Но наскоро тя спря да бъде такава и, в замяна на това, се превърна в една от най-запомнящите се злодейки, способна да убие всекиго, изпречил се на пътя й. Всичко това започна, след като Лайевска подписа договор с Телемундо и реализира злодейката в „Призракът на Елена” („El fantasma de Elena”), протагонизирана от Елизабет Гутиерес и Сегундо Сернадас.
Голяма част от кариерата на Ана е преминала в Телевиса, където тя беше тяхна ексклузивна актриса...
Ана е родена в Киев, Украйна, в семейство на музиканти, които от малка й налагат любовта към изкуството. От петгодишна започва да взема уроци по цигулка в Москва, където живее известно време. Когато семейството й се мести окончателно в Мексико, интересът на Ана към струнния инструмент продължава. Благодарение на умението си да свири на цигулка, Лайевска влиза в актьорските среди още когато е едва на петнадесет години: „Открих таланта си случайно. Направих проба и ме избраха за ролята на цигуларка”. Това се случва в „Някога ще имаме крила” („Alguna vez tendremos alas”). Връзката й с камерите е очевидна, но красавицата осъзнава, че, за да успее, трябва да работи здраво: „Талантът не се прави, ти се раждаш с него. Но трябва да работиш много и да ставаш все по-добър, за да постигнеш това, което се иска”. Точно поради тази причина, Ана се записва в „Школата на Телевиса”. Участвала е в няколко теленовели, постигали огромен успех по света. Една от тях е „Първа любов” („Primer amor... a mil por hora”), където си партнира с Валентино Ланус. Двамата стават една от най-успешните двойки от теленовелите. За тази роля Ана печели две награди – тази на „TVyNovelas” за „Женско откритие”, както и „Златна палма” („Palma de Oro”). В „Първа любов” („Primer amor... a mil por hora”) украинката показва и гласовите си данни, изпълнявайки една от музикалните теми към продукцията. Ролята й на Естрея в „Мащехата” („La Madrastra”) дава голям скок в кариерата й, но актрисата заявява, че „не искам да казвам сбогом на младежките теленовели, не гледам по този начин на нещата, предпочитам персонажи с характер”. Следват теленовели, като „Двете лица на Ана” („Las dos caras de Ana”), където се запознава с Рафаел Амая, с когото имаше четиригодишна връзка, и „Скъпа неприятелко” („Querida Enemiga”). Интересно е, че когато се снима в „Скъпа неприятелко” („Querida Enemiga”) става ясно, че актрисата страда от хипертиреоидизъм, по-познато и като „базедова болест” – заболяване, което налага лечение за цял живот. В първите месеци след откриването на болестта, Aнa напълнява с около петнадесет килограма, което пречи и на снимките на „Скъпа неприятелко” („Querida Enemiga”), но, като истински професионалист, Лайевска успява да отслабне много бързо и да довърши започнатия проект. След него, тя съвсем успява да се върне изцяло към предишната си фигура.
През 2010-а година, по време на престоя на Рафаел Амая и Ана в Испания, поради работни ангажиментни на актьора там, двамата се разделят. Малко след това Лайевска получава предложение от Телемундо да се снима в „Призракът на Елена” („El fantasma de Elena”), където играе двойна роля, белязала дебюта й като звезда на Телемундо. Лайевска се мести в Маями и споделя една и съща снимачна площадка с бившия си приятел – Амая, който се снима в „Някой те наблюдава” („Alguien te mira”). Следващата й роля в Телемундо отново е на злодейка. Става дума за разглезената и манипулативна Дебора Нориега в „Сърцето ми настоява” („Mi corazon insiste... en Lola Volcan”), където Ана си партнира с Жанкарлос Канела, Кармен Виялобос и Анхелика Мария. Със следващия си проект – „Опасни връзки” („Relaciones peligrosas”), Ана захвърля настрана злините, реализирайки наивната учителка Патрисия. И така, докато не идва и последната й роля, където е главната героиня – Игнасия, в „Дама и работник” („Dama Y Obrero”).
Ана била част от екипа, дублирал на испански анимацията „Облачно с кюфтета” („Lluvia de hamburguesas”), заедно с Ерик Елиас. Играла е и във филмите „Уморена да целува жаби” („Cansada de besar sapos”), „Боецът” („The Fighter”) и „Почти диви” („Casi divas”). Една от мечтите й е да триумфира в седмото изкуство.
„Работеща жена съм, почти три години и половина не съм си почивала. За моите тридесет и една години чувствам, че животът започва сега. Започнах да вземам истинските решения. В работен план се намирам в много добър момент, в личен план израствам, уча се да живея своя живот, да приемам друг вид предложения. Научих се да не премълчавам нещата, да се изказвам, както аз искам, ако нещо не ми харесва, го казвам, ако ми харесва – също. Научих се да се познавам, да съжителствам с мен самата и това ми показа какво всъщност искам”, споделя Ана. Красавицата категорично смята, че ако не бе започнала в Мексико, много трудно би станала звезда от теленовелите.
