Вие пожелахте: Освалдо Риос

Певец, актьор, продуцент… Освалдо Риос е посветил много години, около 20, на артистичния свят и сега иска да се утвърди като продуцент. Усмивката му е покорила безброй фенове. Освалдо е бил най-малкото дете у дома. Едва на няколко седмици семейството му напуска родното Пуерто Рико в посока САЩ за 2 години. Освалдо имал бронхит, а нюйоркският студ усложнявал проблема и докторът им препоръчал да се върнат в Пуерто Рико. Риос пази хубави спомени от детството си, въпреки честата липса на баща му, който бил моряк: „Когато се събирахме, имаше китари и дайрета навсякъде, макар да не беше Коледа, тъй като много от близките ми са музиканти. Къщата се изпълваше с радост“. Тези щастливи дни приключили с развода на техните. Бъдещият актьор е само на 8г и започнал труден период, както за него, така и за майка му, която е трябвало да работи ден и нощ, за да не им липсва нищо. По-късно майка му се жени повторно, а Освалдо се разбирал толкова добре с пастрока си, че му казвал ‘Моят приемен родител’. Понеже семейството се увеличило, Освалдо Риос решил и той да помага с разходите. „Работих като ваксаджия, продавах торбички, разнасях вестници и кастрех тревата на съседите“. Оставало му е време и за учене, бил е един от най-добрите ученици, отличил се е в музиката и атлетиката. Родителите му го записали в музикално училище, където се научава да свири на бас и китара, присъствал е на курсове по драматично изкуство и се е запознал с една банда, с която ходел на турне през ваканцията. Но Освалдо искал да бъде психолог. Благодарение на добрите си оценки и един ускорен летен курс, влиза в университета в Пуерто Рико едва на 15г. и учи Клинична психология. В същото време продължава да помага у дома и да описва чувствата си в текстовете на първите си песни. С усилие завършва следването си и заминава за Ню Йорк за докторантура. На 25г. сключва първия си брак с пуерториканската актриса Сули Диас. Бракът го съчетава с много важна отговорност – става най-младият политик, отговарящ за въпросите на младежта. Но любовта със Сули не трае дълго и се развеждат. Сърцето му не остава само за дълго и скоро се запознава с Кармен Доминичи, италианска журналистка и модел, с която сключва брак през 1989г. През тази година мечтата му да стане актьор се превръща в реалност и той дебютира в теленовелите със „Сега или никога“ („Ahora o nunca“). През следващата година Освалдо Риос става баща за първи път на сина си Джулиано. „Беше невероятно“, казва Риос. Актьорът се снима в „Наталия“ („Natalia“), когато Делия Фиайо го набелязва за главната роля в класиката й „Касандра“ („Kassandra“), през 1993. Една супер успешна теленовела, влязла в рекордите на Гинес за най-продавана теленовела, в цели 182 страни, и преведена на 32 езика. Тази история го прави световноизвестен. „Направи ме известна в много страни по света. Обичта на публиката го кара да сбъдне друга от мечтите си, а именно да запише албум – „В душата и в кожата“ („En el alma y en la piel“). Но „Касандра“ („Kassandra“) носи не само радост за актьора, но и тъга в личен план. След като приключва снимките, се разделя с Кармен Доминичи. Тогава търси убежище в работата и в успеха на продукцията. Другият голям успех в кариерата му „Вдовицата в бяло“ („La viuda de blanco“) през 1996 също е съпътсван с лош момент в личен план – тогавашната му приятелка Дейзи Сантяго го обвини в домашно насилие. В очакване на делото, актьорът потърси утеха в ръцете на Шакира, тогава на 20г. Излиза и с българката Весела Нейнски, която наричал “моята кукла Барби”. През 2000г. намира емоционална стабилност и се жени за трети път за Джералдин Фернандес, която ражда вторият му син Освалдо Габриел година по-късно. През това време се снима в „Господарят на Раусан“ („Rauzán“) и „Прегърни ме силно“ („Abrázame muy fuerte“). В последната се сприятелява с Виктория Руфо и дори става свидетел на сватбата й с Омар Фаяд. През 2003 влиза в „Дивата котка“ („Gata salvaje“) и Марлене Фавела става много близка негова приятелка. „Марлене е най-добрата ми приятелка, по-сладка е от шоколада и винаги е до мен, щом имам нужда“. През 2004 се разделя с Джералдин и се снима в „Непокорен ангел“ („Ángel rebelde“). Докато снима една сцена, идва полицията, отвежда го и е откаран в затвора. В делото за домашно насилие през 1996 е обявен за виновен 8г по-късно. След като прекарва 90 дена в затвора, е пуснат на свобода. „Това беше най-болезненият момент в живота ми“. През 2006 играе в няколко епизода на „Съдбовни решения“ („Decisiones“) на Телемундо и там се запознава с Ивелин Хиро, с която по-късно играе и в „Зоро“ („El Zorro“). „Ролята на Алехандро ми донесе 11 международни награди за Най-добър актьор. Беше много хубаво преживяване и никога няма да го забравя“. С Ивелин се разделя, а причината: „Не е лесно да си с мъж, който работи толкова като мен“. „Клетва за отмъщение“ („El juramento“), „Непокорно сърце“ („Corazón salvaje“) и „Триумфът на любовта“ („El triunfo del amor“) са последните му проекти в телевизията.
„Храбрият индианец“, както се описва, се радва на успех в Холивуд с първия си филм като продуцент „Елса и Фред“ („Elsa & Fred“); на трите си деца – Джулиано на 24г., който е тонрежисьор, Освалдо Габриел на 13г, който иска да стане адвокат и е бил с баща си по време на сделката за филма, освен това е добър футболист, „На 13г. е, а мисли като 30-годишен“, Алесандро на 5г. иска да стане актьор и да върви по стъпките на баща си. Пуерториканецът, който е посещавал България и твърди, че страната ни заема специално място в душата и в кожата му, е много привързан към децата си и към половинката си танцьорката Тайми Оливера. „Да си баща е най-голямата привилегия, дадена ми от Бог. Горд съм от децата си“. За Риос вече не е толкова важно да играе, а да продуцира, финансира и разказва добра история, без значение от езика или страната, от която идва тази история.

