Вие пожелахте: Дулсе Мария

Красавицата с червена коса, успяла да привлече вниманието на публиката с ролята си на Роберта в „Непокорните“ („Rebelde“), признава, че в музиката и в писането е намерила артистичното си призвание, собствената си личност, мотивацията си и си даде сметка, че няма граници в живота. Като много малка Дулсе Мария е получила първата си заплата, тъй като беше част от групата „K.I.D.S.“ (Интерактивен калейдоскоп за мечти/Kaleidoscopio Interactivo De Sueños), от „Улица Сезам“ („Plaza Sésamo“), като тийнейджърка пееше в „Jeans“, за да се отличи след това с „RBD“, група създадена в сериала „Непокорните“ („Rebelde“), номинирана за две награди Грами Латино и продала повече от 20 милиона диска.
Вече може да се похвали с втори солов албум, озаглавен „Без граници“ („Sin fronteras“), излезнал през април тази година, с който бележи по-зрял и отразяващ етап като певица. Вторият й сингъл от този албум „Преди да видя слънцето“ („Antes que ver el sol“) беше представен на испански и португалски, защото иска да звучи и в Бразилия.
 Въпреки че се страхува от самолетите, мечтата й е да лети, без да губи почва, макар кръвта на Фрида Кало, известна мексиканска художничка, да е във вените й. Гледала е най-малко 80 пъти сагата „Здрач“ („Twilight“) и признава, че Робърт Патинсън е платоничната й любов. Описва се като идеалистка, голяма мечтателка, привързана към всичко, което прави. Спрягат я за новата Росарио в римейка на „Трима братя, три сестри“ („Pasión de gavilanes“) – „Земя на крале“ („Tierra de Reyes“) на Телемундо, но нищо не е сигурно. Продуцентът Педро Дамян не вярва Дулсе да се присъедини към американската компания и заяви „Дулсе продължава в Телевиса“.

– Израснала си пред камерите. Как се чувстваше?
Първата новела, която направих, беше „Полетът на орела“ („El vuelo del águila“), бях на пет години. Нямаше с какво да си играя, затова почвах да рисувам и да се забавлявам сама. Затова сега знам да бъда сама, без да ми е скучно. Сложно, но това е бил начинът ми на живот. От малка работя само с възрастни и имах отговорностите на възрастен. Виждах го нормално, защото познавах само това, само този свят.

 – Как насочваш сега успехът, който ти остави „Непокорните“ („Rebelde“) и „RBD“?
Всеки един го изживяхме различно. За мен бе нещо странно, защото цял живот съм работила, от петгодишна, така че не попадах в непознат свят. Разликата във всеки случай е успехът, който може да пожънеш, но саможертвата, която изисква средата, не се променя. Има хора, посветили целия си живот на шоубизнеса и никога не са имали тази възможност. „Непокорните“ („Rebelde“) и „RBD“ ни отведоха в други измерения, беше друга реалност, понякога се питах какво щях да направя, за да получа толкова внимание и обич от хората. Толкова много неща преживявахме всеки ден, че се депресирах много. Имаше дни, в които отивах в стаята си и се озовавах сама, далеч от семейството си, от моите хора. „RBD“ ни  отвори вратите към света. Научи ме да се боря и да вярвам, че мечтите се сбъдват, ако се бориш за тях.

– Всички тези чувства ли вложи в песните и в книгата си?
Да, в този момент моето убежище беше да пиша всекидневно, както и песните ми. През това време написах голяма част от книгата ми „Сладко горчиво“ („Dulce amargo“) и някои от песните в първия ми албум „Чужденка“ („Extranjera“). Това беше начинът ми да се облекча.

– След последния концерт на „RBD“ как се чувстваше?
Беше много странно. Преживяванията с „Непокорните“ („Rebelde“) и „RBD“ бяха толкова интензивни, че не знаех как да се върна към всекидневието си. Тогава дойде предложението да протагонизирам „Любовно лято“ („Verano de amor“) и си помислих, че ще стъпя на земята с този проект, по някакъв начин исках да избегна липсата на внимание и обичта, която имахме, когато бяхме група. Снимаше се във Веракрус и Мексико Сити, ходих от единия край до другия. Бях заета известно време, след това отново се върнах към реалността си и да започна от нула. През 2009 подписах с Юнивърсъл Мюзик, но не се чувствах пълноценна и забавихме предпродукцията. Казах им, че не мога, че не се чувствам добре, че не знаех коя съм и какво исках да говоря. Малко по малко се съвземах и записахме първия ми солов албум „Чужденка“ („Extranjera“).

– Защо се чувстваше като чужденка?
Дълго време бях сама и съсредоточена в композиране и в диска. Година прекарах така, така че емоционално нямаше къде да си оставя сърцето, затова се чувствах като чужденка. Бях като циганите, които нямат едно място, а скитат от село в село. Живея в самолети, идвам, настанявам се в страхотна страна и после пак трябва да тръгвам.