Въпреки че е неоспоримо красива жена, тази характеристика не е сред нейните приоритети: „Не пречи да си привлекателен, но това не е основното. Не ме вълнува дали съм красива. Привлекателен човек е този, който няма страхове, знае какво иска в живота и има талант. Всичко това е гаранция за харизма. На мен ми харесват и грозни мъже, които притежават вътрешна красота. Физиката е толкова субективна, понякога е само нещастие и предизвиква завист. Гледат на теб само като на нещо красиво и това не е никак приятно”. За да завоюват Ана, първото нещо, което трябва да направят „кандидатите”, е да се приближат. „Харесва ми, когато не се страхуват, когато ме приемат такава, каквато съм. Всички сме хора с изненади и различни характеристики. Важното е, че се осмеляват да ме опознаят и да открият моята същност, да не ме приемат като Ана Лайевска – актрисата от теленовелите”.
Ана дълго време излизаше с актьора Рафаел Амая. Двамата се запознават през 2006-а година и оттогава заживяват заедно. Лайевска е изключително страстна жена. Именно това обожава в нея Рафаел. Но по незнайни и до днес причини, те се разделиха през 2010-а година. По време на наградите „Билборд” тази година, Ана представи новия си приятел: „Представям Ви новата си половинка – казва се Родриго, обичам го много”. Двамата се познават от осем години, обяснил й се по време на вечеря в Акапулко. Все още нямат планове за сватба. Въпреки това, Ана признава, че е имала „несподелени любови, които явно са били капризи”.
Украинката ни приканва да се радваме на живота, с моменти му – независимо дали са добри, или лоши, тъй като всичко се случва заради нещо: „Ние сме жени, макар понякога да забравяме схващането да бъдеш жена. Трябва да възстановим женствеността и романтиката си, да припомним на мъжете, че искаме кавалери”.
– Какво става на една снимачна площадка?
– Един снимачен ден може да бъде доста дълъг, доста кратък, обикновен, уморителен, забавен или много скучен... Различно е, не зависи от мен. Въпреки това, всеки може да го направи възможно най-приятен. Денят започва с гримиране, което е и жизненоважно за една актриса, за актьора – не толкова. Те само си слагат пудра, ако се изисква. Снимат се сцени след сцени... Любимият ми момент са пробите, разполагаме с добри режисьори и още по-добри колеги, които те забавляват през деня. Никога не липсва чаша кафе и дълги разговори с екипа и колегите. Сцените са като вихрушки, всяка се прави по различен начин и възможно най-бързо. Този, който твърди, че телевизията е банална – греши тотално. Изисква се голяма способност и памет, за да може да се правят по тридесет сцени на ден по различен и брилянтен начин. И въпреки това, не спира да бъде забавно.
– Какво означава за теб цигулката?
– Означава дисциплина, страст, ритъм за живот, необходимост да слушаш и да бъдеш слушан. Това е моето не само музиколно възпитание, а и голяма част от това, което съм сега. Изпитвам абсолютна и безкрайна любов към музиката. Все пак, тя остана в миналото ми. Сега съм посветена на актьорството и това ме прави щастлива.
– Трудно ли е било да ти дават роли, заради европейските ти корени?
– Да, и в Мексико, и в САЩ. Северноамериканците не знаят къде да сложат актриса, която говори испански. По-трудно е да влезнеш в англоезичния пазар. Говоря испански, английски и руски. За момента научих, че трябва да си стоя в теленовелите. Но би ми харесало, ако пробвам нещо различно.
– Кой е бил най-трудният ти проект?
– „Призракът на Елена” („El fantasma de Elena”) – първата теленовела за Телемундо, която направих. Героинята ми беше злодейка, която излиза от лудница и буквално снимахме в хоспис. Гледах филми и документални филми за психопати, серийни убийци и психично болни и се учих от тях близо два месеца. Стигнах дотам, че вярвах в призраци на убийци. Не беше лесно. Дори започнах да сънувам кошмари. Смятам, че това е най-ценната ми роля в телевизията.
– Защо прие тази роля?
– Хареса ми основната история. Също така и героинята ми – ненормална жена, злодейка, много силен персонаж – такъв, при който има за къде да се хванеш. Много съм доволна от тази роля – съвсем различна е от всичките ми предишни. Най-накрая чувствам, че на професионално ниво съм там, където исках да съм от много време. Много харесвам проекта, влюбена съм в него. Случват се прекалено много неща. Историята си играе с времето. Смятам, че зрителите ще си дадат сметка, че всеки има свой собствен призрак.
– Какво научи от това да играеш психично болен персонаж?
– Никой не се учи от такъв тип хора. Да кажем, че този психично болен има оправдание. Обикновено винаги съществува мотив, поради който се случва тази промяна в личността.
– Как се чувстваше в „Сърцето ми настоява” („Mi corazon insiste... en Lola Volcan”)?
