Родена e в Мексико Сити, където израстнала с двете си сестри: "Бях доста срамежливо и самотно момиче, но имах щастливо детство. Наричаха мен и сестрите ми "трите мускетарки, една за всички и всички за една!" Като малка се смеех като кон, но дълго време не съм се смяла така". Тогава най-голямото й желание било да танцува и да отиде в леглото, за да сънува феите и магическите същества, но не и да бъде актриса: "Обичах да ходя на кино с майка си. Персонажите, които виждах, ме смайваха, но никога не си представях, че аз ще бъде на големия екран един ден". Едва спряла да си играе с куклите и бъдещето й било още неясно, тя сключила брак. Била е само на седемнадесет години. Година по-късно ражда първата си дъщеря - Елена. Веднага след това се раждат Патрисия и Лео: "На двадесет и две години вече бях разведена и с три деца". Преди да се посвети на актьорството, мексиканската дива е работила тайно. Бащата на децата й изчезнал и Елена е била и майка, и баща за тях. Родителите й много са й помагали в грижите. "Тъй като бях много слаба, лекомислена и глупава, мислих да стана модел. Един човек ме покани да бъда модел в реклами. Но не се получи, понеже нямам прототипа на мексиканската жена". Кариерата си на модел започва през 60-те години на миналия век. Въпреки това, един продуцент я забелязва и й предлага роля в телевизията: "Бях неспособна да го направя, защото не можех да говоря, просто блокирах. Тогава той ми каза: "Какво правиш, няма да бъдеш модел цял живот. Учи!". Затова решава да учи изпълнение: "Записах се в школата на Карлос Ансира и в един от неговите часове получих просветление, че искам да стана актриса и веднага разбрах, че бих могла да превъзмогна тази бариера на срамежливостта". Така започва брилянтната й кариера, която винаги комбинира с най-важната роля в живота си - тази на майка. Сега има шест внучета, които обожава и, макар годините да са оставили следи по лицето й, не са могли да й отнемат нито красотата, нито въодушевлението, с което прави всичко: "Интелигентността не е повяхнала, напротив - расте. За мен, една красива личност е една интелигентна личност". Започва като модел, продължава в киното и тогава влиза в телевизията и театъра.
В Хуан Ферара (Франко от "Непокорните" ("Rebelde")), изглежда, беше намерила любовта на живота си, но се развежда с актьора след единадесет годишен брак. След това се омъжва за Бенхамин, с когото е повече от петнадесет години.
През 2007-а година се показва като модел на ревю на Хорхе Кастеянос, по време на фешън седмицата в Мексико. Един от стимулите в живота й, освен семейството й, е била подкрепата на публиката и признанията за работата й. През 2009-а година печели наградата "TVyNovelas" за "Най-добра заслужила актриса" за участието си в "Непокорно сърце" ("Corazón Salvaje"), излъчен и у нас. Сред най-успешните й теленовели са "Право на любов" ("El privilegio de amar"), "Истинска любов" ("Amor real"): "Трябваше да нося перука и тежеше толкова, че всеки ден приключвах с главоболие", "Непокорно сърце" ("Corazón Salvaje"), в "Триумфът на любовта" ("Triunfo del amor") играе същата роля, която изигра и в оригиналната история, "Право на любов" ("El privilegio de amar"), а последната й роля е в "Заради нея съм Ева" ("Por ella soy Eva").
В момента Елена Рохо играе в театралната постановка "Пощальонът" и си партнира с Ерик Елиас, Ливия Брито и Игнасио Лопес Тарсо. "Любовният импулс на едно младо момиче не е същото като този на жена на моята възраст". Никое от децата й не последва нейните стъпки. "Тази кариера иска много саможертви. Когато снимам, нямам време за нищо. Денят ми започва в шест сутринта и приключва в десет вечерта. В леглото чета сценария за другия ден. Разбира се, че не гледам телевизия, кога? Съпругът ми ме държи в час за събитията, за това какво се пише за мен. Работата в телевизията е стресираща, понякога снимаме епизода двадесет и четири часа преди излъчването му.
"Това, което ме притеснява, е да бъда убедителна в играта си".
- Кога разбра, че искаш да станеш атриса?
- Дадох си сметка за това, когато вземах уроци с учителя Карлос Ансира и имаше един момент, в който ми допадна много. Усетих, че щях да направя нещо важно в живота си. Там взех решението и не съжалявам за нищо.
- Семейството ти подкрепяше ли те?
- Не. Никого от тях не се интересуваше от този свят. Започнах да работя като модел и допълнение навсякъде. Беше начин на живот, но нашите изобщо не бяха съгласни да се посветя на това... Никога нямах тяхната подкрепа.
- Имало е някакво непокорство от твоя страна...
