Забавна и симпатична, тази красива жена е изградила име в актьорството, където можеше да има драматичен обрат, ако беше "Дивата котка", както бе планирано, но загуби ролята, заради игра на съдбата.
От малка е влизала в образи, пяла е и е правила представления пред родителите си, често е използвала фенера на баща й за микрофон, за да пее. Сега Марица е една от най-търсените актриси в САЩ заради таланта, посвещението, чувството си за хумор и харизмата си. Марица обича да прекарва свободното си време със семейството си, когато то е в Маями, по-специално с майка си и племеничките й, които са тръгнали по нейните стъпки. Брат й също е известен, това е водещият Нелсон Бустаманте. Влюбена е в работата си и феновете си. Обича да ходи на плажа и да излиза да танцува с приятелите си.
"Мен ме откри господин Аркимедес Риверо. Смея да кажа, че от малка нося артистичността в кръвта си: исках да стана танцьорка, в училище винаги бях водеща на събитията, бях хореографката на колежа, ако се правеше постановка, исках да участвам... Но никога не се фокусирах върху актьорството. Исках да съм водеща и дори на 13г. имах предаване в местен канал в Ансоатеги, Венесуела, където израснах и там бях танцьорка и водеща", спомня си. "Планирах да отида в Каракас да работя в национален канал. Тогава Аркимедес Риверо ми направи кастинг и след седмица и половина ми даде първата роля в теленовелата "Повече от любов... безумие" ("Más que amor frenesí"), като младата главна героиня". За Аркимедес казва още: "Уоу, той е бащата на много звезди, всеки венесуелец го познава, обича, уважава и му се възхищава. За мен той е кръстник, човекът, който ме откри и винаги е вярвал в мен".
Вече десет години Марица работи в Маями. През 2003г получава първата си работа в "Непокорен ангел" ("Ángel rebelde"), където отново е младата главна героиня. Следват "Моят живот - това си ти" ("Mi vida eres tu") и "Заложница на съдбата" ("Acorralada"). "През 2007 се върнах в страната си, за да протагонизирам "Вихър от страсти" ("Torrente, un torbellino de pasiones") и бях там за десет месеца. Но моят свят е в Маями и се върнах там, за да играя в "Грешница" ("Pecadora").
През 2010 Бустаманте напуска Веневисион и подписва ексклузивен договор с Телемундо. Първата й новела в новата компания е "Жестока любов" ("Perro amor"). Същата година се появява и като лошата в "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena") с Елизабет Гутиерес и Сегундо Сернадас. През 2012 участваше в "Опасни връзки" ("Relaciones peligrosas"), римейк на испанския сериал "Физика и химия" ("Física o Química"). Учениците на училище Сервантес я гледаха като красива съблазнителка, но заради сарказма си печели прякора "Анакондата". Това е теленовела, която дава много и важни послания на обществото. Последната новела, в която се снима, е продукцията от тази година "Тайните на Лусия" ("Los secretos de Lucía"). Преди не е обръщала внимание на екшъните, но откакто се присъедини към тази новела, е останала очарована от този жанр. Въпреки че е играла доста персонажи, къдрокосата актриса твърди, че не прилича на никой от тях. "Аз съм... уй, колко е странно да говоря за себе си. Аз съм смешна, наполовина клоун за всички от моята среда, усмихната, обикновена, скромна, обичам да танцувам, да чета, обичам слънцето, залеза. Привързана съм
към музиката, към простите неща, оставям се на изненадата и съм наясно, че сега сме тук, но след две минути не знам, всичко може да се промени".
Чаровната дама беше обвързвана с някои мъже от теленовелите като Хулиан Хил, включително я обвиняваха за развода на Карлос Понсе. Сега споделя, че е намерила приказния принц в лицето на венесуелския певец Макс Пизоланте (на снимката). Актрисата признава, че е щастлива, тъй като Макс е истински кавалер с нея и имат планове да бъдат дълго време заедно.
- Как започна кариерата ти?
