За по-малко, отколкото очакваше, 36-годишният чаровник триумфира в мексиканските теленовели и сега мечтае да застане зад камерите.След като започва в света на теленовелите в родната Колумбия с "Франсиско, математикът" ("Francisco, el matemático"), "Семейство Рейес" ("Los Reyes"), "Нов богаташ, нов бедняк" ("Nuevo rico, nuevo pobre") и "Доня Бея" ("Doña Bella"), актьорът реши да премине границите и се премести в Мексико. Там, "Скъпо сърчице" ("Amorcito corazón") и "Тереса" ("Teresa") му отварят вратите към първата му главна роля тази на Октавио Нарваес в "Необуздано сърце" ("Corazón indomable"). Аренас е благодарен за успеха, който имаше и продължава да има тази история. След това идва "Котката" ("La Gata"). След края на снимките преди година, Даниел не се появяваше много в публичното пространство, но сега актьорът се готви за ново предизвикателство - силно се говори, че ще бъде протагонист на "Път към съдбата" ("Un camino hacia el destino"), нова продукция, която подготвя Телевиса, римейк на "Дъщерята на градинаря" ("La hija del jardinero").
Всеки път щом си спомни любимите си същества, се изпълва с носталгия. Семейството му винаги е било негов приоритет и винаги му е давало нужната сила, за да се бори за мечтите си.
- Даниел, какво усещане ти остави "Необуздано сърце" ("Corazón indomable")?
Остави ми и ще ми остави много неща, защото, когато човек сее със сърце, жъне много плодове и това ми се е случвало през целия живот. Когато правя нещата със сърце, години след това виждам плодовете, наградите за усилието и това мога да го кажа за този проект. След като дойдох в Мексико и започнах с толкова прекрасен проект като "Тереса" ("Teresa"), днес още виждам плодовете от това усилие и заради нещата, които бях правил преди, Натали Лартильо, продуцентката, ми говори да направя "Необуздано сърце" ("Corazón indomable"), без да се явявам на кастинг, защото й хареса моята работа от преди, повярва в мен, затова съм сигурен, че в бъдеще това, което ми остави "Необуздано сърце" ("Corazón indomable") са много хубави неща, доволен съм, защото положих огромно усилие да оставя семейството си в Колумбия, да съм далеч от тях, това продължава да ми тежи. Винаги казвах на колегите си: 'Вие виждате съпруга си или родителите си уикенда, а аз виждам моите котки'. Тежко е.- Но досега си е струвала тази саможертва?
Без съмнение, много хора не знаят това, понякога мислят, че артистите ги возят с частен самолет или живеят в хубави къщи. Може би, но моят случай не е такъв. Аз дойдох в Мексико за моя сметка, с куфар в ръка и с едно СВ, за да чукам на врати. Бях благословен, защото всеки един, който се появи в живота ми, или всяко едно място, където съм бил, са били на правилното място, защото е станало така аз да направя, каквото съм направил. Чувствам се късметлия, тъй като всеки един от тези хора, които са повярвали в мен и са ми дали шанс, са направили така, че аз да израсна, да се развия и им благодаря, ще продължа да им благодаря до последния ден. Благодаря на Ел Гуеро Кастро, който ми даде шанс да работя в Телевиса, на Лусеро Суарес, която ми даде шанс да направя нещо различно и сега на Натали Лартильо, с която никога не сме си представяли успеха, който имаше "Необуздано сърце" ("Corazón indomable"). Щастлив съм, понеже тази теленовела продължава да ми носи много благослвии.- Много се говореше, че с Ана Бренда не сте се разбирали...
- Смяташ ли се за типичния красавец от теленовелите?Изобщо. Аз съм най-малко красив в целия свят, кълна се... Въобще не се грижа за външността си. Заради дългите часове на работа, когато се снимаш в теленовела, е трудно да правиш упражнения.
