Актриса с голямо сърце...Радвала се е на аплодисментите на публиката в театъра, кокетничела е с киното и е представяла с грация няколко програми. Но, без съмнение, нейната слабост са теленовелите: "Този жанр ме очарова". Всеки персонаж, който е играла, е бил предизвикателство за нея: "Изучавам ги, проучвам ги и търся тяхната човечност, оставям да
събудят емоции в мен и те да изплуват". От малка е имала една мечта - да стане актриса: "Аз съм най-малката от девет братя и сестри и винаги правих комични ситуации и гледах теленовели. Заставах пред огледалото, за да имитирам актрисите". На 14 години участва за първи път в конкурс за красота - Мис Тийн Боринкен и става първа финалистка. "Тогава започнах да работя като модел и усетих, че това ще ме отведе до актьорството". След този конкурс се появиха други, които я превърнаха в един от най-търсените модели в родината й Пуерто Рико и се снима за най-важните списания. През 1997 се снима в реклама, а през 2000
участваше в предаването "Anda Pal’ Cará", където беше репортер, водещ и играеше в скечове: "С тази програма се отвориха вратите пред мен в телевизията". През 2001 се заема с ново предаване "E-ritmo T.V.", където интервюира личности от света на изкуството. Именно тогава се запознава с певеца Томи Торес, за когото е омъжена в момента, "Впечатлиха ме симпатичността и академичната му подготовка", но тогава всеки продължил по пътя си, тъй като тя имала връзка с радиоводещия Едгардо, но не продължила дълго. Карла е водила и продуцирала собствено радиопредаване, озаглавено "Карла в следобед" ("Karla en las Tardes"). Оставила е следа и в театъра с пиесите "Тарзан" ("Tarzán") и "Докато смъртта ни раздели" ("Hasta Que la Muerte Nos Separe"), снимала се е в няколко серийни филми.
През 2004 започва връзка с радиоводещия Роке Гаяр, сгодяват се, но се разделят. Труден момент, който преодолява благодарение на работата. През същата година дебютира в теленовелите. "Беше благодарение на моят приятел Освалдо Риос, който ме предупреди, че Телевиса подготвя теленовела - "Невинната ти" ("Inocente de Ti"), която щеше да се снима в Маями. Стегнах куфарите и се явих на кастинга". След две седмици й се обаждат, че ще играе годеницата на протагониста Валентино Ланус. "Започнах да плача и да викам. Беше незабравимо". Големият й талант прави така, че героинята й получи по-голямо значение от очакваното. "Щеше да бъде малка роля и внезапно се
оказа, че ще снимам много повече епизоди". Веднага след това получава нова работа, но се налага да я откаже. "Баща ми се разболя и се върнах в Пуерто Рико да се грижа за него, нещо за което не съжалявам". Талантът й не се забравя и скоро в ръцете й попада първата и единствена главна роля, тази на Адриана в "Господарка и госпожа" ("Dueña y Señora"), снимана в родината й. Следващият й проект е "Сладка тайна" ("Dame Chocolate"), който бележи началото на международната й кариера. За тази роля получава наградата Най-добра актриса от "Premios Sin Limite" в Ню Йорк. Далеч от поведение
на дива, Карла използва славата си по най-уместния начин - впуска се в благотворителност. "Целта ми не е да съм известна, но искам да използвам популярността си, за да помагам на останалите". Това е така. От 2006 започва да става кръстница на организации като "Фонадия Синдром на Даун" в Пуерто Рико и е официален говорител на фондация Сюзън Г. Комен срещу рака на гърдата. Помага и на децата от сиропиталището "Niños de Cristo" в Република Доминикана. Актрисата е дарила косата си на организация, която се занимава да прави перуки за деца, болни от рак. Приканва всички да дарят косата си. Карла подкрепяше приятелката си Лорена Рохас в
битката с рака. При натоварения си работен график тя намира време за любов - изживява една страстна връзка с Томи Торес, с когото се среща отново, този път без пречки помежду си. Двамата се женят през ноември 2008 в Лас Вегас на интимна церемония с 50 гости, докато тя се снима в "Лицето на другата" ("El Rostro de Analía"). След кратък меден месец се връщат към работните си ангажименти - той в Мексико на промоции на албума си, а тя в Маями да продължи снимките на теленовелата. "Кариерите ни бяха във възход и беше сложно да се виждаме често, но ключът за нашата връзка е комуникацията, възхищението и взаимното уважение, освен поддържането на лично пространство". През 2009 е включена сред
живота ми, който ме накара да порасна и да съм човекът, който съм сега". Но отново се изявява в амплоато, откъдето започна - това на водеща, защото й позволява да е в директен контакт с публиката. Беше водеща на "Айдъл Кидс Пуерто Рико". Карла Монрой и Адамари Лопес са много близки приятелки. "Като майка е гальовна, грижовна. Благополучието на дъщеря й и семейството й е над всичко", споделя Адамари за приятелката си. "Имам добри приятели и се чувствам обичана", казва Монрой. Има повече от 16 племенници.- Как се чувстваш в ролята на майка?
Много съм щастлива. Винаги бях наясно, че когато Бог ми изпрати благословията да бъда майка, ще направя пауза в кариерата си и ще се посветя изцяло на бебето си. Дори се подготвих икономически, за да го постигна. Когато станеш майка, придобиваш голяма отговорност. Искам да съм пример за дъщеря си. Томи също е любвеобилен баща. Обожава я, сменя й памперси, приспива я, играе си с нея. Аманда прилича изцяло на него. Адамари също ми помага много. Тя е част от живота на малката от първия ден.
