Искрена, симпатична и с усмивка на лице, която никога не слиза оттам, такава е 19-годишната актриса и певица Исабела Кастийо. Исабела е родена в Куба в музикално семейство, но на 5г. се местят в Маями, САЩ. Прави дебюта си на същата възраст, като се появява на концерт на майка си за изненада на всички дори на родителите си и е казала: "мамо, остави ме да пея с теб". Вземала е уроци по пеене, танци и актьорство. През 2007, едва на 12г., се явява на кастинг за мюзикъла "Дневникът на Ана Франк" ("El Diario de Ana Frank") в Мадрид, Испания и след като я избират за главната роля, цялото семейство се мести в европейския град. Талантът й е признат, тъй като получава приза Откритие в мюзикъл. След като приключва там, се връща в Маями и дебютира за Телемундо с
ролята на Андреа Хирон в "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena"), партнирайки си с Елизабет Гутиерес, Сегундо Сернадас, Ана Лайевска, Фабиан Риос, Кати Барбери и други. След тази теленовела идва големият успех за актрисата - главната роля в младежкия сериал "Грачи" ("Grachi"), ставайки любимка на милиони тийнейджъри по цял свят и носителка на девет награди за Най-добра актриса от различните страни, в които се е излъчвал. "Грачи" ("Grachi") приключи с трети сезон миналата година. Оттогава многообещавата актриса и певица се е посветила на музиката и издаде първия си самостоятелен албум, озаглавен "Мечтите са безплатни" ("Soñar no cuesta nada"). Една от мечтите й е "да уча музика в "Juilliard". Виждам се да живея в Манхатън". Обича кучетата и затова има едно, което се казва Роки. 
- Какво си спомняш, когато, като малка, прекъсна концерта на майка си, за да пееш с нея?Никой не можеше да повярва, че знаех цялата песен. Майка ми плачеше от вълнение и баща ми, който свиреше на барабаните, излезна да ме прегърне, когато песента свърши. След това винаги я пеехме заедно. Слушах песните й, когато ги репетираше у дома, но никога не разбраха, че ги знаех до този момент. Бях на 5г. и й казах: "мамо, искам да пея" и публиката започна да я умолява също. Така започна всичко.
- Първият ти проект те отведе до Испания, където комбинира музиката с актьорството. Какво беше усещането да играеш в мюзикъл за Ана Франк?
Това беше първият ми професионален опит. От малка съм заобиколена от музиканти - баща ми е перкусионист, майка ми певица, сестра ми пианистка. От малка музиката е инжектирана във вените ми. През целия ми живот е било така. Да се реализирам и аз като певица беше най-очакваното. Но за първи път пробвах актьорството като певица в този мюзикъл.
- Как съчетаваше двете неща едновременно?В началото ми беше трудно, защото не бях актриса, а певица. Тогава навлязах в света на актьорството, трябваше да говоря като испанка, бях много малка. По средата на мюзикъла навърших 13г. Бяха много неща за едно малко дете, а и мюзикълът не беше радостен, а драматичен, втората световна война, доста напрегнато, но беше прекрасно. Продължи почти две години.
- Как успяваше да комбинираш работата и училището?
Тогава учих от вкъщи.
- След като се връщаш в Маями, попадаш в Телемундо. Как се чувстваше в "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena")?Това беше първата ми теленовела и бях много щастлива. Усещах, че е прекрасна възможност да бъда с толкова опитни актьори. Бях като гъба, попиваща всичко. Героинята ми Андреа е чувствителна, добра и отдалечена от семейството си. Не е пресметлива и не разбира защо баща й, майка й и брат й се държат така. Това беше сбъдната мечта. Не можех да повярвам. Всеки път щом ходих на снимки, си казвах: "тук съм и трябва да продължа напред".
- Как се подготви за ролята?Андреа на 12г отива да учи в Швейцария. Тя е добра, но с характер и независима. Въпреки че беше добре описана, аз направих свое проучване за Андреа, за да се чувствам по-сигурна и да мога да бъда нея на снимачната площадка.
- Какво помниш от кастинга за тази роля?Бях много нервна на кастинга, никога не съм мислила, че ще ми дадат ролята, но като започнах всичко ми хареса, исках по цял ден да съм в студиото.
- Как протекоха първите снимачни дни?
В началото ми беше трудно да възприема работата с камерите, да науча подходящите ъгли за снимане, да не заставам зад актьорите, да не прикривам никой в сцената, да следвам указанията. Дълго това ме изнервяше, но беше като сбъдната мечта, защото работих с талантливи актьори, които ме научиха на много неща.- Семейството ти е от музиканти. Подкрепиха ли те, когато реши да станеш актриса?
Семейството ми е очарователно. Най-голямото ми съкровище. Подкрепят ме и ми помагат изключително много. Много сме обединени. Благодаря на Бог всеки ден, че имам такова семейство.
- "Грачи" ("Grachi") ти донесе огромна слава. Какво си спомняш от този етап?
