"Божествени и човечни" 2014-а втора част

„Божествени и човечни“ („Divinas y humanas“) са бляскави и интелигентни жени, които благодарение на посвещението, решителността и дисциплината си са успяли да си спечелят важно място в различните сфери на шоубизнеса и в сърцата на онези, които следят и се наслаждават на работата, която предлага всяка една от избраните. „Светът на шоубизнеса е пълен със звезди с големи възможности както физически, така и духовни и алтруистични, че заслужават да се вземат под внимание в мига, в който се създава подобно издание, затова беше токова трудно да изберем тези, които в крайна сметка попаднаха тази година. Нашата постоянна връзка, близките им отношения с TV y Novelas, техните истории, достойни да се разкажат и несъмнено популярността и контактът с публиката, ни улесниха при избора на 21 жени, които ни придружават на нашите страници тази 2014-а“, коментира Луис Бореро, изпълнителният директор на списанието.
Химена Дуке беше избрана чрез гласуване в социалните мрежи и благодарение на нейното #ДукеСемейство стана двайсет и първата ‘божествена и човечна’. Габи Еспино беше избрана за втора поредна година благодарение на популярността си в социалните мрежи. „Несъмнено незабавният отговор на публиката в социалните мрежи е ‘термометър’, за да се определи не само кои истории трябва да публикуваме, а и кои артисти искат да видят отново в списанието, кои артисти да видят за първи път. Габи Еспино е първата, която повтаря заради подкрепата на безусловните й последователи“, споделя Луис Борего.

Лаура Флорес: Втората й кожа
За своите 50 години може да каже, че животът й е толкова сияещ, както когато започна кариерата си преди 30 години. Светлината, която излъчва, не е продукт само на генетиката и фигурата на модел, а и на това, че е заобиколена от децата си. Лаура Флорес роди Мария и Патрисио, но отдавна желаеше да осинови дете и също така, както сама казва, имаше нужда душата й да ражда. Така дойдоха Ана София и Алехандро, за да променят живота й, завършвайки природата й заедно с изкуството, което я изведе в орбитата, най-специалната й реалност е във втората й кожа – тази на майка.

Божествена е: „Аз съм от тези, които мислят, че не трябва  да  дойде някой, който да ти каже как трябва да си щастлив… Не може да чакаш да се появи някой ангел хранител да те спаси от депресията. Жените трябва да имаме контрол над живота и да решим, че сме господарки на съдбите си, без значение на колко години сме… Всеки трябва да е отговорен за собственото си щастие и щом си щастлив, се отразява във всяка зона от живота ти. Вече към 10 години съм посветена на йогата като рутина, за да се запазя добре физически. Всъщност, вложила съм повече време на тази дисциплина, отколкото на всякакви други упражнения… Винаги е важно да спортуваш. Наскоро опитах кросфит и, разбира се, не стигнах и до втория урок, тъй като имам контузия на коляното, която не ми позволява да скачам. Но това не ми уби илюзията за физическата дейност и продължавам с йога и пилатес. За мен, над външното, стои поведението… Познавала съм много красиви хора, но винаги са се оплаквали или не се понасят самите те и това прикрива красотата. Обичам да се грижа за себе си и го правя във всички аспекти, гледам какво ям, гледам да си почивам добре, тъй като това е много важно, за да изглеждаш впечатляващо… Спането е най-добрата терапия за красота, но не се прави реклама на това, тъй като не носи пари на никого“.

Човечна е: „Имам късмета да бъда майка, която е родила с матката и душата си, и с двете неща, и така го казвам на децата си всеки ден… Не е важно да излезне от корема, а от душата. Моите деца, биологични и осиновени, ги обичам еднакво и сърцето ми е разделено по равно. Да си майка е чудо и налага абсолютната любов, защото изисква посвещаване, ти оставаш на втори план, за да дадеш благополучие на този, който в началото зависи сто процента от теб. Мога да заявя, че няма разлика в чувствата ми към тези, които родих и тези, които осинових… Давам си живота за всяко от четирите си деца и те го знаят много добре. Няма училище за родители и не знам как ще реагирам, когато почнат да ме питат неща, за които нямам ясен отговор, но мога да кажа, че разполагам с най-добрите намерения, основи и съвети, когато дойде този момент… Наскоро, когато бяха с мен, им казах истината. Бог ми доведе тези деца, независимо от начина, по който ги имам… Много хора вярват, че двете осиновени деца са биологични брат и сестра, но не е така. Едното е от Северно Мексико и другото от Южно. Винаги съм имала нуждата да осиновя и много хора могат да мислят, че им промених живота, но е точно обратното… Аз съм късметлийката, че срещнах тези ангелчета в живота си“.

