И като истинска баранкилера (жителка на град Баранкия, Колумбия), Родригес няма да спре дотук. Макар тази удивителна актриса да е реализирала всякакъв тип роли в повече от десет теленовели, истината е, че е считана за едно от най-обичаните лица от света на телевизионните поредици, заради отрицателните си превъплъщения.
С нов проект на вратата, върху който работи повече от два месеца, Марица ще бъде Тереса Палмер в най-очакваната телемундела „Мъж под наем” („Marido En Alquiler”), заедно със Соня Смит и Хуан Солер. И тук отново ще я видим в най-удобната й роля – тази на злодейката. „Щастлива съм с този проект и екипът, с който работя. Соня и Хуан са големи професионалисти, възхищавам се на кариерите им. Да работя с Хуан Солер е сбъдната мечта, винаги съм искала да го направя. В тази теленовела съм много странна жена, с висока степен на лудост, несигурна, страхлива, искаща да контролира всичко и да бъде в центъра на вниманието. Тереса отнема цялата ми енергия. Мисля, че това е една от най-сложните героини, които съм правила в кариерата си.” Историята има и нотки на комедия. Актрисата споделя, че понякога, щом снимат забавни сцени, на всички им е трудно да се сдържат и умират от смях.
Преди тази продукция, талантливата колумбийка-хамелеон, що се отнася до прическите й, имаше специално участие в две теленовели. Едната бе „Лицето на отмъщението” („El rostro de la venganza”), където се отдалечи за малко от злините и помагаше на Диего/Мартин, изигран от Давид Чокаро, да открие истината за случилото се преди двадесет години, но на твърде висока цена – след като разбра истината, Антония – героинята й, бе убита. „Телемундо ми е дал големи възможности през професионалния ми живот. Тази роля бе поредното предизвикателство в кариерата ми”. Другата теленовела беше „Рафаел Ороско, идолът” („Rafael Orozco el idolo”), с която се върна в родната Колумбия. „Когато ми предложиха тази роля, помолих екипа, който я реализира, да ми дадат повече подробности около новелата. Те ми изпратиха четири песни на Рафаел и щом ги чух, се върнах в детството и младостта си и си казах, че трябва да стана част от „Рафаел Ороско, идолът” („Rafael Orozco el idolo”)”.
Макар да живее повече от десет години в Маями, красивата брюнетка, каквато е в момента, покорила зрителите от няколко континента с участията си в теленовели, като „Лицето на другата” („El Rostro de Analía”), „Жестока любов” („Perro Amor”), „Съседската къща” („La Casa de al Lado”) и много други, се възползва максимално от свободното си време и всеки път, щом може, се връща в Колумбия, за да се наслади на Карнавала там. „Най-комфортно се чувствам там. Когато отивам на Карнавала, му се наслаждавам, танцувам и, разбира се, се обличам подходящо. След салсата, вайенатото (танцов стил) й е най-любим. „Израстнах, слушайки Диомедес Диас, Хорхе Оняте, Лос Бетос, Лос Сулета, Ел Биномио Де Оро и когато ми е носталгично, слушам тази музика”. Като малка е имала комплекси, че е била слаба и със светла кожа, понеже жените в Баранкия били по-закръглени и мургави.
Въпреки че в началото на актьорската си кариера е играла няколко комедийни роли и е получила положителни коментари за тях, истината е, че Марица се чувства драматична актриса. „Мисля, че моят жанр е драмата. Не се чувствам сигурна в комедията. Не мога да накарам хората да се смеят с мен, но ако се появи подобен шанс, бих пробвала”.
Теленовелата „Любов в пустинята” („Amantes del desierto”) й отваря вратите пред света и, благодарение на нея, става световно известна. Относно това дали би искала да играе на англоезичния пазар, Марица уверява, че „всеки трябва да се възползва от възможностите, които му се дават. Ако се появи предложение – перфектно, но не е нещо, което желая на сто процента. Мисля, че има още много какво да направя на испански и искам да го постигна”.
Освен актриса, Марица Родригес е предприемач, разполага със своя марка козметични продукти, пуснала е два парфюма и подготвя трети, държи една от най-важните агенции за модели в Колумбия и има своя школа за актьори, където обучава млади таланти.
Марица е омъжена от около осем години за вицепрезидента на Телемундо – Джошуа Минц, и имат планове за деца. „Често пробваме да имаме деца, но все не става. Ще бъда щастлива, ако скоро стана майка”. За Джошуа Марица твърди че е интелигентен и сигурен в себе си, иска да бъде щастлив. Когато са заедно, той я кара да се чувства като кралица. Марица обича да гледа теленовелите, в които се снима и щом наближи сцена с целувки, Марица му казва: „Съпруже, затвори очите!” За своите тридесет и седем години, Родрегес продължава да има цели, мечти и, най-вече, не спира да се усмихва на живота. „Искам да бъда щастлива старица, смеейки се на всичко”. Марица мечтае да се върне да живее в Баранкия. „Тук започва и свършва света”.