Беше впечатляващо, бих казала едно от най-хубавите ми преживявания в живота. Всеки проект има различен вкус и си носиш този вкус. В мюзикъла за Ана Франк беше вкус на новак в музиален театър, беше началото за мен. С първата ми теленовела "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena") също се чувствах като новак пред камерите, всъщност ми се случваше, че покривах камерите, покривах актьорите, грешах, все още нямах тази памет да си уча диалозите. Те си учат текста на снимачната площадка и снимат по 30 сцени дневно. Аз не бях свикнала още. Но яхнах вълната и "Грачи" ("Grachi") беше първата ми главна роля в сериал.- Какво ще кажеш за колегите си?
Беше страхотно, имах шанса да играя с колеги, които са моят живот. Не знам как да имам приятели, всъщност нямам много, моите приятели са те. Понеже пътувах много и разстоянието усложнява това, ми беше трудно да имам приятели. Колегите ми от "Грачи" ("Grachi"), Андрес Меркадо, Кимбърли дос Рамос, Мария Габриела де Фария, Уили Мартин, Сол Родригес, Маурисио Енао, Шарлен Таул и семейството ми са моите най-добри приятели. "Грачи" ("Grachi") беше невероятно преживяване, представянето в Италия, Бразилия и други страни, направиха така че да се обединим повече от всякога.
- Те научиха ли те на нещо?Научих се на много неща. Научих някои трикове, как се правят клонинги. Имах 10 клонинга във втория сезон, 10 Грачи-та, беше кошмар да ги заснемем. Най-хубавото от този сериал бяха феновете.
- Защо феновете?
- Имаш много хубава връзка с феновете си...Правят ме много щастлива, много са оригинални, много луди, но най-хубавото е да знаеш, че те подкрепяха в сериала и сега те подкрепят повече отвсякога, защото не е същото да си с цял състав и когато си сама. С този състав бяхме заедно две години. Когато се сблъсках с първите си самостоятелни представяния, беше сякаш щяха да ме съблекат.
- Много се говореше, че между теб и партньора ти в "Грачи" ("Grachi") Андрес Меркадо има връзка. Дори мексиканско списание го потвърждава. Вярно ли е?Това списание е клюкарско, нещо повече - пратих снимка от това списание на Андрес и му казах 'виж, измислили са ни интервю', никога не сме давали това интервю. Андрес и аз винаги сме имали специална химия на екрана, понеже се разбираме прекрасно. Той ми е като брат, не мога да живея без Андрес, той е пристрастяващ и той не може да живее без мен. Той се опитва да ме игнорира, защото такава му е личността. Всъщност, пише ми и ми казва 'остави ме на мира' и аз го оставям, но на следващата седмица ми говори и ми казва 'Иса, какво правиш?'.
- Значи, сега ти липсва много?
Страшно много. Но се възползвам, когато съм в Мексико на промоции и съм с него. Не сме гаджета, много добри приятели сме!
- Нека поговорим за албума ти "Мечтите са безплатни" ("Soñar no cuesta nada"). Как го създаде?
- Доволна ли си от резултата?Доволна съм, спокойна съм. Бях притеснена, понеже е трудно тази първа крачка от Исабела като Грачи към Исабела като певица, като личност. По-голямата част от публиката ми са деца и не можех да се впусна с нещо напълно различно от тях. Те ще израснат с мен. Музиката пътува сама, тя вдъхновява и кара хора от всякаква възраст да се идентифицират с една песен.
- Някоя любопитна подробност, случила ти се при записите?
Нямаше да са 11 песни, а 10. Записвах последната песен. Спомням си, че беше 5 сутринта и докато си вземах душ, в главата ми се появи една мелодия с текст на английски и испански. Всичките ми текстове ми идват на английски и тогава ги превеждам на испански. Тази ми дойде на двата езика и ми беше толкова лесно, бях под душа и исках само да излезна оттам, да я запиша на телефона и да напиша думите в бележника си. Изпях я на майка си и й казах: 'мами виж, тази песен ми харесва'.
- Коя ти е любимата песен от албума?"Тази песен" ("Esta canción"). Прави те щастлив, харесва ми фразата 'принадлежа на теб', това е песен, която не се харесва на много, моята музика, моят начин на композиране, на пеене е малко странен, но на мен ми харесва, по-градска е. "Моментът" ("El momento") също ми е сред любимите, понеже е странна, обичам всичко странно. Не мога да се огранича само в един стил, този диск е преходен, трябва да играя с различни публики.
- Кучето ти Роки те придружава навсякъде...
Родителите ми ми подариха Роки, голдън ретривър. Той беше с мен в Испания, в Северна Каролина...
- Какво е посланието на албума ти "Мечтите са безплатни" ("Soñar no cuesta nada")?
Мисля, че фразата говори сама по себе си. От малка винаги съм мечтала за диск, за кариера, да бъда артист и го постигнах. Посланието ми за публиката е винаги да мечтаят, тъй като мечтите се сбъдват. Трябва да се борим за тях и да не се даваме за победени!Един съвет от Исабела: За среща с момче не трябва да се притесняваш толкова за външния вид, защото това, с което ще го покориш, е с личността си. Сложи си нещо удобно. Например тъмна пола до коленете с блуза в същия нюанс, комбинирани с жилетка в контрастен цвят. Това винаги е добра идея за среща.