- Не бих казала, просто беше нещо, което ми харесваше и исках да правя. Нямах подкрепата им, защото по онова време се гледаше лошо на това да бъдеш актриса, заради всичко, което се говореше за средата, а те мислеха, че това няма да е добре за мен.
- Може да се каже, че "Кученцата" ("Los cachorros") е лентата, която беляза кариерата ти като актриса...
- Определено. И преди бях играла във филми и си спомням един на име "Винаги има първи път" ("Siempre hay una primera vez"), с който спечелих наградата за откритие. Като отблясък в актьорската ми кариера "Кученцата" ("Los cachorros") беше много важен. Предизвика скандал тогава, защото третираше тема, с която публиката не беше свикнала още. Тази тематика беше доста дръзка. Имаше разголване във филма и актрисата, която бяха избрали, не искаше да го направи. Тогава ми я дадоха на мен, аз нямах такива проблеми.
- Взискателна ли си, когато трябва да приемеш или отхвърлиш филми, където трябва да се събличаш?
- Не знам. Може би имах инстинкт, който ми позволяваше да избирам от това, което ми предлагаха и това, което смятах, че мога да направя. Тъкмо започвах, нямах опит, единствено исках да правя каквото ми харесва. Имаше неща, които отхвърлих, защото не повярвах в тях.
- Каква е днес Елена Рохо, бабата?
- Забавлявам се много с внуците си. Очевидно, сега съм по-спокойна от преди, по-улегнала мисловно и духовно и си прекарвам много добре с тях. Децата ме забавляват доста, обичам ги много.
- Когато допуснеш грешка, способна ли си да поискаш прошка?
- Разбира се, че го правя. Смятам, че всеки трябва да е способен да каже тези думи. От малка ме научиха, че когато допуснеш грешка, трябва да бъдеш смирен и да се извиниш.
- От всичко преживяно, кой етап би искала да задържиш, за да му се насладиш повече?
- Детството на децата ми, за да мога да бъда повече време с тях, но трябваше да работя, за да не им липсва нищо.
- Какво ти липсва в живота?
- Повече време, което да прекарам с близките си.
- На какво отдаваш твоето простодушие?
- Никога не съм била блестяща звезда или дива, стъпка по стъпка съм постигнала всичкото това признание. Винаги съм била постоянна в работата си и съм се грижила за имиджа си. Не забравям, че в телевизията сме за еднократна употреба, защото докато си в ефир си някой, но когато не си, хората не те разпознават.
- Притесняваше ли се, когато започнаха да ти дават роли на майки?
- Не, всъщност това, което ме тревожеше най-много, беше да поддържам имиджа си и да продължа да работя. В тази кариера мъжете имат персонажи на момчета повече време от жените. Харесва ми да играя майки, а скоро може и баби, защо не? Познавам и много колежки, които не приемат да играят майки.
- Гледаш ли теленовели?
- Имаше време, в което ги гледах, но сега не, тъй като живея, давайки живот на различни героини, имам нужда от моята доза време, за да живея собствения си живот.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Много обичам да ходя на кино, гледам хубави и посредствени филми, но се опитвам да им се насладя максимално. Обичам и пуканките - без тях филмът няма смисъл. Наслаждавам се и на разговорите с приятели. Способна съм да отида да закусвам с някого и да прекарам не един, а два или три часа в разговори. Харесва ми размяната на опити с приятелите ми.
- Интересуваш се от литературата...
- Да, най-вече от духовните теми. Обичам да чета книги за света на съзнанието, на осезаемата реалност и ми се струват по-интересени.
- На кого се възхищаваш?
- На Елизабет Тейлър и Ким Новак. Имат красота, която ме впечатлява. От мъжете моя страст беше Ален Делон. От мексиканските актьори винаги ми е харесвала Анхелика Мария. Когато я гледам в теленовели, винаги се възхищавам на грацията й.
- Какво обичаш да си купуваш най-много?
- Обожавам да ходя на покупки, обичам роклите и обувките. Но не винаги ми харесва да пазарувам за себе си.
- Как се чувстваше в ролята на Мириам в "Свят на хищници" ("Mundo de fieras")?
- Героинята е сензационна, различна е от тази в "Перегрина" ("Peregrina"). Няма нищо общо с мен. Тревожа се само, че е властолюбива, тъй като след това тези неща си ми остават.
- Мислила ли си да се оттеглиш?
- Когато започнах кариерата, живях за деня, като допълнение трябваше да стоя десет часа. Сега подкрепата на Телевиса към актьорите е чудесна. Дори така е ужасно да мислиш за бъдещето. Докато ме иска компанията, публиката и продуцентите, ще бъда там. Щастлива съм като работя, но си мисля какво следва? Театърът е моята опора, когато не играя в телевизията. Истината е, че не виждам скоро оттеглянето си. От мен зависят много хора. Моята банда е доста голяма.