
сърце" ("Corazón Valiente"), "Господарката" ("La Patrona"), "В друга кожа" ("En otra piel") и най-новата му "Ева, шофьорката" ("Eva, la trailera"). Има ексклузивен договор с компанията от Маями, където се отличава с професионализма си и своята отдаденост към професията.
Актьорът има една дъщеря, за която се грижи сам. Малката се казва Сабрина. Няма половинка до себе си, но му пожелаваме през новата 2016 да я срещне.

Детство, семейство, приятели и носталгия. Роден съм в Чехия, защото дядо ми е бил дипломат там и е отвел и майка ми, която вече е била бременна. Затова съм роден там, но на 45 дена са ме отвели в Куба. Родителите ми са кубинци.
- Като дете искаше ли да станеш актьор?
Не, исках да съм бейзболист. Дори още играя бейзбол всеки уикенд. Когато завърших гимназия, трябваше да влезна задължително в казарма за две години и като излезнах, се явих на кастинг за модели в Хавана. Приеха ме, но не изкарах и осем месеца, защото станах танцьор.
- Започнал си като модел и танцьор...
Започнах като модел и танцьор в Куба. Помня, че между 1991 и 1992 хореографът на мексиканската певица Юри беше в Куба да търси танцьори за едно шоу, което щеше да прави в стил "Селия Крус". Отидох на прослушването и ме избраха. До месец напуснах Куба и танцувах с Юри. Кубинците носим танца в кръвта си, но трябваше да се подготвя с уроци. Винаги съм имал късмет, благодарение на Бог.

В Куба никога не съм го учил. След това с Юри в Мексико се явих на кастинг за актьори на Телевиса и ме приеха. Почти година учих в Школата на Телевиса.
- Какви спомени пазиш от дебюта си като актьор?
Беше през 1997 за Ацтека. Беше голяма изненада за мен, неочаквана, беше много силна главна роля, третираща мексиканските имигранти в Америка. Беше една от първите теленовели, които направи Ацтека, и имаше голям успех.

Като личност това, че успях да изкарам родителите си от Куба; че съм бил винаги със семейството си и че съм баща на най-хубавото момиченце на света. Като артист това, че работя, каквото ми харесва, което ме влече, на място с такава голяма конкуренция и където е трудно да се задържиш.
Семейството ми: родителите и дъщеря ми са моят мотор, моят източник на енергия.
- Как би се определил?
Като неуморим борец. Това, че съм преминал през толкова липси в Куба, ме накара да помъдрея по-рано и ми помогна да поемам сериозни отговорности, които са ме задължили винаги да гледам напред.
- Жените са играли важна роля в живота ти. Какво ти идва наум, когато чуеш думата жена?

- Трудно ли е да намериш половинка, когато си самотен баща?

- Как се разбираш ти със Сабрина?
Прекрасно. Тя е всичко за мен и се радвам на всеки момент от живота й. Изненадват ме много нейните промени. Пита те, наблюдава те. Красива е. Тя е моята господарка.

Не, за нея е нормално днес да отиде в дома на майка й, утре в този на баща й. С майка й се разделихме, когато тя беше на годинка, и досега се имаме добри отношения. Дъщеря ми е интелигентна и владее добре ситуацията.
- Как разпределяш времето си между работата и семейството?
Най-голямата ми саможертва е времето с близките и дъщеря ми. Не мога да съм със Сабрина през цялото време, защото работя.

Когато сваля слушалката от ухото, се откъсвам напълно от работата. Аз съм баща, приятел и спортист, между другите неща. Всъщност трябва да готвя, чистя, мия, правя всичко. Доста трениран съм, но сам, така че вече знаете тези, които четете. Правя всичко!
- Кои качества цениш най-много в даден човек?
Искреността, не понасям лъжата, силата на волята и лоялността.

Мисля, че както във всяка кариера най-важното е дисциплината, постоянството и желанието. Това е кариера, в която трябва да жертваш много неща, но си струва.
- Имаш ли девиз?
Живей всеки ден, сякаш е последният.

Определено изпитвам голяма обич към първия си герой Хосе Франсиско от "На север от сърцето" ("Al norte del corazón"), но страдах много. Други любими са ми Джими Кардона от "Дявол с ангелско сърце" ("Mas Sabe el Diablo") и Кристобал Ривас от "Къде е Елиса?" ("¿Dónde está Elisa?"). След тях кариерата ми даде положителен обрат и беляза друг етап, по-зрял като човек и професионалист.

Хората винаги казват: "искам да съм лошият, защото е по-забавно и прави неща, които не би се осмелил в нормалния живот". Нямам определение за добрия и лошия, кой е по-добър или по-лош. Всеки персонаж има своята магия. Като актьор винаги даваш най-доброто от себе си и това радва едни, други не. Всичко зависи от продукцията, от характера на героя.

Имаме хора в компанията, които водят полицейски агенти, практикуваме и ни обясняват някои предпазни техники, използването на оръжие и как да вървим с тях. Обикновено продължават една седмици тези курсове и не са сложни.
- Разкажи ни за героя си Мигел в "Смело сърце" ("Corazón Valiente")...
Този герой започва историята, кратка е ролята, някъде в един епизод. Мигел е бащата на една от протагонистките и този, който ги увлича и двете по това да бъдат бодигардове.
- Да работиш с Арасели Арамбула в "Господарката" ("La Patrona")
ви промени живота... Хората превърнаха историята в класика...
Така е, останах много доволен, никога не съм мислил, че нашата двойка ще се хареса толкова. Хората продължават да говорят за Арасели и мен и искат да играем отново заедно.

С Арасели всичко е любопитно. Всеки ден става нещо различно, ситуации, любовни сцени, които са трудно, защото не трябва да види това, онова. Около нас има десетина човека , оператори, техници, звукооператори и трябва да пазиш актрисата, защото актрисата е на практика гола. Към това добави диалога, намерението и сцените стават дълги. Изискват много време, концентрация, но са готини! (смее се).

- Какво харесваш в нея?
Много упорита жена е, борбена през цялото време. За мен е истински боец. Скромна е, мила, работлива, човечна.
- Какви са отношенията ви сега?
Продължаваме да поддържаме контакт. Говорим си за децата, тя има две, аз едно. Имаме хубави отношения. Възхищавам й се и мисля, че е взаимно.
- Освен с Арасели си партнираш и с Кристиан Бах...
Беше страхотно. Както Арасели, така и Кристиан са големи професионалистки. Кристиан е великолепна, тя е само за този бизнес, винаги зависима от сценария си. Много е забавна на снимачната площадка, весела, беше прекрасно да работя с нея.

Тази теленовела бе много добре написана, стилът е точно мелодрама, няма пистолети, екшън, това е новела за дамите. Да й се наслаждават у дома. В основата стои любовта между главната двойка и всичко, което става около нея.

Създаваме семейство, решаваме си проблемите, даваме съвети, искаме съвети.
- Как се разбираше с Мария Елиса Камарго, Ванеса Вийела, Лаура Флорес?
Прекрасно. Мария Елиса ме изненада много, въпреки че е млада актриса, имаше много сложен персонаж, всъщност бяха два. Тя ги правеше с такава лекота, което беше впечатляващо. Какво мога да ти кажа за Лаура Флорес? Тя е приятна, талантлива, може да прави всичко. Като торнадо е.

С тичане. На тази възраст фитнесът не е същият. Правих много упражнения в моята младост, но сега се фокусирам в бягането и внимавам какво ям.
- Какво би казал на феновете си?
В този живот всичко може, не се предавайте, винаги има светлина в края на пътя.