Лусеро: Силата на блясъка й
С 34-годишната си артистична кариера в музиката,  актьорството и воденето, без да броим ангажимента й от повече от 17 години в благотворителните каузи, които оглавява, като Телетон, Лусеро е една от представителните фигури в шоубизнеса и то не само мексиканска, а на латиноамериканската култура. Наричана от юношеските й години „Годеницата на Америка“, блясъкът й е стигнал до толкова далечни страни по света, пренасяйки забавлението и част от мексиканската култура и фолклор, че веднага фигурата й е асоциирана като част от иконите на земята на ацтеките. Също така, ангажиментът й не е бил единствено с шоубизнеса и забавлението, социалната и алтруистичната й работа, пред публика или частно, я свързва с най-малко облагодетелстваните и уязвими хора, където тя самата стана техния глас и година след година е лице на Телетон.

Божествена е: „Бих казала, че не ми коства много да изглеждам като Лусеро, тъй като откакто се родих, живея със себе си, свикнала съм вече (смее се). Не прекарвам часове да се глася. Обикновено за шоута съм готова за 45 минути; къпя се, навлажнявам си кожата, оставям косата си естествено къдрава (бавя се повече да я изправям) и не ползвам толкова време за грим. За ежедневието ползвам нещо леко, спирала и гланц за устните. Не оставям да се навлажнява тенът ми, но след баня и преди лягане да. Винаги си свалям грима и обичам да правя упражнения, когато имам време, така не трябва да тичам дълги часове. Харесвам йогата и ме кара да се чувствам красива, щом я приключа. Почти не съм правила странни или различни неща. Веднъж си сложих ботокс около очите и се получи ужасно (смее се), не ми хареса изобщо, по-добре съм си с бръчките. Имам приятелки, които ми казват какво да си сложа, какво би стояло страхотно, но им казвам ‘не, благодаря, вече не ме влече’. Като малка бях много слаба и след това напълнях, сега имам фигура, с която се чувствам добре. Никога не съм била дебела, макар в някои момента да бях по-пълничка. Днес, много хора ми казват, че изглеждам слаба и във форма. Да се чувстваш красива и да го излъчваш понякога е по-добре и по-полезно, отколкото да „се виждаш“ красива. Харесвам си усмивката, зъбите, краката… Като цяло ми харесва, че съм пропорционална. Това ми харесва, защото нямам пищна анатомия в никоя зона и мога да ползвам голяма част от дрехите. Не се притеснявам дали нещо е изрязано или късо, тъй като не изглежда вулгарно. По-малко ли? Би ми се искало да имам по-малко кръстче; въпреки това, не съм обсебена от това; разбирам, че това е формата на тялото ми. Ръцете също смятам, че не са ми красиви, но работят отлично! Зоната, която ми хвалят най-много мъжете? Краката (смее се)“.

Човечна е: „Реално, благодарение на дон Франсиско и Чоби Ландерос се свързах с Телетон. В Мексико го водя вече 17 години и съм им благодарна, че са ме научили как да помагам на нуждаещите се. Това е огромна радост за душата да дадеш своя принос и своята подкрепа на хора, за които можем да дадем гласност. Имам най-страхотните фенове на света, като цяло, публиката е много мила с мен и ме уважава. Не съм съгласна с тормоза в социалните мрежи, защото нетолерантните хора не харесвали нещо, което правя. Това е тъжно. Аз като възрастен мога да го разбера и да го управлявам, но когато се случва на млад човек, на ученици и са атакувани по този начин, ми се струва ужасно. Бих им казала да повишат самочувствието си и да не се оставят да ги нараняват думите на тези, които се опитват да ги наскърбят. Става ми мъчно заради насилието и нетолерантността по света и ме карат да се чувствам безсилна. Също плача, когато се запозная отблизо със семейства, в които има болен човек или със затруднения, по-специално, ако са деца; те са възхитителни. Също мога да пролея сълзи от радост и вълнение като видя как хората преодоляват трудни пречки, доставя ми хубави чувства. Ядосвам се, както ти казах, като гледам толкова нетолерантност, липса на уважение и вербално и физическо насилие сред хората. Това е смесица от мъка и яд, но разбирам също, че ако се контролира е по-добре. Не служи за нищо само да се разстройваш и да избухваш, трябва да знаеш да правиш нещо с този гняв и да се учиш от ситуациите. Накрая, само трябва да разбера, че всеки ден ще има хора, които ще ме обичат и подкрепят и които не, това е тема за тези хора. Не мога да живея в стрес, в опит да се харесам на всички. Мисля, че е трудно да говоря за качествата или недостатъците си. Усещам, че публиката ме познава и тя може най-добре да реши дали да се гордее с мен или с това, което съм направила през 34-те си години кариера“.