– Защо искаше да влезнеш в Холивуд: като утвърждаване или искаше да си отвориш нов път?
Тази мечта я имам от дете и от известно време я анализирам много добре. Не беше нещо импулсивно или импровизирано. Напротив. Имах подкрепата на децата си в този процес и на други важни хора, честни, благородни, които опознах през 25-годишната си артистична кариера. Благословен съм, че работата ми е гледана в над 150 страни и превеждана на повече от 30 езика. Като прибавим към това и многото ми пътувания и различни работи на различни места по света с продуценти, режисьори и колеги от различна националност, това ми позволи днес да съм този изпълнителен продуцент и актьор, който виждате.

– Какви предизвикателства си постави с филма „Елса и Фред“ („Elsa & Fred“)? Изпълни ли ги?
Най-голямото предизвикателство беше да представя този филм, разбирах, че това е история, която вече е била реализирана, написана, изиграна и режисирана на испански и сега го направих на английски. Снимана е в Ню Орлеанс с живи легенди като Шърли Маклейн и Кристофър Плъмър, както и режисьорът ни Майкъл Редфор е от висота. Убеден съм, че нашата история има всичките елементи, които направиха оригинала успешен, но с допълнителни елементи към тази като актьори, режисьор, ще я направят красива, единствена, оригинална и достъпна за публиката. В този смисъл всичките ни очаквания се изпълниха.

– Да си актьор е красива или изморителна работа?
Да си актьор е една от най-красивите професии, най-чувствителни и уважавани. Това е изкуството на социално приетата шизофрения, когато се раздвоим и спрем да сме ние, за да се превърнем в друг, това е като отново да си дете, да се радваш на всяка нова играчка и да се забавляваш. Да си актьор е привилегия за малко хора, но много се стремят към това.

– Преди 10 години как се виждаше да се докоснеш до Холивуд?
Преди 10 години се виждах да правя точно това, което правя сега. Изкуство… изкуство и още изкуство!

– „Триумфът на любовта“ („El triunfo del amor“) е последната ти теленовела. Така ли ще остане?
Не, изобщо. Този жанр ме направи известен по света и ми даде шанс да пътувам, да се запознавам с хора, да уча, да стана това, което съм сега. Ако се появи добра история за разказване, теленовела, с удоволствие ще я протагонизирам… повтарям протагонизирам.

– Кои са трите ти любими роли твои?
Любимите ми са Луис Давид и Игнасио в „Касандра“ („Kassandra“), снимана във Венесуела и Диего Бланко във „Вдовицата в бяло“ („La viuda de blanco“), снимана в Колумбия. Също Алехандро де ла Вега от „Зоро“ („El Zorro“) ми е любим.

