Красавицата е родена в Букараманга, Колумбия, но скоро семейството й се мести в столицата Богота, където се раждат брат й Хосе и сестра й Алехандра. Въпреки че никой от фамилията й не принадлежи на артистичния свят, от много малка Паола показва маниери: "Винаги, когато идваше някой вкъщи, представях някакъв спектакъл или се маскирах". На дванадесет години казва, че иска да стане модел. Родителите й не могат да й изтрият тази идея от главата, затова три години се упражнява да стане модел. Ниският й ръст я кара да се оттегли: "Бях доста нисичка, за да се кача на модния подиум и това навреди на самочувствието ми". Но когато едни мечти се рушат, се раждат нови - открива страстта си към актьорството. Записва се да учи Индустриално инженерство по изискване на родителите си, но не го завършва. Един хубав ден се появява в компанията RTI и прави проби. За нейна изненада, три дни по-късно й се обаждат да направи кастинг и я избират да стане част от състава на теленовелата, снимана през 1996-та година, "Зелен огън" ("Fuego verde").
За тази талантлива жена предизвикателствата са част от всекидневния й живот. Именно затова решава да изостави обучението си на индустриален инженер и се посвещава на актьорската игра. Получила е доста награди за блестящата си игра. Била е лице на редица престижни марки за красота. В подготовката на някоя от ролите си е трябвало да тренира бокс и да се научи да си служи с оръжия. "Работата ми е помогнала да подобря самочувствието си. Имах много малка вяра в себе си, във физиката си. Но с времето започнах да се ценя. Не се чувствам повече от някого, но и не се чувствам по-малко от някого. Не ме интересува дали ме смятат за слаба, дебела, грозна, красива... Просто съм си аз". Също като колегата си Майкъл Браун, е щяла да играе в "Зоро" ("Zorro: La espada y la rosa"), но Марлене Фавела остава с ролята.
Днес Паола разполага с много важни роли в много успешни теленовели. Омъжена е за актьора Хуан Карлос Варгас, с когото иска да има дете. Приема, че е неорганизирана и нетърпелива, но искреността е най-хубавото й качество. Признава, че я влекат колите и скоростта, а и е печелила няколко състезания.
Някои от най-добрите й теленовели:
"Бавачката" ("La baby sister"):
"Приличам на Фабиана по това, че и двете сме много радостни жени".
"Трима братя, три сестри" ("Pasion de gavilanes"):
"Много се радвам, че бях част от този проект и се запознах с толкова прекрасни хора".
"Жената в огледалото" ("La mujer en el espejo"):
"Играх красиво момиче, грозно момиче и лошата. Можах да покажа таланта си, а и работих отново с Хуан Алфонсо Баптиста. Хулианита е плахо момиче, каквато съм всъщност и аз отвътре".
"Монтекристо - между любовта и предателството" ("Montecristo - entre el amor y la traicion"):
Това е първата й теленовела след края на договора й с Телемундо. "Беше интересно седем години да работиш само с Телемундо. "Монтекристо - между любовта и предателството" ("Montecristo - entre el amor y la traicion") е от тези продукции, които ти доставят удоволствие, докато я снимаш".
"Детективките и Виктор" ("Las detectivas y el Victor"):
"Имах много добра връзка с Грегорио Перния, Натали Уманя и Айди Бермудес. Героинята ми Чабела, след като преживя изневярата на съпруга си, се превръща в детективка".
Мъжете в живота й:
Хорхе Карденас:
Започва връзка с актьора и певец през 2002-ра година и четири години по-късно се разделят.
Пауло Кеведо:
Обвързват я със злодея от "Жената в огледалото" ("La mujer en el espejo") по време на една криза с Хорхе.
Хуан Карлос Варгас:
Любовта им се роди по време на снимките на "Монтекристо - между любовта и предателството" ("Montecristo - entre el amor y la traicion") и е настоящият й съпруг.
- Има ли сцена от "Трима братя, три сестри" ("Pasion de gavilanes"), която си спомняш с особена нежност?
- Всички, които снимах с Кристина Лилей (Габриела), която ми беше майка и в "Жената в огледалото" ("La mujer en el espejo"). Прекрасно е да се работи с нея.
- За "Детективките и Виктор" ("Las detectivas y el Victor") тренираше бокс и боравене с оръжия. Какво беше преживяването?
- Трябва да призная, че изпитвам невероятна фобия от оръжията, умирах от страх и ставах нервна. Затова ми беше трудно, когато ходих на полигона. Смятам, че в предишен живот са ме застреляли и затова сега се страхувам от оръжията.
- Последната ти роля е в комедийната теленовела "Горките Рико" ("Pobres Rico"). Щастлива ли си с героинята си, Марсела Сиачоке?
- Приключих "Детективките и Виктор" ("Las detectivas y el Victor") и останах обвързана с RCN. Щом ми предложиха новата комедия, усетих специална връзка с нея. Мисля, че бях първата потвърдена актриса и през целия процес на кастингите за останалите актьори, споделях сцена с всеки един. Ще ти призная, че в "Горките Рико" ("Pobres Rico") става дума за чудесна работа, давам живот на героиня с много нюанси. Плаках много, когато приключи теленовелата. Обичам целия екип от сърце, споделих с тях една година, прекрасни са.