Марлене Фавела: От полето, за да превземе света
Почти както продукции, които е протагонизирала, в миналото  Марлене Фавелане не е била заобиколена от лукс или изтънчена среда. И въпреки че днес я виждаме да се развива правилно в различни среди на социалния живот, тя никога не е спирала да бъде това момиче от полето, което е мечтало да стане призната звезда от телевизията. С куфар, пълен с мечти и фиксирани цели въпреки крехката си възраст, ме премести в Мексико сити и като единствени средства ползва ценностите си, изградени в традиционно семейство, идвайки да покори пазари, които самата тя не е знаела, че съществуват.

Божествена е: „Не се глася много, когато излизам от вкъщи през повечето случаи ползвам само спирала и гланц на устните, така ходя цял ден. При мен упражненията работят на 20 % и храненето на 80 %. Разбира се, че съм имала етап „грозното пате“ и като тийнейджърка се чувствах грозна; имах огромни зъби, които не отговаряха на лицето ми. Винаги съм била много слаба и сестрите ми ми казваха „Чили Уилис“, това беше една много слаба и грозна кукла, беззъба и ужасна (смее се). Сега съм по-сигурна и никога не съм завиждала за нищо на никого. Мисля, че съм пълноценна жена във всеки смисъл… Никога не съм вярвала в конкурсите за красота, затова когато ме поканиха да участвам, не ми привлече вниманието; в моя случай, усещам, че не беше нужно. Считам, че нямаше да си прекарам добре на такъв конкурс, понеже не обичам да губя (смее се). Колкото до света на теленовелите, бях фен на Талия и гледах всичките й „Марии“… Друга, която ми харесваше, беше Лусия Мендес и имах късмета тя да играе майка ми в „Любов без грим“ („Amor sin maquillaje“). Беше невероятно за мен, тъй като я гледах от малка и ми се струваше божествена. Наистина животът се върти, защото като дете мечтаех да бъда като нея“.

Човечна е: „Аз съм много по-човечна, отколкото  може да си представите. Идвам от скромно и обикновено семейство, от една провинция в северната част на Мексико, с доста строг начин на живот, далеч от славата и лукса… Не познавах друга музика от тази на бандата и северняшката, докато не дойдох да живея в столицата. Не си представях тв студиата, тъй като моят свят беше много селски и въпреки че постигнах няколко от целите си и се движа в много социални среди с лекота, продължавам да бъда същото момиче, което изостави селото си с куфар, пълен с надежди… Не съм се променила и разбирам лесно психологията на последователите си или на тези, които се идентифицират с мен, освен това тази същност ми е помогнала да развия много от героините си. Това ме кара да се чувствам двойно горда от постигнатото в живота си, защото майка ми не е актриса и баща ми не е продуцент. Свършила съм работа, която ми позволи да стигна до места и пейзажи, за които никога не съм мечтала да посетя, нито че ще ме познават… По някакъв начин животът ми наистина е като от приказка и да се придържам толкова към корените си, ми е позволило да съм здраво стъпила на земята. Гордея се със семейството, което имам и което ме е научило… След като опознах толкова неща, преживях неща, които никога не съм си представяла, не би ми минало през главата да си променя ценностите или принципите, внушени в дома, в който се родих. Всички мечти могат да се сбъднат, ограниченията са само в главата и няма значение от къде си или цветът на кожата ти, защото, ако имаш цели, трябва да се бориш да ги постигнеш“.

