Алехандро Фелипе винаги е бил много естествен пред камерите. Бобчо беше приятелят, с когото всяко дете искаше да си играе, детето, което всяка майка искаше да има, и перфектният внук, който всяка баба желае. В началото създателите на теленовелата "Къде си, татко" ("Amarte asi") правят кастинг за деца между единадесет и дванадесет години. Малкият мексиканец, тогава на шест години, настоял да си пробва късмета, а той, от своя срана, му се усмихва. Заради него от екипа променят и историята на поредицата. За снимките на "Къде си, татко" ("Amarte asi") Алехандро за първи път напуска Мексико, за да заживее в Аржентина, където се снимаше новелата. От този момент се превърна в истински идол: "Харесва ми, че ме разпознават по улицата и ми искат автографи". Въпреки многобройните си почитателки, той даде да се разбере, че сърцето му е заето от неговата колежка Мариана Бейер, която играеше Дулсе в "Къде си, татко" ("Amarte asi"), но заради разстоянието: "Не знам нищо за нея, а майка ми изгуби номера й. Няма какво да направя".
Родителите му в реалния живот, Алехандро Флорес и Мари Кармен Лопес, нямат нищо общо с артистичния свят. Въпреки това, двете им деца се раждат с вроден талант. Първо той се проявява при Лилибет (виждали сме я в "Двете лица на Ана" ("Las dos caras de Ana")), която, освен актриса, е и певица. Осем години по-късно, на 18-ти декември 1999-а година, се ражда Алехандро в Табаско, Мексико. Той открива призванието си, благодарение на сестра си: "Харесваше ми много да уча сцените с нея, беше много забавно. Така си дадох сметка, че искам да бъда актьор". Започва с участия в няколко реклами, така свиква и с камерите: "Правил съм хиляди реклами". За Флорес работата се превърнала в игра: "Обичам да играя различни персонажи, да чувствам това, което те преживяват, да казвам каквото мислят и да им давам нещо от себе си".
Едва навършил три годинки, продуцентката Карла Естрада, удивена от симпатията и дързостта на детето, му дава първата възможност и разбира, че има данни за актьор: "Запознахме се, когато придружавах сестра си на един кастинг. Малко след това ме покани да изиграя Мануелито Фуентес в "Истинска любов" ("Amor real")". Тъй като тогава все още не е могъл да чете, майка му, която става и негов представител, му помагала да си учи текстовете. "Тя ми ги четеше на висок глас и аз ги запаметявах". В тази теленовела намери много добър приятел в лицето на Маурисио Ислас: "Освен симпатичен, той е любимият ми актьор".
През 2004-а година дебютира в киното с "Невинни гласове" ("Voces inocentes"), работа за която получава първата си награда за "Най-добър детски киноактьор". През 2006-а година получава наградата на организация "Оркидея" САЩ за "Най-добър детски актьор" за двойната си роля във "Вдовицата в бяло" ("La viuda de Blanco"). Носител е и на още много награди.
От Телемундо са много горди със своята звезда. Да го виждат в действие как работи енергично и с голям ентусиазъм е нещо великолепно. Алехандро си е спечелил симпатията на всички, с които е работил. През 2006-а година участва в "Разбито сърце" ("Corazon Partido") с Дана Гарсия и Хосе Анхел Ямас, в ролята на Пикин, бездомно сираче. Година по-късно играе близнаците Фелипе и Дуван Бланко във "Вдовицата в бяло" ("La viuda de Blanco"), които не са представлявали трудност за него: "Беше лесно, защото се виждах двоен на екран. Първо казвах целия диалог на единия и след това на другия. Беше забавно!" През същата година (2007-а година) се връща в Телевиса и играе Пако Дариен в "Изпепеляваща страст" ("Pasión"), където си партнира и със сестра си Лилибет. Този персонаж е създаден специално за него. Навършвайки девет години: "Никога не си представях колко силна беше обичта на колегите ми. Оставиха снимките, за да ми изпеят "Честит рожден ден". Следват роли в киното, театъра и телевизията, където играе неизлечимо болно дете в теленовелата "Изпълнена с любов" ("Llena de amor").
През 2011-а година отново играе Бобчо - персонажът, който го изстреля на върха, в римейка на "Къде си, татко?" ("Amarte así") - "Да обичаш отново" ("Amar de nuevo").
Освен да стане голям актьор, Алехандро има и други мечти: "Също искам да стана певец, лекар, футболист, пожарникар и таен агент. Искам да науча английски, за да мога да се снимам във филм в Холивуд". Малкият винаги намира начин да се забавлява, докато снима: "Щом баща ми ме доведе на мястото за снимки, винаги слагам една топка в колата и макар че ме викат да снимам, се възползвам да играя футбол или видеоигри. Родителите ми ме подкрепят много, но ми поставиха като условие да нося добри оценки и съм съгласен с тях, защото един човек без подготовка не може да се сблъска с живота". Има различни домашни любимци, сред които куче и раци, които му ги подарила Карла Естрада. Алехандро има и две морски свинчета. По време на дългия си престой в Аржентина, посетил зоологическия парк и се насладил на най-дивите животни - не личеше тигрите да го плашат, хранеше жирафите.