В новелата „Съседската къща” („La Casa de al Lado”), която започва съвсем скоро и в България, ще видим и другото лице на Марица Родригес.
– Кое от всичките ти лица – на актриса, на бизнес дама, на модел или на преподавател, ти харесва най-много?
– Радвам се на всички максимално. Опитвам се да дам най-доброто от мен във всяка една област. Но ако трябва да избера едно, бих казала, че актьорството е истинската ми професия, има най-много флуиди там. Освен това, ще Ви доверя, че не бих живяла без камери, светлина и цялата тази фантазия, която носи този магичен свят.
– Знаем, че продуцентът Орландо Джесурум те е открил, докато си вървяла по улиците. Какъв беше животът ти тогава?
– В момента, в който Орландо ме откри, тъкмо започвах да уча в университета и правех първи стъпки в моделството. Така започна моят приказен свят. Отидохме вкъщи, поговорихме с родителите и с братята ми и те се съгласиха да се снимам в подготвяният от Джесурум музикален клип. Месеци по-късно получих първото си предложение в телевизията. Оттогава работя без почивка.
– Имаш много продуктивна кариера. Освен талант, какво друго още ти трябва, за да поддъраш кариерата си?
– Необходима е дисциплина, упоритост, постоянство и много любов към това, което правиш. Трябва да ти харесва, да го чувстваш, да го обичаш, за да може да дадеш най-доброто от себе си.
– Сара в „Лицето на другата” („El Rostro de Analía”) е четвъртата ти злодейка. Как се подготвяш да бъдеш „лошата”?
– При всеки случай, трябва да изучиш персонажа, да го направиш свой, да го изстрадаш, преживееш, обичаш и усетиш, за да не се повтаря. Това правя при всяко изпълнение на злодейка.
– А как се подготвяш за всяка нова роля?
– Откакто свършат снимките на последната новела, в която съм играла, започва дълъг процес на прочистване, в който елиминирам всичко онова, което е било при предишната роля – жестове, движение и израз на тялото, за да мога в мига, в който получа нова роля, да изградя нови навици, с които зрителите да запомнят всяка една моя героиня, макар да е трудно да заличиш персонажи, белязали те като актриса. Но, всъщност, не е толкова трудно да изградиш нов персонаж. Когато изучаваш новата роля, щом й се отдадеш напълно, знаеш, че си способен да изиграеш каквото се изисква от продукцията. Новата ми героиня – Тереса от „Мъж под наем” („Marido En Alquiler”), например, има по-специален тон на говорене. В интерес на истината, дотолкова съм прихванала от Тереса, че, когато отидох до Колумбия, брат ми ме попита дали ми има нещо, защото съм различна. В този момент разбрах какво се е случило. Живеех в героинята си, говорих като нея, държах се като нея. Това не ми се е случвало преди...
– Много хора ще си кажат, че щом съпругът ти е вицепрезидент на Телемундо, ти помага в кариерата. Така ли е?
– Аз не започнах кариерата си, когато се омъжих за него. Тогава той едва беше започнал на това място, а аз имах вече петнадесет годишна кариера. Аз съм това, което съм, благодарение на постоянната ми работа всеки ден.
– Той има две деца от предишен брак. Как се разбираш с тях?
– Прекрасно! Много се уважаваме и се държат прекрасно с мен. Обичат ме много и аз тях. Имаме прекрасна връзка.
– Какви роли предпочиташ?
– Много хора ме питат това. След толкова лоши роли, за пръв път имам възможността да покажа другата страна на монетата в „Съседската къща” („La Casa de al Lado”). Освен че ми е първа главна роля в САЩ, съм и добра.
– Коя роля или теленовела е белязала най-много кариерата ти?
– Много са и в различни аспекти. Бих била егоистка, ако кажа само една. „Съпруг и съпруга” („Marido y mujer”) ми помогна да порастна и помъдрея. „Любов в пустинята” („Amantes del desierto”) ме направи световно известна. В „Непокорен ангел” („Angel rebelde”) реализирах първата си злодейка. А „Жестока любов” („Perro Amor”) ме промени напълно. Трудно е да избереш само една. С всяка новела се изкачвам нагоре. Горда съм от изпълненията си и благодарна за всяко едно от тях.
– С кого би искала да работиш?