Винаги мечтаех да правя телевизия. Веднъж пътувах до Каракас да се запиша на курс по актьорство, който щеше да е след четири месеца. През тези дни придружавах Габриела Вергара, тогава беше приятелка на брат ми, и отидохме в Радио Каракас и Веневисион. Секретарката се обърка и ме прати на кастинг, сложи ми сценарий в ръцете и ми каза, че прослушването ще бъде идния вторник в 16:30. Този кастинг беше за актриси или възможни актриси, този ден всички избираха сцените си, за да ги учат, тя ме видя в коридора и ми връчи текста; онемях и се запитах: 'какво е това?'. Научих сцената, отидох на кастинг и получих първата си роля. Оттогава не съм спирала да работя.
- Какъв беше този първи кастинг?
Този кастинг го правят на всички във Веневисион, във Венецуела, казва се Ектор и Фиорела, всички са минали през него, никога не го променят. Влезнах в офиса и пред мен застана Аркимедес Риверо и един колега, който не познавах, каза ни: 'пет и екшън'. Той е от тези, които говорят малко и ни каза: 'ок, благодаря'. Чух, че вика секретарката си и след това тя ми каза да не си тръгвам. Накараха ме да изчакам целия кастинг, накрая аз и още едно момче, на което също бяха казали да не си тръгва, направихме сцената два пъти, каза ни много хубави думи, нещо като че той е баща на много звезди и усеща, че пред него стои една от следващите звезди. Каза ни, че ще ни направи звезди. След почти две седмици получих първия си шанс с важен персонаж, младата главна героиня.
- Как отиде в Маями?
Един ден Аркимедес Риверо ми предложи възможността да отида в Маями да направя кастинг за теленовелата "Дивата котка" ("Gata salvaje"), представи си! Това беше страшен шанс за мен, но по пътя към летището си дадох сметка, че визата ми е изтекла. Веднага се обадих да ги предупредя, че не мога да пътувам; това беше ужасно за мен.
- За коя роля щеше да се явиш на прослушване?
За тази на Марлен Фавела, въпреки това, нещата не бяха в моя полза. Спомням си, че ми се обадиха от там, където правеха пробите и чух няколко актриси, борещи се за тази роля. Търсеха някой, който не беше много известен все още.
- Смяташ ли, че ако се беше явила на кастинга, щеше да получиш главната роля в "Дивата котка" ("Gata salvaje")?
Трудно е да го твърдя със сигурност, но смятам, че щях да направя добър кастинг. Обаче, това беше шансът на Марлен. Минаха две години и дойдох в Маями през 2003. След това имаше процес на неутрализация на езика и научаване да бъда сама, заради което страдах много. Затова вярвам, че всичко се случи, както е трябвало да се случи. И макар в онзи момент да страдах, винаги имах късмета да играя млади протагонистки или лошата в историята.
- Как се чувстваше в "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena") и как изгради героинята си?
Добре, бях доста заета, щастлива съм, че изиграх Корина, жена, пълна с проблеми в началото. Но не си приличаме с нея нито по цвета на косата. Не съм от актрисите, които мислят за нещо случило им се, когато трябва да плачат и да изразят емоция, просто влизам в персонажа, правя го истински и се опитвам да я оправдая, но след това съм отново аз и не искам да ми остане нищо от нея.
- В тази продукцията си сменяш цвета. Това беше лично желание или персонажът го изискваше?
Аз никога преди това не се бях боядисвала. И преди за други новели са ме молили, но съм отказвала и са уважавали решението ми. След толкова време с червена коса, сметнах, че ще бъде добре да го променя. Като седнах на стола за боядисване мислех за толкова неща, костваше ми доста, но останах спокойна.
- С кого се разбираше най-добре в телемунделата?
Създадох хубаво приятелство с Елизабет Гутиерес, Карлс Монтия, Елус Пераса и др.
- В теленовела с призраци, някога явявали ли са ти се такива?
Не ме плашат. Ние наистина снимахме на доста тъмни места и то вечер и единствената уплаха ми я причини Адриан Карбахал (Бенхамин). Първо, бях се спряла и се появи една змия, пълзеше и ме впечатли много. След това, вечерта трябваше да снимаме пак там и внезапно усетих дишане зад мен, сякаш е призрак, когато започнах да ходя без да се обърна, след това видях, че е Адриан, преследвайки ме.
- В "Опасни връзки" ("Relaciones peligrosas") също играеше лошата учителка...