- Много млада си започнала като актриса и имаш близо петнадесет годишна кариера на малкия екран. В последната ти теленовела си партнираш с няколко актьора, които тепърва навлизат в бранша. Даваш ли им някакви съвети?
- Не съм такава да давам съвети, ако не са ми поискали. Основното, което препоръчвам в такъв тип ситуации, е да бъдат дисциплинирани, да приемат нещата спокойно и никога да не забравят семейството и близките си, защото те са най-важните и никога не бива да се пренебрегват.
- В последно време героините ти са майки. Това не ти ли въздейства да станеш майка в реалния живот?
- Положението на Марсела, героинята ми, е различно от моето, тъй като тя е самотна майка, жена като много колумбийки, които трябва да изведат децата си напред, без подкрепата на половинката си. Аз съм щастлива в брака си и едва от скоро сме женени. Искаме да се насладим на първите си години като двойка и след това, разбира се, че имаме планове за деца.
- Ще те видим ли скоро в киното?
- Да. Каналът ми даде време, за да направя един филм, озаглавен "Огледала" ("Espejos"), снимаше се във Венесуела и ще се излъчи през месец януари. От Колумбия участват Исабела Санто Доминго и Хуан Карлос Варгас, който е продуцентът.
- Какво е да работиш със съпруга ти?
- Почти не се виждахме, всеки си правеше своята работа. Не се меся изобщо в неговите проекти, помагам му, за каквото трябва, но дотам.
- След "Горките Рико" ("Pobres Rico") какво следва?
- Ще вземам отново уроци по английски и танци, ще прекараме малко време в Ню Йорк. И на двамата ни съвпадат почивните дни и решихме да отидем там. След това ще се снимам във филм, базиран на реални събития. Аз ще бъде единствената чужденка, работата е за три месеца. Снима се в Латинска Америка, Ню Йорк и Токио.
- Разкажи ни как се влюбихте със съпруга ти?
- Не бях в Колумбия, когато мениджерът ми се обади и ми каза, че искат да бъда протагонистката на "Монтекристо - между любовта и предателството" ("Montecristo - entre el amor y la traicion") и ме информира, че партньор ще ми бъде Хуан Карлос Варгас. Аз му казах: ''Добре, той е много добър актьор, винаги съм се възхищавала на работата му". Не беше любов от пръв поглед, не. Работихме известно време заедно и почти не се виждахме на снимките, защото героят му Монтекристо е човек, който си тръгва, почти не играхме заедно. След два месеца започнахме да си говорим и така се появи искрата.
- Спомняш ли си първата ви среща?
- Беше петък вечерта, бяхме целия екип от новелата, той се приближи до мен и ме попита: "Искаш ли да вечеряш с мен?" Останах без думи, тъй като той е по-плах. Всички ни гледаха и повториха: "Всички чакаме да му отговориш". Станах нервна, вечеряхме с вино, на свещи... Оттогава не сме се разделяли.
- Определяш ли се като домакиня?
- Да, обичам да бъда домакиня. Обичам си дома, обичам да готвя, да глезя.
- Какво става с трудната румба?
- Харесвам музиката, щастлива съм, но не излизам много. А, когато изляза, веднъж на два-три месеца горе-долу, ми доставя удоволствие, понеже обичам много да танцувам.
- Как върви бракът ти?
- Истината е, че много добре. Хубавото е, че се наслаждаваме на всеки етап от живота. Бяхме годеници, след това живяхме заедно, после се оженихме и сега искаме да станем родители.
- За кога сте го планували?
- Не е далеч във времето, вече сме говорили за това. Не искам да давам дати, защото не може да се програмира. Но няма да има нищо по-хубаво от този момент, който ще изживеем с Хуанка.
- Как прекарвате един ден?
- Имаме много общи неща, гледаме на света по същия начин и ни харесва да се учим от опитите. Говорим на един език. Когато има сходство в манталитета, нещата протичат по-добре, няма ревност, няма битки, няма липса на доверие. Уважаваме се много, има много любов, смятам, че основите на връзката ни са доста твърди. Понякога ходим на кино или на вечеря. Обичаме природата и имаме малко имение с плодови дървета и се разхождаме до умора.
- Почти не ходите по събития...
- Имаме равновесие. Споделяме с приятели, със семейството, но обичаме да си стоим вкъщи, нашият дом е нашата крепост. Грижим се за личния си живот, за фигурите ни, за връзката ни. Много се глезим. Винаги съм мечтала за приказния принц, дори бях загубила надежда, но дойде Хуанка, моят приказен принц (смее се).
- Спортуваш ли?
- Това е много здравословен начин да разтовариш енергията. Обичам да бягам, да карам колело, мразя гиричките.
- Една книга...
- Сега чета "Чернодробно прочистване" ("La limpieza hepática") на Андреа Мориц.
- На айпода ти...
- Харесва ми да слушам новите песни вкъщи, обичам и тропическите. На Хуанка му харесва електроника и рок, но споделяме вкусовете на другия.
- Една кухня...
- Ориенталската храна. Обожавам виетнамската, много лека и ароматна е.
- Как се поддържаш - толкова си красива...
- Ще ви разкрия една тайна... На снимки и в живота ползвам малко грим.