събота, 13 април 2013 г.

Божествени и човечни... (втора част)

Красиви, борбени, със завидни лица и фигури, всички... божествени и човечни.
За първи път списание "TV y Novelas" избра няколко жени, които, заради кариерата, качествата и физическата си привлекателност, заслужават да бъдат в този списък. И все пак, при звездите от телевизията най-големият блясък се крие в сърцето им.

Бланка Сото: Каризма с име на жена
Красива, елегантна и най-вече много нежна е тази красавица, родена в Монтерей, Мексико. След като печели "Мис Свят Мексико" през 1997-а година, пробва късмета си в актьорството. Въпреки това, едва през 2010-а година идва първата й възможност за участие - в теленовелата "Ева Луна" с Гай Екер. Оттогава каризмата и красивите й зелени очи привличат зрителите. Днес й се наслаждаваме в "Защото любовта командва" ("Porque el amor manda") до Фернандо Колунга.

Божествена е, защото: "Жените обичаме да се чувстваме красиви. Спомням си, че бях много плаха, но малко по малко се увличах по моделството. От тийнейджърка височината ми причинява проблеми, по-специално между четиринадесет и шестнадесет годишна. Днес се радвам на размерите си и, обратно на очакваното, обичам да нося обувки с висок ток. Сега има успешни и високи актриси, като Ума Търман, Кейти Холмс и Никол Кидмън, които са и по-дълги от мен. В теленовелата "Защото любовта командва" ("Porque el amor manda") публиката прие, че съм по-висока от половинката ми (Ерик Елиас). Мисля, че съм човешко същество също като една секретарка, бизнес дама или домакиня. Аз съм актриса и правя същото като всяка една друга - ям, имам семейство, проблеми и дори същият предменструален синдром. Затова не съм се променила и не съм се понесла на вълната на славата - днес прожекторите са с мен, а утре с някой друг".

Човечна е, защото: "Когато съм си у дома се отпускам, наполовина неглиже съм. По-специално обичам да излизам и да се снимам, да рисувам. Друго, на което се радвам, са животните. Сестра ми ме критикува и ми казва, че къщата ми е като зооградина. Най-важното е да оценяваш живота, да можеш да се усмихнеш и да накараш някой друг да се усмихне. В САЩ се запознах с една жена, която си е изгубила окото и единия крак във войната. Един ден ме помоли да отида да взема нещо от стаята й, влезнах, видях две протези, едната с вечерна обувка и другата за тенис. Казах си: "Боже мой, аз имам всичко!". Преди време се разхождах и се оплаквах, че ме болят краката. Наведох се да масажирам единия и пред мен имаше една госпожа без обувки. Тези неща те карат да мислиш, че имаме доста блага около нас, които понякога не оценяваме".

Арасели Арамбула: Непреклонна жена

Тази красива майка и актриса може да напише собствената си история като сценарий за една от теленовелите, в които е работила. Жена с голям тласък, чиято силна личност я отлича в актьорската професия. Днес личният й живот е стабилен, благодарение на подкрепата на Себастиан Рули. Епизодът с Луис Мигел, баща на децата й, Мигел и Даниел, е част от едно минало, което й оставя най-големите съкровища.

Божествена е, защото: "Снимам доста и времето изисква да не изоставям работата, но се опитвам да намирам баланс и да не пренебрегвам грижата за децата си. Прекрасното на моята професия е, че много пъти персонажите, които играеш, нямат нищо общо с твоя живот. И в този случай е така, в "Господарката" ("La Patrona") ролята ми е много далеч от това, което съм аз в реалността. На мен ми харесва да съм женствена и да завися от моите си неща. Не толкова от суета, просто обичам да бъда жена. Пристрастена съм към аксесоарите, които го подчертават и към всички неща, които ме правят красива".

Човечна е, защото: "Обичам да съм майка и си харесвам професията. Наистина ми допада да съм в студиото и да се отдавам напълно със страст на героините си. Цялата тази благодарност, която изпитвам към живота, за възможностите, които ми е донесъл, я играя всеки ден и няма да се уморя да го правя. Всъщност, използвам социалните мрежи, за да го казвам. За мен да правя това, което толкова обичам като моята работа, е сполука, щастие. Следователно, искам хората да се научат да благодарят всеки ден, защото всяка възможност да се трудиш е благословия".

Катерин Сиачоке: Много добра злодейка

Страстта й си оставя класическия балет. Но тази колумбийка е имала доста комплекси, заради пищните си извивки. Парадоксално, добре пропорционалното й тяло я вкарва здраво в телевизията. В последните десет години е била основната злодейка в най-успешните теленовели. Животът й е пълноценен, откакто влиза в артистичния елит на страната си. Събра с Мигел Варони през 1996-а година.

