
Не може да бъде по-горда с него и неговата кариера. "Изключителен човек е, горда съм с половинката си заради работата му, как се отнася с медиите и със семейството си, той е човек за възхищение в много аспекти".
Анхелика излиза веднъж от дома си, където живее с родителите си, за да изпълни мечтата си да бъде актриса. Съдбата я отвежда пред камерите, но като репортер в програми, излъчващи се в края на седмицата по Телемундо, в Аризона. "На 19г. бях с микрофон, бях репортер и правих репортажи от Пентангон за

"С тази героиня (Еухения) се върнах към корените си, там откъдето започнах в телевизията", спомня си развълнувано. Макар темата за наркотрафика да не я привлича, Анхелика, с родители мексиканци, осъзнава, че това е тема, с която всичките й сънародниците са обвързани. "Като цяло, хората ни привлича позитивното, не ни харесва да се показваме, не ни харесват грозните неща, обичаме това, което ще ни позволи да продължим напред. Макар да не ме влече наркотрафика, има други неща, които вълнуват както мен, така и моите хора и от там вадя тази енергия. В случая моята героиня Еухения е привлечена от наркотрафика". Тази продукция на Телемундо, далеч от идеята да бъде оригинална история, има доста действия, базирани на реални факти. Може би не точно това е постигнал Амадо Карийо Фуентес, истинският



Ами по известен начин да, идентифицирам се с нея и още повече, защото е персонаж с големи ценности, с принципи, харесва ми това, че е жена, която се бори винаги, срещу течението е винаги, иска да разкрие истината пред медиите и ние, хората, искаме да оставим следа в обществото, останалите да те признават заради свършеното.

Да, разбира се, още повече че съм от Сонора, това е история между мита и реалността, има толкова версии, срещаш се с толкова хора и всеки един разказва своята версия.
- Тази новела възхвала ли е на наркотрафика?
Не прославяме наркотрафика нито го подценяваме, просто той е реалност, ако започнем да разказваме истории за война, за проблеми с губернатори, го правим, защото го изживяваме всеки ден, включваме телевизора и чуваме много малко добри новини, това са теми, които те правят неспокоен, това е реалността.

Виж, аз съм родена на границата, така е всеки ден, живееш това насилие, дишаш го, за какво да пренебрегваме това, обичаме хубавите истории, за хубавото момиче, с хубави принципи и затова има такива истории, затова се развиваме като човешки създания и повече като латино зрители в САЩ, разкриваме друг тип истории, на които им се получава добре, заслужаваме да гледаме нещо реално, не всичко е лошо нито добро, смесено е.

Не знам. Но що се отнася до това, което съм видяла, за усилието, което се влага, продукцията, включвайки Каракол и Аргос, според мен се прави с повече внимание.
- Какво е да работиш до Рафаел Амая? Как се справяте с любовните сцени на другия?


Като бяхме в "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira") станахме приятели. Но веднъж дойде в гримьорната, нямаше никой друг, освен фризьорката, приближи се до мен, погледна ме в очите и беше неизбежно да не почувствам нещо. Усетих, че вече бях хлътнала.

Като цяло не съм материалист, за мен семейството е всичко, за мен майка ми е моят диамант, баща ми е сапфир и братята ми са рубин, това за мен е богатството на човека. Живеем в общество, където всичко, абсолютно всичко, да излезнем от болницата, да ядем нещо, са нужни пари. Кой няма нужда от пари?

Да, разбира се, семейството ми е в Сонора, свикнала съм, пътувам, за да посетя близките си, приятелите и за да си прекарам хубаво, по-голямо е от село, но не и град, хубаво е да имаш тази обмяна на времето, на местата, когато искаш да си починеш, да послушаш музика, да бъдеш с чичовците си, лелите си, тези неща са важни за всеки.
- Несигурността в Мексико влияе ли ти?

- Кога се роди интересът ти към актьорството?
Започнах в едно радио в Аризона на 15-16г. и истината е, че винаги съм имала тази любов към изкуствата, рисуване, оцветяване... благодаря на Бог, че майка ми ми позволи да рисувам на стените, от малка... съм родена да играя.

Огромна книга с безброй бели листове, писалка, на която никога да не й свършва мастилото и някакъв инструмент, за да създавам музика.
- Последният път, когато плака...
Мисля, че беше в една сцена от новелата, плаках наистина, гледах специална програма на Анимал Планет за спасяването на животни, обичам животните.
- Последният път, когато се смя без да спираш...
С половинката ми се смяхме на всяка глупост.
- Последният път, когато ходи на кино...

- Скоро идва Коледа. Как прекарваш това време?
Най-много се радвам на декорацията и храната. Слагам елхата в края на ноември, обичам да се събуждам и да стоя в единия ъгъл на къщата ми, сякаш съм изгубена в коледния рай, мисля, че все още пазя една част от детето в мен и сякаш живея в магичен свят. В това време през годината ми е забранена диетата, обичам да ям освен тиквен пай и тамалес с месо и чили, поничките, които приготвя майка ми и мексиканският горещ шоколад на баба ми.
- Какво ще кажеш на феновете си от България?
Поздрави на хубавите хора от България.