събота, 14 декември 2013 г.

Професия актьор: Сценарият на теленовелите

 За да се напиши един добър сценарий преди всичко трябва въображение и търпение.
Едно е какво мисли сценаристът и друго какво смята продуцентът. Има различни видове сценарии, като се има в предвид, че много пъти всяка компания има своите трикове. Въпреки това, в тази статия ще откриете един основен начин, по който се пише сценарий за телевизия. 

Идеи за написването
Всичко започва с една идея. Почти винаги продуцентът казва нещо подобно: "искам да пишеш за болница и би ми харесало Мария да падне в леглото". Сега питаме: "За колко време говорим?" и отговорът е: "за около десет минути". Много добре, сега имаме две неща: неясна идея и време за изпълнението. Пишем изобилие от идеи на нещата, които биха могли да се случат и след това избираме най-добрите. За десет минути можем да имаме поне три интересни ситуации. Подреждаме ги, изясняваме си персонажите, които ще участват и започваме да пишем. Важно е да отбележим, че не трябва да добавяме нищо, което няма да има специална функция. Например: не служи за нищо да вкараме едно дете в сцената, ако то няма да каже нито една важна дума в историята. 

Формат на сценарий за теленовели
Сценарият се разделя на сцени. Всяка сцена трябва да има:
Най-отгоре: има 3 важни неща. Първо се пише дали сцената се случва навън или вътре. Второ се пише името на мястото, където се снима и трето - дали е ден или нощ. Ето пример (примерите са от една напълно актуална теленовела - "Света дяволица" ("Santa Diabla")):

Вътре/ трапезарията в дома на Аманда/ нощ

Веднага след това имаме описание на атмосферата на сцената. Трябва да сме много забележителни и да се погрижим за всеки детайл. Продължаваме с примера от "Света дяволица" ("Santa Diabla"): "Аманда и Умберто продължат да бъдат един срещу друг. Умберто изглежда засегнат, Аманда го гледа, не много убедено". Трябва да описваме, но да не бъде буквално и литературно. Нищо подобно на "стаята мирише като детството на Санта, залезът на деня подсказва, че любовта си е отишла", няма такива неща.

Сега идва ред на диалозите. Тук можем да говорим и разказваме с детайли. Не трябва да пишем прекалено дълги диалози, тъй като това отегчава зрителя. За да бъде премерено, не превишавай повече от три реда за персонаж, освен в случаите когато наистина е необходимо и се водят монолози така важни за развитието на историята. Пример:

Аманда: Разбира се, че съм притеснена за Сантяго.

Умберто: Тогава?

Аманда: Но да издам Алисия? Да обвиня твоята сестра, без да нямам никакви доказателства срещу нея?

Умберто: И двамата знаем, че от Алисия винаги трябва да очакваме най-лошото. И нещо ми подсказва, че тя има общо с изчезването на моето братче.

Когато приключи една сцена, в долния ляв ъгъл се пише край, за да не се обърка. Накрая имаме нещо подобно:

Вътре/ трапезарията в дома на Аманда/ нощ

Аманда и Умберто продължат да бъдат един срещу друг. Умберто изглежда засегнат, Аманда го гледа, не много убедено.


 Аманда: Разбира се, че съм притеснена за Сантяго.

 Умберто: Тогава?

 Аманда: Но да издам Алисия? Да обвиня твоята сестра, без да имам никакви доказателства срещу нея?

 Умберто: И двамата знаем, че от Алисия винаги трябва да очакваме най-лошото. И нещо ми подсказва, че тя има нещо общо с изчезването на моето братче.

Сантяго се приближава към Аманда и я гледа право в очите, изпълнен с намерение. Не може да скрие любовта си към нея.

 Умберто: Санта... моля те, ела с мен.

 Аманда (решава): Добре, да вървим заедно, но изчакай ме една секунда тук... Преди това трябва да изясня нещо със сина си.

Аманда отива към стаята. Умберто остава сам. Гледа си часовника.

Край!


