Марджори Де Соуса: "Съвестта ми е спокойна"

След участието си в "Мис Венецуела" през 1999, кариерата на Марджори де Соуса се устреми стремглаво нагоре. През 2002 се превърна в международна актриса с участието си в известната теленовела "Дивата котка", на прочутия сценарист Алберто Гомес, която се снима в Маями. Малко след това се превъплъти в отрицателна роля в сериала "Тъмна орис", на Телевиса и въпреки възможността да подпише доходоносен договор в Мексико, тя се върна в своята родна Венецуела. След развода си, тя реши да отвори крилата си и се върна в Градът на слънцето, където изпълни главната роля в "Пожертвани сърца", който скоро се излъчи и в САЩ, представен от Унивисион. С пълно право красавицата се чувства горда от своите успехи.

Маржори, как се чувстваш като събираш плодовете, които ти костваха толкова много работа?

Това е една награда. Много често хората не могат да видят усилията, които полагаме, за да достигнем тези резултати. Определено когато получавам обичта на публиката и виждам толкова почитатели в Туитър (около 140 хиляди) означава, че работата ти не е напразно. 

През кариерата ти те въвличаха в различни слухове...

В някои случаи хората ме мразят, но това е защото не ме познават. Коментари като: "Ей, тази жена е оперирана. Какъв ужас!"(смее се). Единственото в живота, което ми е правено са гърдите и нямам проблем да го кажа.

Коя е Маржори де Соуса?

Преди всичко, верен приятел. Тя е способна да даде каквото има за брат си, майка си, баща си, приятелите.

Коя е най-голямата ти лудост?

Мисля, че на моменти съм много импулсивна. Опитвам се да бъда по-търпелива, да усещам и премислям нещата преди да ги направя.

Какво беше детството ти?

Обичах да ходя в църквата и да медитирам. Да се вслушвам в сърцето и разума си. Имам най-прекрасните родители на света. Преживявахме и труден етап, защото оставиха баща ми на улицата. Спомням си, че мама ми даваше пари, които си събирах в една касичка, защото исках да си купя кукла. И никога няма да забравя, че успях да си я купя. Мама ми е разказвала, че когато брат ми се е родил е нямал количка, защото сме нямали пари, но тъй като баща ми е много креативен, е взел количката, която аз съм ползвала и и е сложил вериги и колела. Когато майка ми е излизала на улицата и количката е хвърляла искри. Хората са я спирали и са и казвали: "Госпожо, количката пуска искри". Сега ми е смешно, но си представям неудобния момент, който е преживяла мама.

От дете ли мечтаеш да станеш актриса?

Мечтаех да пея и си спомням, че пеех песните на Карина, на която се възхищавам, пред родителите ми. Майка ми винаги ме е подкрепяла, а баща ми беше по-затворен към тези неща. Той си ме представяше в офис като изпълнителен директор, никога като актриса. Като му казах, че ще участвам в "Мис Венецуела" почти не умря.

Винаги ли си била красива?

Бях ужасна... Слаба, с огромни очила от паста. В училище ми се подиграваха.

Имаше ли комплекси?

Децата си казват всичко в лицето. Бях смутена. Напълно различна от популярните момичета в училището. Първата година от бакалавъра си пуснах косата, отидох и никой не ме позна. Децата казаха: "Уау какво се е случило?"

Късметлийка ли си в любовта?

Научих много от партньорите си. Но усещам, че още целувам жаби, да видим дали някоя ще се превърне в моя приказен принц.

Колко жаби ще целунеш?

Колкото Господ каже. В тази кариера е сложно, но вярвам, че принцът съществува. Винаги казвам, че някъде по света е този мъж, който търся и който ме чака.

Вярно ли е, че си изхвърлила нещата на Хулиан Хил от апартамента ви?

Нямах възможност да говоря по темата. За мен тази връзка беше много важна, дори бях решила, че една личност ще влезне в живота ми. С Хулиан бяхме 5 месеца, а не 2 както се изписа и трябва да му благодаря за много неща. Възхищавам му се и го уважавам. В нашите стремежи има неща, които трябва да направим, за да постигнем мечтите си. Неговите мечти надделяха. Всеки има съвест. Моята е спокойна и като личност и като жена.

Красотата помогнала ли ти е да постигнеш нещо?

Преди време говорех с Адриана Бараса и и казах: "Госпожо,мога да съм добра", а тя ми отговори: "Хубаво, знам, че можеш да го направиш, но с това тяло и това лице те искам за злодей." Така ме включи в "Пожертвани сърца", което бе предизвикателство за мен.

Щастлива ли си такава, каквато си?

Ако имам възможност да се родя отново, бих помолила Бог да бъда пак Маржори де Соуса с моите недостатъци. Ще продължа да мечтая, защото имам неосъществени задачи, които да реализирам.