– С Лусерито и с Лусия Мендес. Винаги съм им се възхищавала много и ми харесва работата им. Изключителни актриси са. От мъжете – Хуан Солер, струва ми се страхотен тип, много добър актьор и очарователен човек.
Марица ще има възможността да играе с Хуан Солер в „Мъж под наем” („Marido En Alquiler”).
– Какво те прави щастлива?
– Да слушам музика или да отида на плаж.
– Кое е най-доброто ти качество?
– Смесица от работливост, отговорност и лоялност.
– Какво не ти харесва в даден човек?
– Разочароват ме много хората, които лъжат. Лъжата е най-лошото за мен.
– Сама ли се гримираш или имаш гримьор?
– Ако отивам на събитие, където трябва да е актрисата Марица, гримът оставям на Роко Дона. Ако излизам да вечерям с приятели, си го правя сама.
– Разкажи ни нещо за „Съседската къща” („La Casa de al Lado”)...
– Чудесна теленовела... Сценаристът се е справил по невероятен начин. Римейк е на чилийската сага „Семейството отсреща” („La familia de al lado”). От типа „Алфред Хичкок” и „Агата Кристи” е – пълна с мистерия, държи те с изправени коси, никога не знаеш какво следва. Персонажите са много добре написани, много истински. Това я прави по-достъпна за зрителите и за нас – актьорите. За моята героиня – Пилар, получих много добри коментари и съм щастлива с нея, не само защото ми даде шанс да покажа „другото си лице” като актриса, а и защото има много жени, които, по един или друг начин, се идентифицират с нея и решават да се променят, за да подобрят някои аспекти от живота си.
Въпреки че в началото на актьорската си кариера е играла няколко комедийни роли и е получила положителни коментари за тях, истината е, че Марица се чувства драматична актриса. „Мисля, че моят жанр е драмата. Не се чувствам сигурна в комедията. Не мога да накарам хората да се смеят с мен, но ако се появи подобен шанс, бих пробвала”.
Теленовелата „Любов в пустинята” („Amantes del desierto”) й отваря вратите пред света и, благодарение на нея, става световно известна. Относно това дали би искала да играе на англоезичния пазар, Марица уверява, че „всеки трябва да се възползва от възможностите, които му се дават. Ако се появи предложение – перфектно, но не е нещо, което желая на сто процента. Мисля, че има още много какво да направя на испански и искам да го постигна”.
Освен актриса, Марица Родригес е предприемач, разполага със своя марка козметични продукти, пуснала е два парфюма и подготвя трети, държи една от най-важните агенции за модели в Колумбия и има своя школа за актьори, където обучава млади таланти.
Марица е омъжена от около осем години за вицепрезидента на Телемундо – Джошуа Минц, и имат планове за деца. „Често пробваме да имаме деца, но все не става. Ще бъда щастлива, ако скоро стана майка”. За Джошуа Марица твърди че е интелигентен и сигурен в себе си, иска да бъде щастлив. Когато са заедно, той я кара да се чувства като кралица. Марица обича да гледа теленовелите, в които се снима и щом наближи сцена с целувки, Марица му казва: „Съпруже, затвори очите!” За своите тридесет и седем години, Родрегес продължава да има цели, мечти и, най-вече, не спира да се усмихва на живота. „Искам да бъда щастлива старица, смеейки се на всичко”. Марица мечтае да се върне да живее в Баранкия. „Тук започва и свършва света”.
В новелата „Съседската къща” („La Casa de al Lado”), която започва съвсем скоро и в България, ще видим и другото лице на Марица Родригес.
– Кое от всичките ти лица – на актриса, на бизнес дама, на модел или на преподавател, ти харесва най-много?
– Радвам се на всички максимално. Опитвам се да дам най-доброто от мен във всяка една област. Но ако трябва да избера едно, бих казала, че актьорството е истинската ми професия, има най-много флуиди там. Освен това, ще Ви доверя, че не бих живяла без камери, светлина и цялата тази фантазия, която носи този магичен свят.
– Знаем, че продуцентът Орландо Джесурум те е открил, докато си вървяла по улиците. Какъв беше животът ти тогава?
– В момента, в който Орландо ме откри, тъкмо започвах да уча в университета и правех първи стъпки в моделството. Така започна моят приказен свят. Отидохме вкъщи, поговорихме с родителите и с братята ми и те се съгласиха да се снимам в подготвяният от Джесурум музикален клип. Месеци по-късно получих първото си предложение в телевизията. Оттогава работя без почивка.
– Имаш много продуктивна кариера. Освен талант, какво друго още ти трябва, за да поддъраш кариерата си?