Кога се пише един сценарий

Всяка компания си има своите правила. Да сравним две от най-големите производителки на теленовели в света: Телемундо и Телевиса. Американската компания прави всичко предварително - пише сценария предварително, снима теленовелите си предварително. Какво имам предвид? Когато Телемундо започне да снима дадена своя нова продукция, тя влиза в ефир след месец, два, а понякога и повече месеци. Голяма част от сцените са заснети, сценарият е ясен, не може да се променя, всичко се решава от продуцентите. Като пример ще дам напълно актуални данни. "Измамничката" ("La Impostora") започна снимки преди около месец, а ще се излъчва след около две седмици. Т.е с месец и половина преднина. "В друга кожа" ("En otra piel") започна снимки миналата седмица, а ще се появи в ефир през февруари, това прави разлика от два месеца. "Господарят на небесата" ("El señor de los cielos") се снима сега, а най-вероятно ще го дават към средата на другата година. Вие си направете сметката. Разбира се, винаги има изключения и може един сценарий да се пише паралелно със снимките, като понякога продукцията се допитва до зрителите как да се развие историята, както стана с "Аурора" ("Aurora"). Почитателите на новелата избраха с кого да остане Аурора. 
 Да хвърлим око на мексиканския гигант. При тях процедурата е по-друга, а времето за изпълнение е по-малко. Сцени, които снимат днес, ще излязат в ефир до две седмици. Така продуцентите и сценаристите ще видят как ще реагира публиката и ще знаят на какво да наблегнат и как. Мексиканските сценаристи са по-зависими от публиката и сценарият им не е окончателен. Естествено, основните идеи около какво ще се върти сюжета са ясни още от началото. Примери за допитвания до публиката как да продължи сюжета са: "Триумфът на любовта" ("Triunfo del amor"), както разказахме в Споделено от теленовелите: Промяна на героя, където Освалдо Риос и Виктория Руфо не завършиха така, както бе планирано. Много често продуцентите на "Истинска любов" ("Amores verdaderos") питаха зрителите коя ситуация предпочитат, може би затова тази новела стана толкова успешна в Мексико.

Да пишеш една новела не е никак лесно. Преди всичко трябва да измислиш една история, базирана на някаква новина или история, която си чул и те е впечатлила. След това се пише резюме на новелата, възможно най-дълго, описвайки персонаж по персонаж, възраст, характер. Тогава сценарият се праща в "департамента за кастинг" и в момента, в който компанията приеме проекта, е време да седнеш да напишеш първия епизод. 45 страници за един епизод и един епизод за ден "Толкова бързо минава един епизод в ефир и толкова много работа стои зад него. Почти 15 часа писане...". Да видим какво мисли по този въпрос Хосе Игнасио Валенсуела "Часкас", сценаристът на хитове като чилийската новела "Семейството отсреща" ("La familia de al lado"), след това адаптира собствената си история за "Съседската къща" ("La casa de al lado"), последната му работа е "Света дяволица" ("Santa Diabla").
"Заглавията са много важни. Заглавието е първото приближаване до зрителя. Това е първото му впечатление", споделя Часкас. "Беше ужасно да пиша "Семейството отсреща" ("La familia de al lado"). Отне ми повече да я измисля, да скалъпя историята, да балансирам следите, заподозряните, лъжливите събития, отколкото да редактирам епизодите. Полицейският жанр изисква перфектно планиране, нищо не може да остане случайно. Продуценти, режисьори и актьори знаеха, че всичко, което се споменаваше в сценария, в диалозите и в насоките беше от съществено значение. Не може да се промени нищо, тъй като всичко е написано по някаква причина. И това ми отне доста работа в началото"...
 "Да напиша адаптацията за Телемундо под името "Съседската къща" ("La casa de al lado") беше като усещане да подобря работата си. Пренаписвайки тази история имах възможност да подобря напрежението, да задълбоча някои аспекти на героите"... "Света дяволица" ("Santa Diabla") е най-доброто, което съм писал за телевизията. Ще видите най-тъмната ми страна с тази продукция".