- Да изпълняваш даден персонаж като се опитваш да го имитираш и да влезнеш в неговото тяло и глава;
- Да мислиш за текста, какво трябва да кажеш;
- Да предвидиш реакцията на другия;
- Да мислиш как изглеждаш, как трябва да се чувстваш, как трябва да реагираш, какво трябва да правиш, за да изглеждаш истински;
- Да показваш на публиката, че си тъжен, весел, ядосан...;
- Да показваш единствено положителната си страна и да криеш недостатъците и слабите си места.
Ако правиш всичко това, те уверявам, че ще бъдеш най-лошия актьор. Въпреки това, именно това правят всички, когато им предложат да играят. Не се безпокой, ако си допуснал/а тези грешки - дори най-талантливите актьори са го правили.
Какво тогава е "да играеш"?
Много хора се изненадват като им кажат, че да си актьор не е да се въплътиш в персонажа. Но е истина. Да си актьор е просто да бъдеш себе си. Толкова е лесно. Санфорд Мейснер, един от най-големите преподаватели по актьорство, казва "Основата на изпълнението е реалността на правенето".
Какво е да бъдеш себе си?
Това е:
- да спреш да мислиш, да анализираш;
- да усещаш истински и спонтанни емоции, хубави и лоши;
- да живееш в настоящето, да слушаш, да дишаш;
- да реагираш на околната среда и на действията на другия.
Разбира се, не бива да бъркаме актьора и персонажа му. Кейт Уинслет не е Роуз, героинята й в "Титаник" ("Titanic"). Става това, че изразените чувства са истински, но на фона на измислени обстоятелства. За да сме по-ясни, да вземем този пример:
В началото, когато Антъни Хопкинс плаче, той плаче наистина, усеща истинска тъга, искрена. Не се преструва, че плаче, нито се прави. Отнася се за една истинска емоция на Хопкинс, реалният човек. Измисленото тук е ситуацията, в която се намира, обстоятелствата (място, епоха, другият персонаж, историята на филма).
Да играеш е много лесно! Само трябва да бъдеш теб самия! Но внимавай! Това, на свой ред, е трудно, понеже означава, че трябва да започнеш да се опознаваш, да приемаш недостатъците си, да разбереш какви качества притежаваш, да придобиеш увереност в себе си и да спреш да мислиш с главата си, а да се оставиш единствено емоциите да те водят... Да играеш е да Бъдеш, да Живееш... да Съществуваш като неперфектно човешко същество.