– Много добре, въпреки че беше доста трудно. Падна ми се отново луда героиня, полуумопомрачена. Новелата имаше и нотка на комедия, което бе изтощително. Но съм доволна от резултата, защото новелата се хареса на хората. Героинята ми претърпява промяна, много е интересна.
– Как е да работиш в друга компания и в друга страна?
– Вече почти три години живея и работя в Маями. Тук се работи много по-добре. Стилът на Телемундо и Телевиса е доста различен. В Телемундо се използва чисто HD, камерите, осветлението и гримът са на много по-високо ниво. Тук се обхващат различни жанрове. Опитват се да правят неща за различна публика. Има много реалистични новели, други – с мистериозни или полицейски нотки. Има и младежки, каквато е „Сърцето ми настоява” („Mi corazon insiste... en Lola Volcan”). Телемундо винаги е била иновативна компания и се опитва да намери нови публики, нови истории... Това са разликите, но реално, аз продължавам да си върша моята работа, свиквам и с живота в Маями. Да кажем, че пейзажът е най-очевидната разлика...
– Как ти се струват злодейките?
– Дебора Нориега в „Сърцето ми настоява” („Mi corazon insiste... en Lola Volcan”) е злодейка, в началото – капризно момиче, обсебена от главния герой – Андрес, изигран от Жанкарлос Канела. От малка е обсебена да го има на всяка цена, и, макар той да не й дава повод, тя е толкова упорита, че използва всички средства. В един момент й писва да го преследва и решава да действа по друг начин.
– Кое бе най-трудното при създаването на тази роля?
– Подготовката за убийство – това е може би най-трудното. Да извадя енергия, за да го направя истинско... Имала съм силни сцени. Например, когато Дебора губи страха и скрупулите си. Тогава тя се забърква с много опасни хора. Наслаждавам й се много. Има различни етапи и нюанси, има и комедия, и драма. Общо взето, забавно е...
– Тоест е вярно, че злодейките са по-забавни от протагонистките?
– За мен – да. Лошите не плачат, винаги правят повече неща, замесват се с повече хора. Злодеите са интересни, тъй като не са на едни и същи места, винаги имат повече подвижност, обикновено нямат чувства, по-скоро мислят повече. Това ти дава повече действие като актьор. Смятам, че това е основното, поради което харесвам повече злодейките.
– „Опасни връзки” („Relaciones peligrosas”) е доста смела теленовела, тъй като третира доста силни теми...
– Да, силна е, и засяга доста реални теми. Сюжетът се развива в колеж, отнася се буквално за опасни връзки и засяга теми, като психически тормоз, дрога, хомосексуалност... Използва се силен език – реален и естествен. Смятам, че публиката е готова за този тип истории.
– И каква е героинята ти там?
– Сега съм добра. Предишните ми две бяха злодейки. Героинята ми се казва Патрисия – учител по биология, жена с комплекси, която ползва очила и дълги дрехи. Освен това, говори изключително много. Няма нищо общо с това, което съм правила досега, нито с това, което съм свикнала да правя. Този път персонажът е напълно реалистичен, позитивен и наивен.
– Партнираш си с Карлос Феро. Как се разбирате?
– Обожавам го. Той е един от приятелите ми и в реалния живот. Голям актьор и фантастичен човек...
– Какво ще споделиш за най-новата си роля – тази в „Дама и работник” („Dama Y Obrero”)?
– С тази теленовела ще научим ценен урок – парите не са най-важното в една връзка, разликата в социалните класи също. Трябва само да намериш правилния човек.
– Имаш ли планове да се върнеш в Мексико?
– Разбира се, че ще се върна. Там е къщата ми. Искам да се видя и приятелите си, да ям такос...
– Как се определяш?
– Наблюдателна, иронична и анализираща. Мога с години да търся отговор на дадено поведение.
– Имаш ли предложения за работа в Русия?
– Имах за сериен филм, но, по различни причини, не можах да приема. Не обичам да съм статична и където и да съм, се опитвам да се възползвам от времето. В Мадрид имам мениджър. Бяха два интересни месеца, но знам, че добрите възможности не идват сами.
– С Рафаел Амая се запозна по време на снимките на „Двете лица на Ана” („Las dos caras de Ana”). Какво те привлече у него?
– Нежността и чувствителността му. Различни сме, но се разбирахме добре.
– Имахте дълга връзка, защо се разделихте?
– Приключи един етап от живота ми. Беше етап на самопознание. Фактът, че живееш с половинка ти, позволява да се опознаеш повече и да израстнеш. Сега животът и умът ми са на друго място. Научих много от тази връзка и съм благодарна на живота, че я е имало. Отговор на въпроса Ви не се осмелявам да дам. Мисля, че беше цикъл, който се затвори, за да се отвори нов, в който съм съсредоточена върху всички промени, които преживях, като завръщането ми към теленовелите, под ръката на Телемундо, преместването ми в САЩ и работата със нови страхотни колеги. Всичко това ме прави много щастлива, наслаждавам се на невероятен момент от живота ми.