- Как ще определиш Ребека от "Съседската къща" ("La Casa de al Lado")?Ребека беше като руска планина. Забавлявах се много, защото ми позволяваше да се изява като актриса, различна е от всичко играно преди. Тя е сигурна, независима. Знае каква е целта й и върви към нея, без значение през какво ще премине. Не е лоша, просто завижда на полусестра си Пилар, обвинява я, че баща им е бил с майка й.
- Как бяха страстните ти сцени с Мигел Варони? Толкова ли е силен или е просто актьорство?За мен той е голям учител. Научих много от него и умирах от смях с него.
- Коя е любимата ти героиня?Вирхиния Давила в "Дявол с ангелско сърце" ("Mas Sabe el Diablo"), защото ми позволи да покажа друг ъгъл като актриса. Тя беше мъжкарана, бореща се за вниманието на баща си. Освен това, опознах отвратителния свят на пристрастените.
- След като приключи "Лицето на другата" ("El Rostro de Analía") започна "Дявол с ангелско сърце" ("Mas Sabe el Diablo"). В какво се различават двете роли?
.jpg)
Тази в "Лицето на другата" ("El Rostro de Analía") беше по-женствена, макар и със силен характер, а тази в "Дявол с ангелско сърце" ("Mas Sabe el Diablo") е по-практична, не използва грим, мъжкарана, единственото, което иска е професионален успех и така да привлече вниманието на баща си.- Как се чувстваше в сцените, в които симулираше, че вдишваш дрога?
Беше доста впечатляващо за мен.
- Как се чувстваше в "Някой те наблюдава" ("Alguien Te Mira") като Матилде?Беше невероятно. Матилде е много интелигентна и страстна. Преживява много неща, забърква се със серийния убиец. Няма по-готино и задоволително нещо от това да играеш роля, която те включва по такъв начин в историята, да искаш да прочетеш следващия сценарий. Преживях героинята си, макар да си призная, че не съм спала, сънувах кошмари с ножа на убиеца и имах безсъние.
Където се съберат повече от две пуерториканки, има парти. Отричам слуховете, които плъзнаха в интернет, че между трите е имало състезание коя е най-добрата актриса и най-красивата. Енергията на пуерториканците се забелязва. Скромността настрана, ние сме различни, душата на купона.
- Какво е да си кръстница на асоциация срешу рака на гърдата?
Развълнувана съм и благодарна. Това е прекрасен шанс да продължа да разпространявам посланието на Фондация Сюзън Г. Комен, че ранното откриване спасява животи. Всяка година търсим начин да помогнем на повече хора.- Твоята мащеха и твоята приятелка страдаха от рак на гърдата. Как го преживя?
Това е труден момент не само за този, който е болен и трябва да мине през лечението, но и за всички около него. Запознах се отблизо с тази болест и затова подкрепям тази кауза.
- Какво послание ще дадеш на жените по този повод?В този момент е важно ранното откриване на рака и е важно да подадем ръка на хората със синдром на Даун, за да ги интегрираме в обществото. Когато отидох в Доминикана в сиропиталището си мислих, че ще помагам аз на тях, но всъщност те ми помогнаха. Невероятно е да видиш тези деца, които, въпреки че минават през трудни моменти, не губят усмивката и надеждата си. Това преживяване те задължава да пренаредиш приоритетите си в живота.
- Племеникът ти Себастиан има синдром на Даун. Как ти е помогнала асоциацията, с която работиш?
.jpg)
Помогнаха ми много като леля на бебе със Синдром на Даун. Държаха ме за ръка, научиха ме на много неща за това и точно това искам и аз да предам на останалите.- Вярно ли е, че заради дискретността си, с която правиш любовните си сцени, си отказала доста работни предложения?
Да, затваряли са ми врати, но не съжалявам. Когато имаш убеждения, не можеш да предадеш морала си. Обичам техниците, понеже ме пазят пред камерата, но уважавам актьорите, които го правят заради персонажите си. Всеки е различен и си знае способностите и границите. Не знам до каква степен хората ме подкрепят, но за мен най-важното е, че когато сложа главата си на възглавницата, съм спокойна с мен самата, давам максимума от себе си и го правя възможно най-реално. Това е актьорството. Трябва да се стремиш да изглежда реално, без да е всъщност. Реалността я живея аз у дома.
- Съпругът ти не ревнува ли от любовните сцени, както например в "Съседската къща" ("La Casa de al Lado")?Не, защото двамата се разбираме и уважаваме нашите кариери.
- Как се грижиш за себе си?
Опитвам се да ям здравословно през седмицата и през уикендите не чак толкова. Вървя или ходя на фитнес, когато мога. Не обичам спорта... предпочитам да го гледам по телевизора (фен е на испанския футбол). Пия много вода, не си лягам с грим, ползвам хидратиращ крем.
- Планираш ли да се върнеш към теленовелите?Моята страст е актьорството, но за момента не се виждам в теленовела. Това означава дълги часове на снимки, а сега не съм способна да жертвам толкова часове далеч от бебето и семейството си. Щастието е в малките неща. В близките няколко години няма да се върна към теленовелите, въпреки че ми липсват страшно много.
Любими:Храна - пица
Цвят - син
Място - Пунта Кана, Доминиканска република или всяко място на полето
Певец - Томи Торес и Хуан Луис Гера
Най-голяма добродетел - способността ми да обичам
Слабост - шоколадът
Цел в живота - да израствам като човек
Желание - шоколадите да не карат да напълняваме
Без какво не излизаш от дома си - без моята дъщеря
Песен - "Pegadito" на Томи Торес