Нина Гавазова – магьосницата на дублажа

От малкия Джагдиш и Сумитра в "Малката булка", през Марджори де Соуса в "Пожертвани сърца", Адела Нориега в "Огън в кръвта", Жаклин Бракамонтес в "Капризи на съдбата" и Сусана Досамантес в "Ева Луна", та чак до злата Къймет в "Част от мен", Неслихан Атагюл в "Двете лица на Истанбул", Хазал Кая в "Ангел пазител" и Дамла Сьонмез във "Войната на розите"...

Нина Гавазова е една от най-популярните озвучаващи актриси в България. Нежният ѝ глас пресъздава любими героини (та понякога и малки герои) от сериали като "Войната на розите", "Малката булка" и "Част от мен"... Позната е на зрителите и като "главната домакиня" в дома на най-харесваните романтични заглавия – Diema Family...

Нина ексклузивно пред Теленовелас Новини в следващите редове...

- Здравей, Нина! Благодаря ти, че откликна толкова сърдечно на поканата за интервю на Теленовелас Новини. Разкажи ни малко повече за себе си...

- Здравейте! Много съм поласкана от това, че моите и на колегите ми усилия са били забелязани. Когато си на сцена виждаш мигновената реакция на публиката и знаеш дали си свършил работата си добре или не. Но когато си в студио зад микрофон можеш само да се надяваш, че си успял да уловиш емоцията на героите си. За всеки артист най-важна е оценката на публиката и се радвам, че с дублажа си сме успяли да предадем достоверно емоциите на персонажите си и сме доставили радост на зрителите. С огромно удоволствие ще отговоря на въпросите ви. И наистина благодаря за поканата.

За себе си не зная какво точно да разкажа – завършила съм НАТФИЗ със специалност куклено актьорско майсторство и съм благодарна на късмета, че имам възможността да практикувам професията си. Иначе като всички останали хора ходя на работа, после върша по нещо вкъщи, чувам се с приятелите си и естествено си мечтая за следващото море или ски – в зависимост от сезона.

- В последните години се занимаваш предимно с озвучаване на филми и сериали. Лесно ли се работи с... глас?
- В дублажа навлязох съвсем случайно и до голяма степен неочаквано за мен. Преди това тичах между снимки, репетиции и представления и никога не бях допускала, че това ще стане основното ми занимание. Лесно ли се работи с глас? Понякога така се сливаш с героя си, че дори успяваш да предусетиш как ще промени интонацията си, кога ще се разкрещи, кога ще притихне... Друг път си е истинско предизвикателство да проследиш смяната на настроенията. Но затова и тази работа е толкова забавна и вълнуваща.

- Как се пресъздават емоциите чрез дублажа?
- Как се пресъздават емоциите? Ако трябва да съм напълно честна – нямам представа. Никога не съм се учила как се дублира. Още на първия си дублаж просто седнах и зачетох. Може да е инстинкт или плод на цялостното обучение в академията, или натрупан опит... не зная.

- Озвучаваш "от бебе до баба"... Често се налага да дублираш повече от един персонаж. Как ги правиш толкова различни...
- Много често всеки от нас чете по няколко персонажа. И вероятно всеки колега си има собствен компас, който го насочва към най-подходящия тембър за даден герой. Може би най-правилният подход обаче е да се придържаш максимално към оригиналния глас, който чуваш. Така героят се получава достоверен. Освен това си имаме и режисьори на дублажа, които специално подбират екипите за отделните проекти, именно с цел да се пресъздадат най-точно образите.

- Трудно ли е, когато повечето ти герои се "съберат" в една сцена?

- Ако си съумял да изградиш отчетлива характерност на персонажите си, не е проблем, когато няколко от тях се съберат в една сцена. Малко по-сложно става, ако са в конфликт, защото понякога се налага сам да се прекъсваш. 

- Каква е разликата при дублаж на латино, турски и индийски сериали? 

- Не мога да посоча някаква подчертана разлика. Може би като цяло в латино сериалите доста често се вдигат скандали и се крещи, а в индийските говорят по-бавно, отколкото сме свикнали... но всичко си зависи от конкретния сериал все пак. 

- Кои са ти най-интересни и с какво те впечатляват?

- Определено най-интересни са ми турските, защото в тях има достоверна и заинтригуваща история и много добра актьорска игра. С индийските опознавам един напълно нов свят, пълен с ритуали и цветове. А латино сериалите пък винаги са пълни с красиви хора и пейзажи и носят усещане за фиеста. 

- Имаш ли си любими теленовели... любими героини, акриси? 

- Нямам любима героиня или сериал. По-скоро във всеки сериал има по някоя, чиято сцена очаквам с нетърпение.

- В кои сериали сме те слушали?

- Трудно е да си спомня всички. Миналата година записвахме два за bTV – "Милост" и "Незабравима", а за Нова – "Двете лица на Истанбул" и "Капризи на съдбата". Иначе от по-старите си спомням "Ангел-пазител".

