Така може да определим известната колумбийска актриса и модел Евелин Сантос...
Евелин е участвала в доста теленовели както в родината си, така и в Маями. Активна и сладка, колумбийката има какво да ни даде. Актьорската си кариера започва с покана за участие в конкурс за красота. По стечение на обстоятелствата, не успява да се яви. Именно тогава решава да учи актьорско майсторство. Първото й участие е в теленовелата „Петте Хуани” („Las Juanas”), където си партнира с невероятните Мигел Варони и Катрин Сиачоке. Там Евелин се представя повече от добре... А пред нея се отварят много врати. Красавицата се превръща в актриса, притежаваща всички необходими изисквания. Паралелно с актьорството, което е нейната страст и живот, Сантос започва и други проекти – става предприемач. Сред продукциите с нейно участие можем да споменем и „Втори шанс” („El Cuerpo del Deseo”), „Вдовицата в бяло” („La Viuda de Blanco”), „Чужди грехове” („Pecados Ajenos”), „Лицето на другата” („El Rostro de Analia”), скоро я гледахме и в „Някой те наблюдава” („Alguien te mira”) – като комисар Луиса Карвахал – полицай, който преследва „Ловецът” („El Cazador”). Евелин е щастливо омъжена за актьора Луис Херардо Лопес.
– Евелин, ти си актриса и модел. Имаш ли някакво друго занимание или професия?
– Обичам децата. Уча всичко, свързано с грижата за тях. Освен това, имам и свой бизнес с дрехи.
– Кой е най-хубавият спомен от детството ти?
– В края на седмицата дядо ми ме водеше в парка да карам велосипеда си с три колела, да ям сладолед и пуканки. Спомням си, че ми купуваше и глобуси, а докато се връщахме у дома, ми разказваше приказки. Пазя всички мигове с него в сърцето си.
– Какво момиче беше – спокойно или палаво?
– Бях спокойна, много послушна и забавна.
– Как попадна в света на моделството и актьорството?
– Един ден бях в академия за модели – исках да науча кога са часовете... И, когато влезнах, няколко хубави момичета и членове на академията се бяха събрали. Една госпожа, която седеше там, ме погледна, посочи ме и ми каза: „Тя е тринадесета”. Аз й отвърнах: „Извинете, мисля, че грешите. Аз идвам да попитам за часовете, нищо повече”. Тя продължи: „И аз Ви казвам, че вие сте кандидатка, номер тринадесет. Именно тя ни липсаше, за да попълним списъка с кралици, които да участват в конкурса ни. В него ще изберем тази, която ще ни представлява на „Мис Свят Колумбия””. Без да знам, че бих могла да стана кралица от вечерта до сутринта, спечелих „Мис Свят Толима”. После щях да участвам на „Мис Свят Колумбия”. Така започна всичко. Но се случиха много неща – разболях се и не можах да участвам накрая, извадиха ме и тогава реших да уча актьорско майсторство. А и в училище участвах в няколко пиеси. RCN ми се обадиха, за да реализирам Мария Делия в „Петте Хуани” („Las Juanas”). Именно там започна актьорската ми кариера, без да спирам да работя вече толкова години – свършвам един проект и започвам друг.
– Следователно, не е толкова трудно да влезнеш в телевизията?
– Трудно – не, изобщо. При мен беше сякаш всички ме чакаха. Когато се запознах с продуцента Рамиро Менезес, той ми направи кастинг за една продукция, но нещо не се получи. Но по-късно ми се обадиха за друг кастинг и когато режисьорът ме видя, ми каза: „Може ли да направиш няколко проби?”. А аз отвърнах: „Да, разбира се”. Направихме ги и случайно се оказа, че търсели момиче за роля от шест месеца. Предишните, които са пробвали, не ставали... Беше комедия, в която един ужасен шеф търчи след четири момичета. От продукцията, обаче имали само три момичета. Търсили червенокоса, блондинка, чернокоса и брюнетка. Липсваше им блондинка, а аз бях точно такава по онова време. Бях с тях две години. После продукцията бе свалена от ефир.
– Какво чувстваш, когато играеш?
– Изпитвам голямо вълнение, особено когато трябва да построявам и създавам нов персонаж. Както когато рисуваш картина – имаш всички материали, но не знаеш какво ще се получи. Накрая направеното може да ти донесе удовлетворение и радост, но понякога и разочарование. Може да не си сътворил това, което е било в съзнанието ти... Тогава трябва да го изтриеш и направиш отново. Лично аз се чувствам реализирана с всеки един нов персонаж. Усещам, че съм направила това, което съм искала да направя. Никога не съм се ограничавала в нищо, изпитвам удовлетворение от себе си.
– Какви средства използваш, за да подготвиш героините си?