- Притесняваш ли се, че ще гледат на теб само като на богатото момче, което се влюбва в бедните девойки, тъй като и "Необуздано сърце" ("Corazón indomable"), и "Котката" ("La Gata") играеш подобна роля, а и двете истории си приличат?Темите на мелодрамите са много сходни, защото това й харесва на Натали Лартильо, продуцентката и на двете, имат общи неща, но героите не си приличат по нищо. Пабло в "Котката" ("La Gata") е добър никога не иска да навреди на никого. За разлика, Октавио накара много хора да страдат. Не се притеснявам, че ще ме виждат само като актьор за такива герои.
- "Котката" ("La Gata") се снима на истинско бунище в Мексико Сити...Продуцентката искаше да снимаме в сърцето на истинско сметище. Аз не снимах всеки ден там, както други актьори, но бях веднъж седмично. Беше доста силно преживяване, всичко, което видиш там, е впечатляващо, което помиришеш, докоснеш и чуеш и впечатляващо. Никога не съм си представял, че е така.
- Партнираш си с Маите Перони...Маите е очарователна. Възхищавах й се като актриса, но ми показа, че е още по-добра като човек: чувствителна, интуитивна, красива, нежна...
- Само главни роли ли приемаш?
Винаги върша работата си с душа и посвещение, било то за главна роля или не. Всяка роля, която градя, я приемам сякаш е главна.
- Какво прави през тази година след снимките на "Котката" ("La Gata")?Посветих се на себе си, дадох си време. Учих, бях със семейството си. Здравословно е да си вземеш почивка. Много актьори правим проект след проект, започваме да се повтаряме, но трябва да продължим да учим.
- Доволен ли си от кариерата си досега?
Да, защото намерението ми бе да работя в различни страни о го постигнах като подписах за Телевиса.
- Поставяш ли си цели?Да, цял живот искам да рискувам. Когато дойдох в Мексико, никога преди ня бях работил със слушалка. Не говорих мексикански нито имах неутрален акцент, никога не бях правил теленовели извън родината ми. Но когато ме питаха дали съм ползвал слушалка, винаги отговарях да и не защото лъжех, а защото мислих, че ще мога да се справя и се справях. Колко хора не сме имали прекрасни оловинки в живота и си казваме 'защо вече не е с мен?', сигурно защото не сме готови да бъдем с този човек или този човек не е готов да е с теб и така става с възможностите. Надявам се възможностите, които ми се дават, да съвпаднат в живота ми.
- Не ти ли се иска да се радваш на любовта?Нещата, които още не ти се случват, е защото не си готов да ги посрещнеш, а и да си далеч от близките си е тежко, защото самотата е много силна и ти въздейства. Всяка вечер се прибирам и говоря с котката си или по телефона, но самотата си е тежка. От доста време нямам приятелка, сам съм и не защото не искам да имам, но бях зает с теленовелите или честно казано не съм намерил подходяща, за която да кажа 'искам да съм с нея'. Аз съм семеен тип, постоянно у дома си казваме колко се обичаме и си липсваме. Когато си израснал така, ти липсва това глезене, когато си сам. Но съм доволен от това, което се случва в кариерата и семейството ми. Скоро ще се появи любовта.
- Чувстваш ли се закрилян от феновете?
Благодарен съм на хората, които вярват в мен. Най-добрата награда за един актьор е да може да влезне в сърцето на хора, които дори не познава.- Кои са основите на твоя живот?
Семейството ми. Благодарение на родителите си съм здраво стъпил на земята. От малък са ме научили колко е важно да имаш вяра и солидна база, на която да се опреш в лошите моменти. Това са ценностите, които винаги ме ръководят и които са ми позволили да не се изгубя по пътя.
- Какви планове имаш?
Винаги търся нови предизвикателства. Искам да продуцирам и режисирам, но преди това трябва да се подготвя добре и да уча за това. Искам да продължа да израствам. Много хора са ме питали защо напусках Колумбия, където имах хубава кариера, а аз им отговарях, че съм от тези, които имат нужда да растат и да рискуват... Не знам дали ще си тръгна и от Мексико, но мисля, че ще дойде момент, в който ще си кажа, че искам повече и не за да отида на друго място, а за да правя нещо друго, например, много искам да правя кино.- Вече можеш да се похвалиш и с дебют в киното в лентата "Пракс, едно специално дете" ("Prax, un niño especial")...