Химена Дуке: Надеждата на семейството
Като една от обещаващите звезди в света на актьорството, Химена Дуке стъпва здраво в индустрията, започнала от риалити шоу в Телемундо преди десет години. И тези, които сме я видяли почти да израства пред екрана и да жъне успехи в най-очакваните продукции на споменатата компания, трудно бихме си представили, че тя и семейството й са били нелегални в САЩ. Всъщност, липсата на легален имиграционен статут я е разделило от родителите й, на които се наложи да се върнат в родната Колумбия и така скорошните й успехи да имат сладкогорчив вкус, тъй като не е могла да разчита на аплаузите на най-обичаните си същества.

Божествена е: „Днес ме виждате в теленовела след теленовела,  но това е било дълъг път, по който имах доста отказа и съм проляла повече от една сълза… Чуках на много врати. Това ме научи да харесвам предизвикателствата, на лесните неща не се радвам много… Освен това, това, което идва лесно, лесно си и отива. В това пътуване да намериш хора, които да те обичат, въпреки че не те познават физически, беше един от най-големите подаръци в кариерата ми, който никога не съм очаквала. Мисля, че е по-важно да си вътрешно ангел, отколкото да имаш физическа красота. Може да си външно красив, но ако нямаш този ангел, тази красота не ти служи. Мисля, че това става с мен; усещам, че душата ми е по-хубава от физиката. Това, което имам в сърцето е по-добро от цвета на очите ми или кожата. Освен това, за едни може да съм красива, за други не… Външността изчезва с времето; докато това, което ‘посея’ вътрешно, винаги ще съществува. Отдавна съм наясно, че има много по-красиви жени от мен, но може би са по-притеснени за тялото си и стават, за да се гримират, затова понякога забравят за нещо по-важно, за душата и да нахранят духа си. Разбира се, че завися от физиката си, за да работя и се грижа за себе си като всеки друг, но щастието ми не зависи от това как изглеждам външно. В комуникацията ми с Бог е моята сила и с това се опитвам душата ми да е в мир, да прощавам, да не тъя злоба и да бъда добър човек. Щастието ми не е работата, синът ми или половинката ми, а срещата с Бог. Всичко около мен ме допълва и ми дава причини да съм щастлива. Аз, във всеки момент от живота ми, връчвам контрола на нашия Господ. Той е моят мениджер, моят приятел, моят шеф… Усещам, че когато му оставям този контрол, всичко се получава по-добре в живота ми. Разбира се, че ми харесва животът с удобства; въпреки това, се опитвам да не се залепям за материалните неща, защото гледам реалността от някой, който няма нищо и отразява щастието на лицето си, за да го постигнеш не ти трябват много пари. Преди няколко дни бях на вечеря и някой се изказа за мен, че съм хубава жена и Карлос Понсе се обърна и каза: „Но сърцето й е много по-красиво“ и това ми показа, че той се е влюбил повече в моята същност, а не в анатомията ми. Мисля, че се е влюбил повече в мен, когато ме вижда като майка на сина ми или мащеха на неговите… В по-светски условия, най-много ми хвалят краката (смее се)“.

Човечна е: „Идентифицирам се много с реалността на самотните майки… Момичета, които, като мен, забременяват като тийнейджърки и продължават напред. Също се идентифицирам с нелегалните в тази страна (САЩ)… Много хора, които ме виждат да работя в телевизията сега, не биха си представили, че е имало време, в което съм нямала работа и съм била нелегална. Аз и семейството ми дойдохме в САЩ през 1997 и преживяхме моменти на голяма несигурност. Когато забременях на 18г. все още нямах документи… Благодарение на Бог, можах да легализирам имиграционния си статут, но родителите ми не и се наложи всички да се върнат в Колумбия с илюзията, че отново ще сме заедно. За нещастие, им отказаха виза като туристи няколко пъти. Майка ми да не е до мен, когато ми трябваше най-много, беше много трудно за мен (плаче)… Да не разчитам на никого от семейството си, да аплодират успехите ми или да ме прегърнат в сложните моменти беше много тежко заради това, което трябваше да преживея. Най-добрият ми начин за намиране на сила е да си се представя с тях отново и така, както голяма част от мечтите ми са се сбъднали, се надявам скоро да са с мен“.