– Зависи от типа героиня. Например, в „Лицето на другата” („El Rostro de Analia”) бях лесбийка и дясната ръка на наркотрафикант – опасен тип, без скрупули да убива... Марлене е жена, която държи стриптийз клуб. Специално за нея трябваше да науча много неща. Първо – никога не си бях представяла, че ще играя лесбийка. Уважавам избора на всекиго, дори имам приятели-гейове, но персонажът ми в „Лицето на другата” („El Rostro de Analia”) бе много силен за мен – в личния си живот съм доста женствена и обичам блясъка, харесва ми да бъда жена – това е и най-хубавото нещо, което Бог можеше да ме направи. Обичам и мъжете, за мен те са божествени. Не е лесно да се изправиш пред подобно предизвикателство. Не знаех какво е да държиш стриптийз клуб, дори не бях ходила в нещо подобно – трябваше да отида и да видя как стоят нещата. Впечатли ме видяното, но никога не бих повторила подобно посещение. Уважавам се ужасно много, ценя се като жена... Трудно е да възприемеш, че има хора, които се изхранват по начина на Марлене.
– Коя от героините си харесваш най-много?
– Без съмнение, обичам всички. Но най-любима ми е Луиса Карвахал от „Някой те наблюдава” („Alguien te mira”). Луиса беляза „преди и след” в кариерата ми. Подготвих се за ролята с голяма дисциплина, с много любов и с много тренировки. Научих се и да боравя с оръжие. Обожавам я. Мисля, че Луиса Карвахал е другата страна на Евелин Сантос.
– Имала ли си проблем, заради колумбийският акцент. Искали ли са да го неутрализираш?
– Имам акцент, когато говоря със семейството и приятелите си. Но – да, трябва да работя много над акцента си в Маями, за да мога да бъда в Телемундо. Това е едно от водещите изисквания там. Ние работим за много хора, които идват от различни краища на света – аржентинци, венецуелци, колумбийци, чилийци, пуерториканци, кубинци... Ако ти нямаш неутрален акцент, много често хората не разбират какво говориш. Имах късмета да се се справя с този проблем при Адриана Бараса – прекрасен човек и преподавател, научих много от нея. Оценявам и малкото време, в което бях с нея, тъй като тя ме научи на техники, с които подобрих говоренето си.
– Какво те натъжава?
– Несправедливостта, възмущението на слабите и най-вече детското насилие.
– Кой е най-щастливият ти момент?
– Раждането на кръщелника – прекрасен подарък от Бог. Също така и деня на сватбата ми.
– Какво би те накарало да плачеш?
– Общо взето, никога не плача. Но зависи и от ситуацията и емоциите. Един хубав филм, стигнал до сърцето, каращ те да се замислиш... Сигурно мога да изроня няколко сълзи.
– Кой е бил най-големият срам, който си преживяла?
– На едно ревю. Някой случайно бутна нещо на подиума, плъзнах се, сякаш карам ролери, но накрая се овладях. Всички започнаха да аплодират. Набързо забравих за срама и започнах да се смея на случилото се.
– Знаем, че спортуваш, грижиш се за тялото си... Физическата красота важна ли е за теб?
– Да, важна е. Да се виждаш красива е и да се чувстваш такава. Красотата е здраве и любов към себе си. Физическата красота е отлична визитна картичка, но, ако няма интелигентност и възпитание, не служи за нищо.
– Какво смяташ, че една жена трябва да притежава, за да покори един мъж?
– Самочувствие и уважение към самата нея. Да бъде истинска, независима, сигурна в стойността си, да има чувство за хумор и винаги да мисли, че каквото си дава на себе си, такова ще получи от мъжа, с когото иска да бъде. Ако се смята за кралица, така ще се отнасят и другите с нея. И обратното...
– Какви книги би препоръчала за тези, които започват да играят?
– Лично аз започнах с „Изкуството да играеш” („El Arte de Actuar”) на Ута Хаген. Доста е стара, но е перфектна за хора, които тепърва навлизат в света на актьорското майсторство. Учи те и на много техники. На мен ми послужи изключително много.
– Какъв съвет би дала на начинаещите актьори и актриси?
– Да решат и да се попитат дали наистина искат да го направят. Трябва да имаш голямо призвание, за да си тук, а и това е до убеждение, не до късмет. Актьорството не е лесна професия. Мисля, че няма нищо лесно на този свят, всичко ти струва нещо, правиш саможертви всеки ден. Трябва да си убеден и силен, да знаеш, че искаш да си тук, че искаш да правиш именно това... Иначе, би се отказал лесно. Трябва да се заредиш с търпение, може да те извикат за снимки в седем сутринта и да продължат до пет следобяд. И през цялото това време може да чакаш, да чакаш и да не снимаш. Обикаляш по коридорите, полудяваш... Но това е само в началото, уверявам Ви...
– Какво ще кажеш на феновете си?
– На феновете си искам да им благодаря за подкрепата, обичта и времето, което посвещават, за да изпълват живота и кариерата ми с възхищение. Обичайте се, уважавайте се и мислете винаги и за останалите – сякаш сте вие, защото каквото давате, това и получавате... Пращам Ви много целувки и цялата си обич...