– В „Зоро“ („El Zorro“) играеш бащата. Това ли те накара да оставиш малко назад теленовелите и да се насочиш към продуцирането?
Винаги са ми харесвали задълбочените персонажи, силните и страстните. „Зоро“ („El Zorro“) беше важен обрат в кариерата ми, тъй като за първи път влязох в образ, който не беше на моята възраст нито имаше моята физиономия, нито част от личния ми живот. Алехандро де ла Вега беляза преди и след в артистичния ми живот. Беляза и важно решение в живота ми – да не изпълнявам роли, които нямат живот и дълбочина и не изпитвам удоволствие като ги изпълнявам. Тогава започнах да прегръщам повече киното и по-малко теленовелите. Бих се върнал към теленовелите само с добър сценарий и с добре разказана и продуцирана история. С времето станах по-избирателен с работата, която приемам и това ми помага да имам повече свободно време да развивам и проучвам онези проекти в киното, които ми харесват като изпълнителен продуцент, и да изпълнявам онези роли, в които се влюбвам като актьор и работник на изкуството.

– Винаги си имал своя продуцентска къща…
Да, от 1998г. я имам и съм реализирал продукции и копродукции в различни латиноамерикански страни и в Пуерто Рико.

– Как се реши на тази промяна?
Навлизането ми в продуцирането на кино не го виждам като промяна, продължавам да работя като актьор и това ме изпълва и удовлетворява. По-скоро гледам на това като на допълнително действие на артистичната ми личност.

– Усещаш ли натиск, че трябва да изглеждаш добре всеки път, щом излезнеш от вратата на дома си?
Не, не живея с такъв натиск. Отдавна спрях да го усещам и да го живея. Мисля, че изглеждам, какъвто съм, мога да съм спортен, кежуал, елегантен… зависи от настроението ми и как се събуждам.

– Можеш ли да танцуваш?
Да, обичам да танцувам бачата, като цяло музиката е в кръвта ми, с това започнах кариерата си, с пеене.

– Кое предпочиташ – английския или испанския пазар?
Аз предпочитам моя език. Знам английски перфектно, слава на Бога, обича да говоря на него, но испанският е толкова страхотен. Също така предпочитам повече да продуцирам и режисирам, отколкото да играя. Ние, латиноамериканците, имаме толкова истории да разкажем.

– Какво пожертва, за да стигнеш до тук?
Спането! (Смее се) Никога не съм спал много. Обичам да съм възможно най-много буден, за да изживея живота си пълноценно. Винаги съм казвал, че ще имам време да спя цялото време на света деня, в който умра. Всъщност, когато правя теленовела работя по 14 часа на ден от понеделник до събота, а понякога и неделя. Въпреки това, когато продуцираш, работиш 24 часа на ден, винаги „разрешаваш нещо“, всеки ден от живота си.

– Чувстваш ли се напълно щастлив с всичко това?
Да, много! Реализирам детските си мечти заедно с децата и семейството си. Това е най-важното.

– Какви планове имаш сега?
След „Елса и Фред“ („Elsa & Fred“) участвах като продуцент и във филма „Тъмни места“ („Dark Places“) с Шарлиз Терон. Този филм ще е в залите тази година. От друга страна, със съдружниците си Етренбърг и Клайнбаум участвах във филма „Глория“ („Gloria“), посветен на живота на Глория Треви, в който играх герой изненада. Работим и по други кино проекти с Николас Вейнберг, за които не мога да говоря много. Единият ще е с Антони Хопкинс. Искам да допринеса за развитието на киното в родината ми и да правя истории, които да допринесат за развитието на културата там. Не само кино, но и телевизия. Латиноамериканците има много какво да разкажем и да направим. Искам да развивам кариерата си в англоезичното кино и в Латинска Америка. В личен план искам да продължавам да съм заобиколен от децата си, да им се радвам, да ги гледам как растат и се развиват като добри мъже и хора.

– Има ли роля, която искаш да продуцираш и да я играеш ти?
Разбира се, това е пуерторикански певец, за който се е писало много, но се знае малко. За момента няма да кажа кой е, но съм на път да го направя.

 – Как са децата и майка ти?

Децата ми са моят живот, те ме гледат и ме съветват отдавна. Джулиано живее с мен, тонрежисьор е, завършил, работи с мен в моите проекти. Освен това е голям поет и художник. Освалдо Габриел е отличник, привърженик на футбола, играл е в международни турнири вече и Алесандро е бъдещият актьор на семейството. Заедно с майка ми Доня Нели, пътуваме доста и сме доста обединени. В края на пътя това е най-важното и това дава смисъл на живота ми. Останалото ‘е повърхностно, е мода’.