Дори и на петдесет и три, Виктория Руфо продължава да протагонизира теленовели, които постигат висок рейтинг, продават се в цял свят и се въртят многократно...
Виктория Руфо е артистичното име на Мария Виктория Еухения Гуадалупе Мартинес дел Рио Морено Руфо, определяна за кралицата на мелодрамите както в родината си - Мексико, така и в различните части на света. "Кралицата на плача" започва кариерата си с фотоновели. Реализирала е доста поредици, в които винаги се превъплащава в главната роля. Сред тях са "Просто Мария" ("Simplemente Maria"), "Звяр" ("La fiera"), "Мащехата" ("La madrastra"), "Виктория" ("Victoria"), "Триумфът на любовта" ("Triunfo del amor"), "Корона от сълзи" ("Corona de lagrimas") и "Нежеланата" ("La malquerida")... Заглавия, в които показва лекотата, с която се разплаква, както и безспорния си талант да предава чувства чрез героините си. Вики, както я наричат най-близките й, е изключително скромна личност, обичана от милионите фенове и колегите си.
Актрисата има три деца. Най-големият е Хосе Едуардо Дербес от връзката й с актьора Еухенио Дербес, който я мами, като й организира фалшива сватба. Близнаците Виктория и Ануар са от Омар Фаяд, за когото се омъжи... наистина и който е любовта на живота й. Хосе Едуардо е наследил професията на родителите си и много скоро ще играе с майка си на една сцена в театъра. И двамата са изключително щастливи от този факт.
- Каква роля би искала да изиграеш?
- В даден момент ми се искаше да бъда злодейка, но вече не мисля за това, защото хората ме възприемат като добрата протагонистка. Въпреки това, ако ми се отдаде възможност, ще го направя.
- Какво мислиш за мелодрамите?
- Драмите в телевизията са много по-прости от тези в реалния живот. Най-голямото удоволствие е да си майка, наслаждавам се много на чувството да дадеш живот, да възпитаваш.
- Последната ти теленовела към момента е "Нежеланата" ("La malquerida"), където си партнираш с Кристиан Майер. Как се разбирахте?
- Много добре. Той не само е красив, но е и голям професионалист, много внимателен. Бях щастлива, когато разбрах, че ще работим заедно. Още в началото си паснахме.
- Как се чувстваше при първите Ви интимни сцени?
- Бях много нервна. Още първия снимачен ден ни накараха да се целунем. Всички бяхме доволни. Беше добро начало, за да разчупим леда. Целувките винаги ни се получаваха от първия път. Разбирахме се много добре, не мисля, че изпитваше неудобство.
Въпреки това, Кристиан Майер споделя, че Виктория е използвала двойничка за по-интимните сцени: "Заради професионализма и уважението, което Виктория изпитва към кариерата си, тя предпочиташе да има двойничка и продукцията го уважи".
- Какво означаваше за теб да изпълниш майка като Рефухио Чаверо в "Корона от сълзи" ("Corona de lagrimas")?
- Това е много скъп персонаж за мен. Плаках много и вярвам, че всички са подкрепяли героинята ми от екрана, защото Рефухио пресъздава страданието на една майка, която изживява всичко, което сполетява децата й. Много жени се идентифицираха с нея и главно в това как се бори, за да ги изведе напред и как страда, заради тях... Това е красива история с прекрасни типажи.
- С Вашите героини карате хората да плачат истински...
- Не мога да кажа, че ми харесва да плача, но трябва да влизам в роля. Играла съм силни жени, но и такива, които рухват. Много пъти съм казвала на продуцентите: "Вече не искам да плача, дайте ми пет епизода, за да си почина". Хората на улицата ми казват: "Плачем много с Вас". Щом това се оценява, ще продължа да го правя, колкото и да ми е трудно. Приятно ми е, че зрителите харесват работата ми и преживяват героините ми, това е начин да излея неща, които тая вътре в себе си. Това е и вид терапия, тъй като в теленовелите и викам, и се ядосвам, и удрям, и страдам... Но и се радвам!
