Отблизо: Берен Саат

Снимков материал: Kanal D, личен архив.

Красавицата Берен Саат е едва на двадесет и осем години, но за отрицателно време успя да натрупа огромен брой почитатели.
Как актрисата свързва личния с професионалният си живот? Какво споделя за новия си проект – „Отмъщението” („İntikam”), и за новата си любов – Кенан? Това ще разберете в по-долните редове.

– Нямаше те на екрана известно време. След това се появи във „Отмъщението” („İntikam”)...
– Новата ми героиня се казва Дерин. Ролята е много привлекатeлна. Тя поема по един дълъг път, за да отмъсти за смъртта на баща си, превръщайки се в безскрупулната Ямур. Затова се наложи да играя две героини. Макар и да е адаптация, проектът се оказа доста сложен.

– Коя от двете героини хареса повече? Дерин или Ямур?
– Не правя голяма разлика между двете. Дерин е много себична и мисли само за отмъщението. Това е единствената й цел. Ямур пък се отклонява от плана, когато се влюбва. Героинята се бори със себе си непрекъснато.

– „Отмъщението” („İntikam”) е адаптация на американския сериал „Отмъщението” („Revenge”). Гледа ли го?
– Гледах целия първи сезон и в момента гледам втория. Там се справят много добре, но мисля, че ние имаме повече късмет.

– Защо смяташ така?
– Защото вече знаем историята и това се отразява добре за изграждането на героите ни.

– Как се чувстваш, адаптирайки героиня, изиграна от Емили Ван Камп?
– Участията ми в „Пепел от рози” („Fatmagül'ün Suçu Ne?”) и „Забраненият плод” („Aşk-ı Memnu”) ми помогнаха страшно много. Вече имах някои заучени навици. Разбира се, не мога да се сравнявам с професионалист като Емили Ван Камп. Но все пак мисля, че се справям добре с ролята. Режисьорът на продукцията – Месуде Ераслан, също много ми помогна. Ключът към добрата реализация на ролята е спокойствието и доверието към екипа.

– В поредицата имаш и няколко бойни сцени. Как се справи?
– Благодарна съм на Генко Илген. Той ме обучи изключително добре. Справих се, благодарение на неговата помощ и съвети. Мисля, че кадрите се получиха доста добре.

– В реалният живот отмъстителна ли си?
– Не, не съм била толкова ядосана, за да си отмъщавам. Имало е случаи, когато съм се изнервяла страшно много, но в никакъв случай не съм си помисляла за отмъщение. Не съм такъв човек.
 

– Отново виждаме една различна героиня. Как успяваш да разграничаваш персонажите си?
– Важна е физическата промяна. Косата също е важна. Но най-важното е да изградиш образа си така, както се изгражда един човек. Мимики, жестове, навици, тонове... Важна е и социалната класа на персонажа. Има голяма разлика между това да играеш селянка и богаташка, например. 

– Виждаме, че почти не използваш грим. Защо?
– Сключила съм мир с козметиката. Предпочитам да използвам колкото се може по-малко. Предпочитам да съм естествена.
 

– Ти попадаш в класацията за най-красивите актриси. Как възприемаш това?
– Добре. Радвам се, че хората ме харесват. Камерата също ме обича. Ключът към красотата е навсякъде. Но за да бъде един човек красив, трябва да бъде и щастлив. Винаги се стремя да изглеждам най-добре и затова постоянно се усещам щастлива. Казвам си: „Какъв хубав ден!”, и продължавам напред. Почти всяка жена има красота в себе си. Важното е да я покаже.

– Наистина ли красотата е толкова важна?
– Разбира се, че е важна. Всеки обича да вижда хубави хора. Това, че забелязваме красиви хора около себе си ни прави щастливи и в случая – по-красиви. 

– Във „Пепел от рози” („Fatmagül'ün Suçu Ne?”) играеш изнасилено момиче. Как се справи с тази роля?
– Винаги ми се е искало да вдъхна живот на подобен персонаж. Въпреки това, беше ми много трудно... Поинтересувах се от темата и се съветвах с психолози и хора, които са го преживели. Всеки ден се случват какви ли не неща. На улицата – някой пада и си чупи носа, докато на автобусната спирка двама влюбени се целуват. Трети е на крачка от смъртта, докато някое детенце отива на училище. Постоянно се случват какви ли не неща. Колкото до насилието, то няма нищо общо с любовта. Изнасилването е дяволско дело...
   

– Щастлива ли си да живееш в Турция?
– Да. Понякога сравнявам Туриця с другите страни и си казвам: „Не е често... Ако бях в друга страна, можех да имам по-голям успех”, но съм наясно и с това, че публиката тук ме обича и не съм лишена от нищо. Благодарна съм за това. Много обичам да посещавам и чужди страни.

– Ти си едва на двадесет и осем години. Как се справяш със славата в тази... ранна възраст?
– На никой не му пука за теб самият. Много ми е било трудно, но се справих. И се справям. Приятелският ми кръг се смали. Все повече хора ме познават, а ръцете ми са вързани, заради папараците. Но се опитвам да гледам на всичко това от забавната страна.
 

– Как се разви през последните години?
– В началото бях много неопитна, което е съвсем нормално. Вече не съм така. С течение на времето, киното се разви много. Ние актьорите – също. Вече сме много по-ориентирани. Аз лично доста се усъвършенствах и вече имам повече опит... Мисля, че се справям страхотно.

– Вашата работа винаги изисква висок рейтинг. Каква мислиш, че е тайната за това?
– Апетита подобрява вкуса, но не и храната... Лично аз мисля, че за да има висок рейтинг, продукцията трябва да е направена добре, професионално, да се разказва интересна история, която да заинтригува зрителите, и не на последно място – да има добър актьорски състав.
 

– Имаш ли ментор?
– Принципно взимам решенията и правя изборите си сама. Преди да се отида на преговори за нов проект, първо прочитам сценария, после спя дълбоко цяла нощ и на следващия ден правя това, което чувствам. Но специално за „Отмъщението” („İntikam”) Кенан много ми помогна.

– Все още ли сте заедно с Кенан?
– Да и сме по-влюбени от всякога.

– Нека те попитаме и един класически въпрос... Имаш ли девиз?
– Често си повтарям: „Всеки заслужава да живее”. Така че ще е хубаво ние, хората, да не забравяме, че сме хора, а не животни. Трябва да се подкрепяме и да държим на другия, защото това сме ние – едно цяло. Всички сме еднакви, това е истината...

– Напоследък има все повече нови таланти...
– Това е страхотно. Вече ставаме големи професионалисти и младите актьори още от самото начало на кариерата си могат да скочат на върха. Хубаво е, че се раждат все повече нови таланти.

– Родена си в семейството на преподавателка и спортист. Как ти въздейства това?
– Имах много хубаво детство. Винаги съм имала пред себе си много предимства и това ме радваше. Родителите ми винаги са ме насърчавали и са ми давали добър пример. Благодарение на тях, аз съм това, което съм.
 

– Няма други актьори в семейството ти. Това не ти ли попречи?
– Да бъда актриса е моята детска мечта. Като малка пеех с дезодорант. Изигравах собствените си роли в огледалото и се забавлявах много. Още от малка се старая да се развивам.