича на мен, много е организирана, жена, която знае какво прави. Лошото е, че се отмята бързо и не може така. Аз не съм жена, която се оставя да я ръководят. Нито мъжът управлява жената, нито обратното. Двойките сме така, да се подкрепяме взаимно и да разчитаме един на друг.

В този смисъл с мъжът ти допълвате ли се?
Разбира се, всеки е опора за другия. Никой не може да пречи на мечтите ти, човекът, който те обича трябва да те тласка към успехите ти. Такава трябва да е твоята половинка.