– Коя беше първата песен, която създаде за този албум?
„Неизбежно“ („Inevitable“), в онзи момент харесвах момче, което си имаше приятелка. Исках да съм с него, но не можех, въпреки това беше неизбежно да не го обичам.

– Каква е разликата да си в група и сега да си сама?
Израснах много. В „RBD“ бях част от група, имахме теленовела зад гърба си, идентифицирах се с песните, но не бяха мои. Сега, аз съм господарка на кариерата си, имам си екип и завися от всичко. Отговарям за много неща: кастинг да избера бандата си, снимки, гардероб… всичко минава през мен. Всяко шоу и всеки успех е мой. С „RBD“ имахме дворец, но не беше мой, сега сякаш имам своя къщичка, моя е и искам да я направя по-голяма.

– Какво усещаш, когато се качишна сцената и хиляди хора пеят песните ти?
Много е силно. Например в Рио де Жанейро, бях много изморена, защото бях в 7 града за 7 дена, този концерт беше пълен, налегна ме много силна емоция и сякаш имах буца в гърлото, не можех да пея, публиката пя за мен. Беше песен, която написах в труден момент, казва се „Повече твоя, отколкото моя“ („Más tuya que mía“). Когато започнах да я пея и чух, че бразилците я припяват, се развълнувах много, настръхнах.

– Какво представлява новия ти албум „Без граници“ („Sin fronteras“) в кариерата ти?
Този албум говори за различието, което срещаш в живота и че в музиката няма граници да правиш, каквото искаш. Клипът на „Преди да видя слънцето“ (“Antes que ver el sol”) е сниман на границата и получи много добър отговор от публиката.

– В музикално отношение усещаш ли съперничество с Белинда, Ейза Гонсалес, Дана Паола?
Различни сме и всяка една има своите фенове. Уважавам Белинда, много е креативна. Има публика за всяка. Твоето състезание трябва да е с теб самия.

– Музикалната индустрия промени ли живота ти?
В момента съм в представяне на втория ми албум, дълго време го планирах, композирах и избирах песните. Аз съм идеалист и мечтателка, но понякога е добре, друг път зле, но ми е оставило голямо удовлетворение, когато се е изпълнило нещо толкова желано. Този диск отразява преживяванията ми: по-реалистичен е, по-земен, обективен, кара те да се смееш на нещата, които са ти се случили. Интензивен е, защото съм такава аз.

– Говорейки да няма граници, с кого би искала да направиш дует?
Не знам, има много артисти, които ме вдъхновяват и ми харесват. Сега съм почитателка на групи като „Imagine Dragons“, Регина Спектър, Тайлър Суифт, но една от мечтите ми е да запиша песен с испанката Бебе или поне да запиша нейна песен. Бях напът да го направя, но не можеше да влезне в албума.

– Липсва ли ти актьорството?
Музиката и актьорството си имат своята магия. В музиката мога да съм аз или поне вярвам, че съм повече аз; да съм на сцената в контакт с публиката ме  удовлетворява много, за разлика от това да съм в телевизията, изпълнявайки роля.

– Видяхме те малко като актриса скоро. Ще се върнеш ли тази година?
Наслаждавам се да правя малки участия, както това в „Лъжа, за да живея“ („Mentir para vivir“), не повече от два-три месеца в студиото. От друга страна, обичам музиката и в този момент от живота ми да се изразявам чрез песните си ми харесва. Приоритетът ми е да продължа да го правя, защото ако играя в теленовела, ще трябва осем-девет месеца да се застоя в студиото и би било трудно да продължа с албума.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да чета, да слушам музика, да гледам филми, да ям пуканки, да пиша, да рисувам, да приготвям кафе, да съм с хората, които обичам, да ходя на купони.

– Как минава един твой нормален ден, когато не работиш?
Опитвам се да правя упражнения и макар да звучи странно, радвам се да съм сама, защото винаги съм заобиколена от много хора. Обичам да съм си у дома, понеже ми дава спокойствие. Прекарвам време с близките си или пия кафе с приятелите си.

– Четеш ли някаква книга сега?
Да, „Тайната на Ева“ („El secreto de Eva“), много ме е заинтригувала. Обичам да чета странни неща, които те карат да си задаваш въпроси или ти оставят страхотно послание; не обичам да чета прекалено банални книги. Чета, за да се чувствам по-добре и да ме вдъхновяват.

– Какъв е стилът на Дулсе Мария?
Обичам модата, но трябва да й придам мой нюанс, не ми харесва да се омъжа с наложените тенденции, най-важното е да ми е удобно. Понякога съм по-хипи, дру път по- рокерски, но сега ексеприментирам друг стил с повече блясък.