Въпреки крехката си възраст (сега е на тринадесет години), Фелипе е протагонизирал много успешни новели, филми и театрални постановки. Без съмнение, този млад актьор има многообещаваща актьорска кариера.
- Спомняш ли си нещо от "Истинска любов" ("Amor real")?
- Бях много малък и си спомням само, че продуцентката Карла Естрада ме държеше в нея, на краката й, за да видя сцената, която току-що бях направил. Ернесто Лагуардия си играеше много с мен, а Адела Нориега ме целуваше всеки ден.
- Би ли искал да играеш отново с Фернандо Колунга?
- Той си играеше с мен, слагаше ме на главата си и ми хващаше краката. Фернандо игра в един филм, заедно с моя супер приятел Саул Лисасо и би ми харесало да работя с тях в нещо.
- Какво ти хареса най-много от теленовелата "Къде си, татко?" ("Amarte asi")?
- Хареса ми това, че се сприятелих с много хора в Аржентина и че беше моята първа главна роля. Освен това, играх футбол в почивките с всички техници, актьори и дори шофьори. Правехме много пакости с приятелите ми от новелата - Леонардо Хуарес (Тоньо), Мариана Бейер (Дулсе) и Исамар Гонсалес (Даниела). Благодарение на този герой, имам фенове по целия свят. Лици беше като моя втора майка. С нея и с Маурисио Очман станахме големи приятели.
- Един от най-обичаните персонажи от телевизията беше Бобчо. Зрителите го помнят с голяма нежност. Приличаш ли по нещо на него?
- Да, по това, че обича много майка си, приятелски настроен е и харесва футбол. И аз съм такъв, затова Бобчо е персонажът, с който си приличам най-много.
- Коя беше сцената, която ти хареса най-много да снимаш като Бобчо?
- Когато бях тъжен и Начо идва с чорап, който се казва Пикон Пикудо.
- Поддържаш ли връзка все още с Лици и Маурисио Очман?
- С Лици непрекъснато поддържаме връзка по телефона, тя е в Лос Анжелис и учи. Мау го видях последно в Ню Йорк на представянето на новите теленовели на Телемундо, винаги се поздравяваме.
- Как прекарваше времето между почивките на "Вдовицата в бяло" ("La viuda de Blanco")?
- Феноменално. Имахме зала за футбол и маса за пинг-понг, където играх с моите двойници и с децата на Итати Канторал. Освен това, когато имахме сцени в училището, си играхме всичките деца, бяхме доста.
- Как се разбираше с Дана Гарсия, когато участваше в "Разбито сърце" ("Corazon Partido")?
- С Дана се разбирах много добре, работих малко с нея, понеже влезнах по средата на новелата, но винаги ме прегръщаше и ми даваше целувки, много е добра и красива.
- С кои актьори искаш да работиш отново?
- С Маурисио Ислас, Мау Очман, Лици, Колунга, Господин Бариага и да ме режисира Луис Мандоки или Мел Гибсън, в комбинация с Кристина Паласиос, продуцентката на "Къде си, татко?" ("Amarte asi"), която ме обича много и аз нея също. Също искам да съм под режисирата отново на Карла Естрада - тя е моята кръстница в актьорството.
- Какво ти харесва най-много от работата ти като актьор?
- Мога да играя различни персонажи, които имат различни вкусове. Мога да бъда добър или лош, пакостник като Фелипе и Дуван или да ида на улицата, като Пикин. Или да се облека като принц, също като Мануелито, или да мия коли, като Бобчо и да пея. Мога да опозная различни страни, повече добри актьори. Бих искал да изиграя някой лош, какъвто не съм правил. Някой злодей.
- Защо ти се струва забавно да бъдеш злодей?
- Защото лошият има повече приключения, отколкото добрия. За добрите се грижат повече, а лошите бягат.
- От всички теленовели, в които си участвал, кой е любимият ти персонаж?
- Мога да Ви кажа, че всички ми харесват. В момента, когато правя някой, той ми е любимият, и когато дойде друг персонаж, го приветствам с обич.
- Спечели наградата "Най-добър детски киноактьор". Какво почувства, получавайки това важно признание?
- Голямо вълнение, тъй като никога не бях получавал награда. Беше ми първата и се надявам да получа още много.
- Когато работиш, какво ти липсва най-много?
- Най-много ми липсват приятелите от колежа и играта на футбол.
- Какво правиш в свободното си време?
- Играя. Е, първо си пиша домашните, уча си сцените и след това играя футбол.
- Какво ще кажеш на феновете си?
- Обичам Ви много и продължавайте да гледате новелите ми.
Итати Канторал (Алисия от "Вдовицата в бяло" ("La viuda de Blanco")) за Алехандро:
- Какво ще ни кажеш за Алехандро Фелипе?
- Мен това дете ме правеше луда. Толкова е интелигентен - помнеше всички текстове на Фелипе и Дуван с невероятна леснота. Научих много от него. Само на осем години (когато се е снимал във "Вдовицата в бяло" ("La viuda de Blanco")), а такъв голям учител.