Да, чувствах се много добре, макар ролята да е противоположна на мен. Трябваше да внимавам с жестовете, гласът ми да е по-дрезгав, да бъда по-сериозна и това за мен е фатално, защото се смея през цялото време. Тази новела показва неща, които могат да ти се сллучат у дома или в къщата на съседа; базирана на реалността, много родители си взеха поуки, затова тази продукция беше пълен успех.
- Злодейките ти стоят добре...
Наистина? Забавно е, в теленовелата "Лицето на другата" ("El rostro de Analia") започнах като злодейка и след това героинята ми се промени. Същото се случи и в "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena") и "Жестока любов" ("Perro amor"), където имах по-силни сцени с Карлос Понсе.
- Споменавайки Карлос, по онова време те обвиниха, че ти си причината за развода му...
Ние го заявихме в онзи момент, всъщност, имахме хубаво приятелство и когато се случи всичко това, ми се отрази много. Разбирам, че щом се разбираме много добре, за хората беше добре да си измислят неща. Тогава всички погледи бяха върху Карлос, както се случи с Уилям Леви или Аарон Диас. За мое нещастие, намесиха мен в тази история.
- Той беше в дома ти, а ти живееше сама...
Два дена си идвах късно от работа и кучетата ми бяха с Карлос. Вторият ден дори отидох плачейки на снимки, защото преследвах кучето си в една кола. Карлос ми каза, че има място в неговата кола и предложи да ми помогне. Дори не е влизал в дома ми. Карлос не беше свикнал да опровергава клюки нито да говори за личния си живот. Аз нямаше да го задължа да го направи заради мен. Все пак той сам предложи да го направи, след това се смяхме много на това, разбра се и за връзката му с Химена Дуке и всички бяхме щастливи.
- Обвързваха те и с Хулиан Хил...
Ние с него сме големи приятели, само това. Не искам да имам връзка с актьор, да знам, че той снима във Венесуела, а ти си в Колумбия или Маями, тази дистанция за мен е невъзможна, важно ми е да виждам очите на любимия през цялото време.
- Била си омъжена три години...
Да, за човек, който нищо общо с тази среда, но не проработи. Този етап ми даде важен урок. Тогава бях далеч от семейството си и се спрях на първия човек до мен. Бях на 23г, бяхме много различни, това, че противоположностите се привличат, не е вярно. Липпсваше магията на брака ни. Исках мъж, който да танцува с мен, да се смее с мен на глупостите на живота, да харесва природата и да се радва на малките неща като мен.
- Разкажи ни за последната си теленовела "Тайните на Лусия" ("Los secretos de Lucía"), толкова мистерия...
Това е новела, в която е важна всяка подробност. Героинята ми е Бони Кабейо, приятелката на Хуан Пабло Раба, но се появява Иран Кастийо и започват конфликтите. Опитваме се да направим Бони така, че хората да се припознаят в нея и да не я приемат като типичната злодейка, а като жена, която се бори за връзката си. Плача като луда.
- Червенокосите повече ли се забавляват от русокосите?
Не знам, но аз се забавлявах и продължавам да се забавлявам.
- Не се ли уморяваш да бъдеш лоша?
Не, представи злодейката не уморя, тя може да те изненада от сценария и се питаш: 'какво? наистина ли ще го направи?' или казват ти пет и екшън, играя ги и усещам неизживяни до момента емоции. В моя случай, да плача до истерия, да се ядосвам, да хвърлям нещо на пода с истински чувства и да удрям. Аз нямам този темперамент. Като кажат стоп и да усещам още това вътре в мен е като... уау! Злодейките ми подаряват това.
- Каква героиня чакаш, за да протагонизираш отново?
Бих искала героиня, която е свързана с конете. Израснах като представях коне и съм била в новели където има истории с коне и героинята ми се страхува от тях, ядосва им се, не отива при тях, защото ще я омърсят. Тъжно ми е, че колегите ми могат да им се радват чрез персонажите си, а аз не. Липсва ми да ми подарят това (смее се)
- Кога ще дадеш племеници на Нелсон Бустаманте?
(смее се) За сега не. Разбира се, че аз и Макс искаме да създадем семейство и да постигнем целите и мечтите си заедно.