– Какво направи с първата си заплата?
Бях на пет и си купих плюшена мече.

– Как успяваш да си здраво стъпила на земята?
Винаги се опитвам да съм аз, никога не съм се променяла, винаги мисля, че всичко е временно.

– Много от мечтите ти са се сбъднали. Дори имаш своя кукла Барби…
Да, невероятно е, прехвърля и най-смелите ми мечти. Като малка бях супер фен на куклите; хубаво е и неочаквано да ме има в тази форма. Странно е, но фантастично.

– Ако беше супергероиня и можеше да летиш, коя
щеше да си?
Жената Чудо, може би.

– Какви манни имаш?
Гризя си ноктите. Само два пъти в живота съм имала дълги нокти. Неспокойна съм, искам нещата да стават бързо. Бих искала да съм по-търпелива.

– Как се покорява Дулсе?
Като е зависим от мен, като ме подкрепя, разбира какво правя и защо не с детайли.

– Как си с мъжете?
Имала време за всичко… когато съм сама и не съм искала да бъда с някого, затварям вратата на мъжете. Но понякога не смеят да се приближат до мен, имат една идея за мен и не идвам, точно затова говоря в песента „Правишго ти или го правя аз“ („Lo haces tú o lo hago yo“).

– Почти всичките ти приятели са били известни…
Това си има за и против. Предишните ми приятели бяха от средата, защото познавам хората от тези среди. Сложното е, че пресата съди по нещо, а в крайна сметка има нещо повече зад това. Хубавото на това, че и двамата са от една среда е, че разбират ритъма на работа.

– Сегашният ти приятел не е известен. Това харесва ли ти?
Да, Луис Родриго е първият, с когото излизам, който не е от тази среда. С него научавам други неща, той работи в телекомуникациите, свят различен от моя. Вижда ме каквато съм, нормално момиче и толкова. Благодарение на това усещам, че водя по-нормален и спокоен живот и това ми харесва!

– Остава ли ти време да поддържаш фондацията си „Сладък изгрев“ („Dulce amanecer“)?
Това е малка фондация, но благодарение на феновете ми, са се събрали средства за дарение за различни каузи; най-вече помагам на хора, болни от рак. Не е толкова
трудно.

– Скоро ще излезне филмът „Искам да съм верен“ („Quiero ser fiel“) с твое участие. Забавно ли е да си изкушението на Валентино Ланус?
Хаххах да. Моето участие в лентата със Сандра Ечеверия и Валентино Ланус е специално. Моята героиня Карла е момиче, което във всеки момент търси да провокира Валентино, ще видите. През юни трябва да излезне по кината.

– От къде се роди възхищението ти към Шакира?
Тя е латиноамериканка, стигнала много далеч без да губи същността си. Тя е жена, която има импулс, не е претенциозна, възхищавам й се затова.

– Мислиш ли, че креативността ти идва от роднинството ти с Фрида Кало?
Фрида е братовчедка на баба ми по майчин линия. Бях на 7 като разбрах за връзката ни. За мен тя е вдъхновение. Навсякъде тя е икона. Изразила е болката си в  изкуството и е пишела. Може би оттам ми идва и на мен.

– Писателка, певица, актриса… какво следва?
Мисля, че съм ненаситна хахах. Като човек винаги имаш различни цели и сега моята цел е да продължа да израствам като певица, която си пише песните; обичам да се изразявам пред хората и да помагам като публична фигура, надявам се да мога да го правя повече тази година.

– Какво не може да липсва в чантата ти?
Телефонът, портмонето, парфюм и Айпода.

– Какво ти остава да направиш?
Да видя Лондон и да имам бебе. Не все още, но искам да стана майка. Имам много мечти още за осъществяване… голяма мечтателка съм.

– Най-голямата ти пакост?
Да прескоча оградата на къщата ми и да се мушна през прозореца.

– Би ли споделила поне пет твои тайни?
Имам алергии; Обичам начос със сирене; Обичам да се къпя с вряща вода; Гриза си ноктите; Искам да напиша друга книга.

– Какви са ти плановете?
Бях в Колумбия, наскоро се върнах, отивам в Бразилия през септември, през юли в Испания, ще представям и в Мексико новия си албум, така че съм доста развълнувана. Скоро ще снимам и трети видеоклип. Дано всичко излезне много добре.

– Говори се, че „RBD“ може да се събере в Бразилия за Световното по футбол. Вярно ли е?
Не, всъщност не е. Нямаме такива планове.

Любими:                     
Любим цвят: черен, син и червен;

Любим филм: „Аватар“;

Любима храна: азиатска, мексиканска и италианска;

Любимо хоби: да пише;

Любим аксесоар: колие;

Любим стилв историята на модата: 60-те и 70-те години