Божествена е, защото: "Изглежда, че винаги съм мислила в правилната посока и в перфектната поза за живота си, но не е така... Разбира се, че се грижа всичко, което правя, да бъде перфектно. Харесва ми да бъда винаги с прическа и да изглеждам добре, говоря естетически. Ако имам някакви пози в поведението си, е заради уроците, които вземах по балет - от малка те учат на високомерна и елегантна позиция. Почти никога не се гримирам, ако не работя, и смятам, че още няколко години ще мога да го правя. Обичам да изглеждам добре и правя всичко, за да бъда такава, не само щом излизам, но и вкъщи. Харесвам косата ми да бъде хваната, но мъжът ми я предпочита пусната и заради него я оставям така. Жените не се гласим само за да се състезаваме помежду си, а и за да дразним останалите дами (смее се). Трябва да приема, че в този момент от живота си ми харесва да се виждам нагласена, за да нося наслада на съпруга си... Той хвали всичко, което си сложа, и още повече, когато нямам нищо върху себе си. И да, харесват му пищните ми форми (смее се)!"

Човечна е, защото: "В страната ми се случва голям бич, както и заливане на лицата на млади хора с киселина. Това ги оставя напълно обезобразени с трета степен на изгаряне. Ревниви приятели, крадци или насилници ползват това не само за да им разбият лицето, а и живота и бъдещето... Затова работя с фондация "Жива пътека", която създаде моят приятел и пластичен хирург Алан Гонсалес, за да помага на тези момичета да си възстановят лицата. За тези реконструкции са необходими между осемнадесет и двадесет операции за всяка една от тях и изискват доста разходи. Не става дума само за инвестиране на време и усилия на целия екип, наблягаме също и над това да разберем как ще ги намерим след възстановителния процес, чрез терапии с психолог. Провеждаме събития за набиране на средства. Понякога бих искала да разполагам с пари, за да помогна на всички, но не мога. Затова, освен физическата ми работа, приканвам другите да ни чуят и сътрудничат".

Соня Смит: Майка на домашните си любимци

Соня притежава едно от най-ангелските лица в телевизията, а и се държи като такава. Топлината, с която говори и се държи, и актьорските й умения й носят главни положителни и отрицателни роли от средата на 90-те години. И въпреки че е родена в САЩ, Венесуела има претенции към нея. Съпругът й, Габриел Порас, е нейният фен номер едно, откакто се запознаха на снимките на "Винаги ще те помня" ("Olvidarte jamas") през 2005-а година. 

Божествена е, защото: "Благодарение на Бог, имам добри гени, но основният ми трик за красота е усмивката... Тя те прави по-красива, без да броим, че те зарежда с позитивна енергия. Спортувам много и се опитвам да ям здравословно, но друг от съветите ми за красота е медитацията, правя го когато мога, понеже когато съм уморена, заспивам".

Човечна е, защото: "Най-хубавото, което имаме е душата и сърцето, тях трябва да пазим и култивираме най-много. Оттам се вижда друг тип красота. Актьорите притежаваме витрина, които останалите нямат и затова имаме огромна отговорност, взети сме почти като модели за подражание. Искам да помагам на другите, благодарна съм, че достигаме до толкова хора и ги караме да осъзнаят, че трябва да създадем по-хубав свят. Винаги съм казвала, че преди да направим дадена преценка, трябва да се поставим на мястото на другия. Обичам да правя неща за другите, като да отварям вратата на някой по-стар човек или да отстъпвам място при задръстване. Най-много обичам да карам хората да осъзнаят колко са важни грижите към животните. Ако искат да се сдобият с домашен любимец, да помислят за изоставените и тези, които са в приютите. Също искам всички да проумеят, че след като вече имат животинки, трябва да се грижат за тях и да ги защитават. Те не са играчки. Трябва да гледаме на тях като на братя и с тази отговорност трябва да ги обгрижваме. Ако искате едно, имайте го не защото е на мода, а защото в него ще намерите компания и безусловна любов".

Марица Родригес също попада в този списък. Като актриса е постигнала много успехи, но може би много от вас не знаят, че е помогнала и помага на много други момичета със същата мечта (да станат актриси) чрез своето училище по актьорство, което държи в Колумбия.


Човечна е, защото: "Обичам да съм сред децата, харесва ми да разказвам опитите си, защото човек се учи и от опита на другите. Много им е любопитно как минава един снимачен ден, как създаваш персонажа си".

Благодарим на списание "TV y Novelas" за предоставените фотографии и материали.