- Какво ще ни разкажеш за "Войната на розите" – един от най-новите проекти, върху които работиш. Зрителите се възхищават на начина, по който пресъздаваш Гюлру. Какво да очакваме по-напред?

- "Войната на розите" е един от сериалите, чийто дублажи очаквам с най-голямо нетърпение. И заради самия филм, който ми е интересен, и заради екипа, с който се работи изключително приятно и леко.  Иначе и самата аз не зная какво ще се случи, чакам да видя.

- Слушаме те и в "Малката булка". Наивни ли са според теб боливудските героини? 

- Не мисля, че са наивни героите, а по-скоро самият сценарий и заснемането му. Но пък това е направено абсолютно целенасочено. Не зная дали помните първите серии, но някои от тях бяха заснети почти като документално и образователно предаване. Имаше серии, посветени изцяло на борбата срещу детските бракове, насилието над жени, проблемите с ранното прекъсване на образованието. Тоест, сериалът си е перфектно адаптиран и заснет спрямо нуждите на местното население. А на нас просто ни разкрива един странен и непознат свят. 

- Какво е чувството да се слушаш от екрана? Често ли ти се случва? 

- Странно е да слушаш собствения си глас. При първите ми дублажи се прибирах от работа, залепях се за телевизора и постоянно питах семейството си: "Как звуча?", "Различавам ли се от колегите?", "Не ви ли се струва, че се лигавя, докато говоря?". А те ми казваха: "Спокойно, звучиш си нормално като всички останали от екипа". С времето просто свикваш да се чуваш и вече не ти прави впечатление. 

- Разкажи ни малко повече за това как се дублират любимите ни сериали и теленовели. Каква е обстановката в студиото? 

- Всяко студио си има собствена атмосфера. Общото е, че студията са сравнително малки, звукоизолирани помещения, в които се побират до шест души. Филмът се наблюдава на монитори, звукът влиза през слушалки, пред теб са микрофонът и текста... Задължително се пази пълна тишина по време на записа, защото дори звукът от прелистването на текста или кликането на мишката (зависи на какъв носител е сценария) могат да влязат в записа. Но все пак не стоим съвсем като препарирани. И на нас ни се случва да реагираме на някой неочакван обрат в действието. Благодарение на съвременната техника и тон режисьорите, записът може да бъде спрян, превъртян, залепен и т.н. Когато четем комедии, се случва да се разсмеем на нещо. При по-драматични филми се е случвало целият екип така да се вживее в сюжета, че направо въздухът да затрепти. Преживяваш го, сякаш играеш на сцена...

- На кои твои колеги от тази сфера се възхищаваш? С кои ти е приятно да работиш?

- Колкото и нереално да прозвучи – обичам си всичките колеги. Естествено, с някои съм по-близка, с други по-малко. Смятам, че от всеки един съм успяла да науча по нещо. И всеки е успявал да ме впечатли с някое от превъплъщенията си. 

- Вече близо 10 години си гласът на телевизия Diema Family... 

- Да-а-а, аз съм гласът на Diema Family. Това е още една от хубавите случайности в живота ми. Сега се замислих колко бързо минава времето...

- Играла си в телевизията и в театъра. Ще те видим ли скоро на екран или в постановка? 

- Доста години се занимавах с театър и снимах "приказките за физиката и астрономията". За момента нямам нито конкретни предложения, нито проекти. Но ако е рекъл Господ, както се казва, може отново да застана на сцена, или пред камера.

- Какви спомени пазиш от "Приказки за физиката" и "Приказки за астрономията", в които бе Титания?

- Снимките на "Приказки за физиката" и "Приказки за астрономията" бяха истинско приключение. Всички изключително много се забавлявахме с опитите, които правехме, със смяната на костюмите... Самите декори бяха просто вълшебни и наистина ти даваха усещането за магия и тайнство. Всички в екипа бяха освен професионалисти и много, много готини хора. И досега се чуваме или си пишем от време на време. Просто всеки от нас е зает със собствените си проекти.

- Имаш две прекрасни дъщери. Как се справяш с най-важната си "роля" – тази на майка?

- Ха-ха-ха, ролята на майка съм прехвърлила върху бабата. Да е жива и здрава моята майка, която абсолютно самоотвержено е поела грижата за децата ми почти от самото им раждане. А аз се включвам във всеки един момент, в който не съм на работа. 

- Как реагират малките принцеси, когато чуват майка си, но виждат различен образ на екран. Разпознават ли гласа ти?

- И двете ми дъщери ме разпознават по телевизията, но това ни най-малко не ги вълнува или впечатлява. 

- Благодаря ти за това интервю! Би ли пожелала нещо на читателите на Теленовелас Новини... И на нашия блог, който навършва шест години... 

- Аз също благодаря, че се свързахте с мен. Пожелавам на читателите ви да са живи и здрави! Да има все по-интересни сериали, които да ги разсмиват, забавляват, да ги карат да се замислят и да им разкриват още една гледна точка. А на вашия блог пожелавам все повече почитатели. Успех!