– Необходима е дисциплина, упоритост, постоянство и много любов към това, което правиш. Трябва да ти харесва, да го чувстваш, да го обичаш, за да може да дадеш най-доброто от себе си.
– Сара в „Лицето на другата” („El Rostro de Analía”) е четвъртата ти злодейка. Как се подготвяш да бъдеш „лошата”?
– При всеки случай, трябва да изучиш персонажа, да го направиш свой, да го изстрадаш, преживееш, обичаш и усетиш, за да не се повтаря. Това правя при всяко изпълнение на злодейка.
– А как се подготвяш за всяка нова роля?
– Откакто свършат снимките на последната новела, в която съм играла, започва дълъг процес на прочистване, в който елиминирам всичко онова, което е било при предишната роля – жестове, движение и израз на тялото, за да мога в мига, в който получа нова роля, да изградя нови навици, с които зрителите да запомнят всяка една моя героиня, макар да е трудно да заличиш персонажи, белязали те като актриса. Но, всъщност, не е толкова трудно да изградиш нов персонаж. Когато изучаваш новата роля, щом й се отдадеш напълно, знаеш, че си способен да изиграеш каквото се изисква от продукцията. Новата ми героиня – Тереса от „Мъж под наем” („Marido En Alquiler”), например, има по-специален тон на говорене. В интерес на истината, дотолкова съм прихванала от Тереса, че, когато отидох до Колумбия, брат ми ме попита дали ми има нещо, защото съм различна. В този момент разбрах какво се е случило. Живеех в героинята си, говорих като нея, държах се като нея. Това не ми се е случвало преди...
– Много хора ще си кажат, че щом съпругът ти е вицепрезидент на Телемундо, ти помага в кариерата. Така ли е?
– Аз не започнах кариерата си, когато се омъжих за него. Тогава той едва беше започнал на това място, а аз имах вече петнадесет годишна кариера. Аз съм това, което съм, благодарение на постоянната ми работа всеки ден.
– Той има две деца от предишен брак. Как се разбираш с тях?
– Прекрасно! Много се уважаваме и се държат прекрасно с мен. Обичат ме много и аз тях. Имаме прекрасна връзка.
– Какви роли предпочиташ?
– Много хора ме питат това. След толкова лоши роли, за пръв път имам възможността да покажа другата страна на монетата в „Съседската къща” („La Casa de al Lado”). Освен че ми е първа главна роля в САЩ, съм и добра.
– Коя роля или теленовела е белязала най-много кариерата ти?
– Много са и в различни аспекти. Бих била егоистка, ако кажа само една. „Съпруг и съпруга” („Marido y mujer”) ми помогна да порастна и помъдрея. „Любов в пустинята” („Amantes del desierto”) ме направи световно известна. В „Непокорен ангел” („Angel rebelde”) реализирах първата си злодейка. А „Жестока любов” („Perro Amor”) ме промени напълно. Трудно е да избереш само една. С всяка новела се изкачвам нагоре. Горда съм от изпълненията си и благодарна за всяко едно от тях.
– С кого би искала да работиш?
– С Лусерито и с Лусия Мендес. Винаги съм им се възхищавала много и ми харесва работата им. Изключителни актриси са. От мъжете – Хуан Солер, струва ми се страхотен тип, много добър актьор и очарователен човек.
Марица ще има възможността да играе с Хуан Солер в „Мъж под наем” („Marido En Alquiler”).
– Какво те прави щастлива?
– Да слушам музика или да отида на плаж.
– Кое е най-доброто ти качество?
– Смесица от работливост, отговорност и лоялност.
– Какво не ти харесва в даден човек?
– Разочароват ме много хората, които лъжат. Лъжата е най-лошото за мен.
– Сама ли се гримираш или имаш гримьор?
– Ако отивам на събитие, където трябва да е актрисата Марица, гримът оставям на Роко Дона. Ако излизам да вечерям с приятели, си го правя сама.
– Разкажи ни нещо за „Съседската къща” („La Casa de al Lado”)...
– Чудесна теленовела... Сценаристът се е справил по невероятен начин. Римейк е на чилийската сага „Семейството отсреща” („La familia de al lado”). От типа „Алфред Хичкок” и „Агата Кристи” е – пълна с мистерия, държи те с изправени коси, никога не знаеш какво следва. Персонажите са много добре написани, много истински. Това я прави по-достъпна за зрителите и за нас – актьорите. За моята героиня – Пилар, получих много добри коментари и съм щастлива с нея, не само защото ми даде шанс да покажа „другото си лице” като актриса, а и защото има много жени, които, по един или друг начин, се идентифицират с нея и решават да се променят, за да подобрят някои аспекти от живота си.