- В реалния живот има ли толкова драма, колкото в теленовелите?
- Реалността е много по-тежка от измислените истории в теленовелите. Аз не мога да се разстроя по този начин, по който го правят героините ми, много рядко ми се случва. Често трупам неща от живота си в мен и когато трябва да ги използвам за някой персонаж, ги вадя. Малко е трудно за разбиране и обяснение.
- Коя теленовела е белязала кариерата ти?
- Няколко са. В "Звяр" ("La fiera") беше първата ми главна роля и много хора ме свързват с нея. След това "Просто Мария" ("Simplemente Maria"), с послание за преуспяващата жена, която с огромно усилие се научи да чете и да пише и се превърна в дизайнер. Изпълва ме много и продължава да е пример за много жени. После "Мащехата" ("La madrastra"), която беляза завръщането ми, след като родих близнаците. И накрая "Корона от сълзи" ("Corona de lagrimas"). Тези четири теленовели са били много важни в кариерата и живота ми.
- Със Сесар Евора си си партнирала три пъти. На какво се дължи успехът Ви като двойка от теленовелите?
- Сесар и аз се разбираме отлично. Той е отличен актьор и колега. В сцените се разбираме прекрасно, само с поглед. Запознахме се, когато играхме в "Прегърни ме силно" ("Abrázame muy fuerte") през 2000-ата година и любопитното е, че игра злодей, който беше влюбен в мен, но същевременно ме мразеше. Хората, най-вече жените, ми казваха: "Няма значение, че е лошият, остани с него". Отговарях им: "Но той ми разруши живота. Дори и не искам да си го помислям". Те настояваха: "Няма значение, той те обича". Директно стигнахме до публиката, докоснахме я. Сесар е мъж, който се харесва на жените, независимо на каква възраст са. Гласът му е силно оръжие, физически е красив, а и не на последно място е страхотен актьор. Дамите умират за него.
- Но им харесва да Ви виждат заедно...
- Да, след това направихме "Мащехата" ("La madrastra"). Не мога да си обясня защо им харесваме толкова. Като колега е изключителен. Пази ме, кара ме да блестя още повече. Всичко това са предпоставки да изглеждаме добре на екран. Може би трябва да се допитате до зрителите. И третият път беше в "Триумф на любовта" ("Triunfo del amor"). Там също се допълвахме по страхотен начин.
- Ти си неуморна "туитърка". Как социалните мрежи промениха връзката ти със зрителите?
- Харесва ми да имам контакт с всички тези мои почитатели, които следят кариерата ми от дълги години, както и с нови хора, при това от целия свят. Чрез тази мрежа разбирам кои мои теленовели се излъчват по света, как вървят, дали се харесват... Обичта на хората е безценна. Повтарят новела след новела, но се гледат пак и пак.
- Феновете ти избраха 02-и юни за Международния ден на Виктория Руфо. Как го празнуваш?
- Празнувам го заедно с тях. Идват фенове от всички страни - от Русия, Венесуела, Бразилия, Колумбия, Аржентина... Казвах им, че ще мога да съм с тях един или два часа и изведнъж гледаш вече шест си говорим, снимаме се, слушам историите им. Има момичета, които си вземат отпуск от работа, за да дойдат в Мексико в този ден. Други пък работят допълнително, за да съберат пари и да си купят билет. Има и такива, които оставят децата си... Не мога да им посветя само час-два, трябва да съм с тях повече, да ги изслушам, да говорим. В този ден времето минава бързо.
- Не си се променила много през годините...
- Косата винаги е била същата - черна и дълга. Гримът си е същият. Винаги се опитвам да подчертая очите, да изпъкват. Харесва ми да гледам мои снимки от преди години.
- Като момиче винаги си била със затворени дрехи...
- И до днес ходя така, никога не съм показвала нищо и винаги ще ме видите с висока яка, дълги поли и панталони.