Сурия Вега: Погледът на любовта
В „Какви богати бедняци“ („Que pobres tan ricos“) я виждаме да  изпълнява една смела и борбена жена. И въпреки че е такава и в реалния живот, директна и без заобикалки, Сурия Вега се радва много на своята женственост. Родена в дом с артистична вена, в нея се сливат личността на романтичната и едновременно с това на независимата жена, чийто най-голям мотор, за да прави нещата добре, се намира в любовта към себе си и тази, която й предлага половинката й.

Божествена е: „Обичам да играя. Блясъкът, камерите или славата са страхотни понякога, макар да не е нещо необходимо в моя живот и се опитвам да не се боря с това… Може да е допълнение, което да подхранва егото: въпреки това, не е нужно. Мисля, че жената винаги трябва да се грижи за външния си вид, никога да не е небрежна. Ако ми се наложи да изпълнявам жена, която се гласи много, го правя с удоволствие. Става това, че много хора ми казват, че изглеждам по-добре на живо и това ми се струва красива похвала. Представи си да ти кажат обратното… Красотата е много субективна, като изкуството е. Има хора, на които им харесвам и на които не. Мисля, че не можем да живеем непрекъсно в опит да се харесаме на всички, по-специално в тази кариера, защото може да станеш нещастен. Не съм обсебена да имам най-новия моден крем или процедура за красота, въпреки че обичам да изглеждам добре. Харесва ми да се чувствам красива, знам, че ако постигна това и останалите ще ме приемат такава. Чувствам се много добре с мен самата и за това допринася страстта ми към упражненията, но не е само от суета, а и защото ме кара да се чувствам добре от вътре към вън… и ми помага да се освобождавам от напрежението. Също се стремя да се грижа за кожата, за зъбите си и да ухая добре. Най-важното е да се чувствам божествена за мен. Разбира се, че е имало време, когато не съм се чувствала добре с тялото си. На 16г. вярвах, че не съм нито това, нито онова, включително в днешно време има периоди, в които не ми се излиза от вкъщи и се чувствам като чудовище… Харесва ми да изстрадвам и тези неща, тъй като не се възприемам като протагонистка от класическа теленовела. Тази роля се е изменила и сега ни търсят като реални жени, човечни, които се идентифицират с публиката… а не да бъдем недостижими. Мисля, че поколението от актриси като Ана Бренда Контрерас, Маите Перони и Анжелик Бойер, ни показва, че сме истински жени и не сме еднакви и перфектни всичките“.

Човечна е: „Обичам семейството си и, въпреки че  може да спрем да се виждаме дълго време и да нямаме навика да си ходим на гости всяка неделя, винаги са с мен. Със сестра ми, в този момент конкретно, съществува невероятна връзка. Моето схващане за семейство не е да съм постоянно залепена за баща ми, брат ми и сестра ми, нито те за мен. Има неща, които им разказвам и други не, неща, които казвам само на сестра ми, други само на баща ми… Whats App е страхотен, защото го ползваме групово и всички знаем за живота на другите. Обичам и самотата. Не се страхувам да отида на кино или на вечеря сама. Да се наслаждаваш на това обстоятелство ти помага да се изправиш пред демоните си и да работиш това, което трябва да работиш. Въпреки това, мисля, че няма по-хубаво състояние за човека от това да си с половинката си. Да споделяш живота си с някого, добро или лошо, успехи или падения, това не го заменям за нищо… Мисля, че за това е животът. Наистина обичам да обичам и да ме обичат. Сега съм влюбена и от дете вярвам в любовта. Една добра актриса трябва да е способна да покаже това чувство дори и да не го чувства. Но в реалния ми живот, щом съм влюбена, целият ми живот е различен и имам различна енергия, когато работя и това си говорих с Алберто, приятелят ми… В тази теленовела („Какви богати бедняци“ („Que pobres tan ricos“)) се смея много, прекарвам си много добре и най-вече с Гуадалупе ми се пада да представлявам много от жените в моята страна. Не е типичната жертва, много е превъзнесена и борбена, също и божествена и човечна и в много неща прилича на мен“.