Въпреки че е римейк, лентата добива огромна популярност и се превръща в световен хит за отрицателно време. Всичко започва така: "Пет, четири, три, две..." Заснемането започва под мнителното слънце: Хуан Рейес вдига парче от покрива и моли брат си, Франко, да му помогне, но той е разсеян и покрива пада. Хуан го смъмрва и се чуват викове: "Оскар, случи ли ти се нещо?" и другите двама му се притичват на помощ... и... "Стоп, да повторим!". Сцената се повтаря, макар Оскар, предполагаемият ранен, да се шегува, да се снима с група наблюдатели и да си играе с кучето си Нерон.
Никога няма да има друга теленовела като тази, нито такова заснемане с толкова много гафове. Инфаркт, смъртоносни падания, заредени по погрешка оръжия, падане на перуки. Голяма част от екипа са смятали, че няма да приключат теленовелата. Други са се бояли за живота си. На Фернандо му се е случило да държи зареден пистолет и само късметът е помогнал да няма жертви: "Винаги, за по-сигурно, стрелям с оръжие преди сцена и един път наистина стрелна. Не можах да повярвам - някой можеше да умре". Един кон е паднал върху Хуан и направо го е смазал. Контузил го е и трябвало да ходи с патерици. Оскар пък три пъти е падал от коня, а Норма е отказала да се качва на чифтокопитното животно.
Забавни моменти също не липсваха. Например, когато Оскар обърка името на Кинтина и я нарече "Кинтана". Или начинът, по който Кинтина поздравява и се държи малко мъжки. Или постоянното висене на Оскар във ваната и Франко му каза: "Абе, Цезаре, извинете, че смущавам императорското ви спокойствие". Или когато Леандро се облече в женска рокля и се правеше на испанка, а след това падна в къщата на Франко. И много много други...
"El Pórtico" е мястото, където се намираше имението Елисондо, разположено на четиридесет и пет минути от столицата Богота. Теленовелата е излязла и на DVD с всичките сто осемдесет и осем епизода.
Майкъл Браун: "Тази теленовела е станала образец по четири причини. Първо - това е добрият сценарий. Второ - това е добрият състав. Трето - обстановката, в която се снимаше, беше отлична. Четвърто - това е първата теленовела, посветена на жените (по-голямата част от публиката, която гледа теленовели, е женската). Тук звездата не е нито главната героиня, нито главният герой - в случая са трима. Показва се на жените това, което искат да видят. И това са мъже, яздещи коне, мъже с дълги и къси коси, добре изглеждащи".
Наташа Клаус: "Продукцията беше наистина качествена. Всички бяхме като едно семейство".
Марио Симаро: "Това е съвкупност от няколко неща, които се събират. Бях на точното място в точния момент. Не само аз, а всички, които бяхме в този проект, всички дойдохме с желанието да дадем максималното. Има много талант, събран от всички сфери - в режисурата, изпълнението, сценария... Цялата тази група от хубави хора съвпадна в един проект и нещо трябваше да се случи и се случи". За колегите си, Майкъл Браун и Хуан Алфонсо Баптиста, твърди, че "двамата са изключителни партньори, забавни. Всички сме млади и се наслаждавахме много на тази страна... и ще продължим да се наслаждаваме. Обичта е взаимна. Целият екип е много сърдечен, супер професионален, много подготвени, работливи, посветени на работата си. Автоматично си спечелиха уважението ми". По време на снимките Марио Симаро претърпя инцидент с мотора си, излизайки от снимачната площадка: "Инциденти с мотор се случват. Също може да паднеш от кон или да катастрофираш". Тъй като Симаро излиза с гипс от болницата, персонажът му също пострада - пада от кон, затова в последните серии е с истински гипс и въпреки него "никога не спрях да се снимам".
Дана Гарсия: "Опознах две много талантливи момичета"
"Смятам, че формула за успех не съществува. Чисто и просто всички елементи, които участват, се изравняват и комбинират толкова добре, че дават добър резултат - затова хората следят теленовелата". За галаните актрисата коментира: "Имах честта да познавам тримата ми чуждестранни партньори, защото съм работила в Мексико и в САЩ. Имаше много хубава връзка. Да работя с тях беше чудесен опит. Супер благородни, отдадени на това, което правят, и не капризничат. Напротив, смятам, че дадоха всичко за теленовелата и това е резултатът". За колежките си, Наташа Клаус и Паола Рей, казва: "Не ги познавах, честно. Те са започнали да играят, когато аз напуснах Колумбия. Когато се върнах имах шанса да ги опозная в "Трима братя, три сестри". Открих две много талантливи момичета, които, макар кариерите им да са започнали отскоро, са просперирали много с усилие, саможертва и много талант!".
Хуан Алфонсо Баптиста: "Таяхме много страх"
"Работихме от понеделник до събота от седем сутринта до девет вечерта. Много време отнема. Хубавото е, че се получи, но, като актьор, се изразходват много сили и никой няма социален живот". Дали са знаели, че теленовелата ще постигне толкова висок рейтинг? "Знаехме, че правим теленовела с много високо ниво на продукция, на фотография, на всичко! Но всеки винаги иска да си свърши работата добре. И си я вършеше, но не знаехме, че ще се превърне във феномен".
Определено като много важен фактор се отличава и разбирателството между трите "ястреба": "Бяхме наясно как да покажем нашите братски отношения на публиката. Майкъл го познавах от Мексико, бяхме съседи и големи приятели. С Марио бях работил в "Дивата котка" ("Gata salvaje") и също го познавах". Въпреки че е любител на скоростта, Гато не отрича, че асцендентът с колегата му Симаро го накара да си вземе поука: "Таяхме много страх. Когато се случи нещо такова човек се замисля. А и е сложно, когато теленовелата се снима седмици преди излъчването й". За трите момичета Гато казва: "Дана е кралица, Наташа е отлична жена, Паола - какво да ти кажа - красота! Не само тя, а целият екип са много специални и придават каризма - това се предава на публиката".
Паола Рей: "Няма никаква война между актрисите"
Паола подчертава, че не е прогнозирала успеха на "Трима братя, три сестри" ("Pasión de Gavilanes"). Благодарна е, че е била в продукции, които са били признати на международно ниво, като "Защо, по дяволите?" ("¿Por que, Diablo?"), "Бавачката" ("La baby sister") и "Трима братя, три сестри" ("Pasión de Gavilanes"). Всичко е правила със сърце. "Дана и Наташа са големи партньорки. Нямам никакви спречквания с тях, наистина. На площадката и в живота се разбирахме много добре. За мен тази теленовела е удоволствие, има толкова много главни герои и супер екип. Имаш шанса да опознаеш повече хора, повече култури и навици и това ти помага да израстнеш и да бъдеш по-толерантна".
Хорхе Као (Дон Мартин): "Това е добре разказана история"
Ветеранът Хорхе Као подчертава, че този драматичен проект: "е добре разказана история. Смятам, че колумбийската телевизия има нещо много специално: създателите на актуалната телевизия са били хора от киното. Връщайки се в страната си не може да се създаде качеството, което има в киното, защото е много скъпо. Но тези хора намират начина да разкажат сцената с всичките особености.
Шарик Леон (Росарио Монтес): "Това е перфектният екип. Успехът на сериала не само на национално ниво, а и на световно, е оправдан. Отлична поддръжка, отличен кастинг, всеки актьор е с точния герой, имаме един от най-добрите сценаристи на Колумбия, режисьор, директор на изкуствата, разполагаме с най-добрия директор на снимките и любовта, която всички вложихме в това. На всичко това се дължи успехът на теленовелата".
Кристина Лилей (Габриела): "Петдесет или шестдесет процента от теленовелата е направена навън. Формулата е магическа. Първо, продукцията е на RTI и Телемундо, освен това - сценаристът е Хулио Хименес. Режисьорът Родриго Триана направи магия. Актьорският състав е от най-добрите. Комбинацията от толкова жестока история с лекотата от различни неща, като битките, които са комични. Музиката е новаторска, а цветовете са привлекателни. Голяма част от теленовелата е снимана при външни условия и това е много по-приятно за зрителя".
Ана Лусия Домингес (Руд/Ливия): "Всички работихме с любов и сега се виждат плодовете"
Ана Лусия споделя, че в "Трима братя, три сестри" ("Pasión de Gavilanes") "всички сме приятели. Работната група беше много приятна. Запознах се с хора, с които станахме големи приятели. Струва си да изкараш позитивното от хората. Мисля, че колумбийските истории се харесват, заради актьорската игра и сюжетите - те са много реални. Сценаристът, режисьорът, съставът... Това постигна продуктът да бъде успешен. Всички работихме с много любов и сега се виждат плодовете".
Хуан Пабло Шук (Фернандо): "Никога не възлагам надежди на дадена теленовела"
"Има няколко фактора. Основният е сценарият. Трябва да е добре разказан и затова трябват актьори, които да влезнат изцяло в ролите си. Родриго Триана и Маурисио Крус направиха страхотен кастинг за всеки персонаж. Тримата главни мъже имат малко мексикански акцент, а останалите - не. Идват на място, където всички правят живота ми невъзможен, но след това замогват. Много латиноамериканци могат да се идентифицират с историята. Всички се разбирахме много добре".
Лорена Меритано (Динора): "Разболях се и съм работила с четиридесет градуса температура"
"Хулио Хименес е най-добрият сценарист на теленовели. Изненадоха ме превратите, които претърпя историята, която и бе непредсказуема. Това е чудо в телевизията. Хулио има въображение, достойно за Оскар". Единствената й критика към продукцията е, че давали сценариите на части, не пълни: "Така се работи неорганизирано. Раздават се сценариите преди сцените. Тоест, няма време да се приготвиш. Всичко е до памет и това е чудо, защото мускулът се упражнява. Снимачният ден беше доста изтощителен. Това е физическа саможертва и лишение от много неща, като семейството, половинката, дома, ходенето на пазар. Разболях се и играх с четиридесет градуса температура".
Глория Гомес (Ева) уверява, че "ястребите" не са капризни. "За мен беше много приятно. Бях с група актьори - супер готини, добри партньори. Не може да работиш някъде, където не се разбираш с масата хора. Но всички бяха много земни. Имахме хубава връзка с момчетата. Те не са конфликтни мъже и не са капризни".
Бременната Пепита наистина беше бременна в живота. Затова Лейди Нориега е мислила, че ще изкарат героинята й от играта. Появата на бебе и любовна връзка не бяха планувани за Пепита, но се наложи да пренапишат историята й.
Клеменсия Гийен (Кармела): "Денят, в който свърши всичко това, беше много тъжно". С удовлетворено лице за свършената работа, Клеменсия Гийен заяви, че "работихме от понеделник до събота от 15:00 до 20:00 ч. на ден. Щастлива съм! Някои във финалния етап се стресираха малко и имаше много напрежение. Но знам, че денят, в който свърши всичко това, бях много тъжна".