Казват, че промените са за добро и в някои случаи се искат саможертви, ситуации през които е преминал и Еухенио, след като решил да търси нови предизвиателства в чужбина. Макар че му е коствало много да бъде далеч от близките, приятелите и корените си, той се надява отплатата да е да стигне до големия екран."Да си красавецът от теленовелите е удоволствие, защото правя това, което харесвам най-много, играя. Въпреки това, има един проблем - често хората съдят за теб по външния ти вид - но има и отговорност, понеже трябва да си пример за много младежи". Днес Еухенио Силер е един от най-харесваните и възхитителни мъже.
Роденият в Тампико, Мексико актьор, е израснал на плажа, край реката, возил се е на мотор, играл е на ледената пързалка, ритал е топка. Има по-голям брат Едмундо: "Той е най-страхотният брат на света. Разбираме се невероятно, той е моя опора, мой съветник, нямам думи да опиша връзката си с него". Още от малък знае какво иска. "Въпреки че ме влечеше музиката, винаги съм знаел, че бях роден за актьорството". Освен това, е разполагал с безусловната подкрепа на родителите си: "Винаги ще съм им благодарен, защото това ми даде голяма увереност. Благодарение на тях никога не съм се съмнявал в призванието си и не съм се отказал". Еухенио винаги е бил син за пример: "Обичам семейството си и го уважавам искрено".
Започва да се снима в реклами, след това дебютира в театъра, а по-късно създава група "Клише" заедно с брат си. Прави пауза в музикалната си кариера, за да отиде в Италия да работи като модел. Връщайки се в Мексико, се записва в Школата на Телевиса и първата му роля след дипломирането е в "Непокорните" ("Rebelde") с малка роля. Това му отваря вратите към следващия проект "Пощенски код" ("Código postal"). 2007 е годината, в която получава първата си главна роля. Това става в "По дяволите красавците" ("Al diablo con los guapos") с Алисън Лос. Следва "Моят грях" ("Mi pecado"), а продуцентът останал очарован от него на кастинга. Това е последната му работа за Телевиса. Мести
се в Маями и подписва с Телемундо, където работи и в момента. Снима се в "Аурора" ("Aurora"), "Камериерка в Манхатън" ("Una maid en Manhattan"), "Кралица на сърца" ("Reina de corazones") и най-новата му "Кой кой е" ("Quien es quien").34-годишният мексиканец се смята за хиперактивен, импулсивен и пристрастен към работата. В професионален план мечтае да прави кино, да се укрепи като актьор и да спечели уважението на публиката. В личен план желае да намери своята половинка, тъй като твърди, че е отдаден и страстен мъж.
- Кой е Еухенио Силер? Един и същ ли е пред камерата и зад нея?Да, старая се да е така, старая се да бъда един и също, но понякога пред камера се опитваш да прикриеш някои неща, също така има неща, които искаш да запазиш само за себе си.
- Доста млад стана популярен. Как се справяш със славата?
Не обичам изобщо славата.
- Кое не ти харесва?Понякога хората имат много очаквания от теб, мислят си, че не можеш да си в лошо настроение, че нямаш апетит, нямаш проблеми. Или когато те питат лични неща, семейни неща. Харесва ми обаче, когато кажат "екшън" и "стоп", тогава съм щастлив, сякаш се пренасям в друг свят.
- В началото на кариерата ти отиваш в Италия, за да работиш като модел. На колко години беше?
Бях на 18г., отидох сам там. Появи се една възможност за една година и отидох. Но не ми хареса.
- Кое не ти хареса - моделството или Италия?Моделството и всичко, което се случваше около него. Купоните, социализирането, бях малък, по-сериозен, затова ми костваше много да навлезна в цялата тази динамика. Италия е прекрасна страна. В началото ми беше много трудно, на друг континент си, говори се на друг език, друга е храната. Но преживяването беше прекрасно, учиш се да цениш какъв си, какво имаш, израстваш, оценяваш стойността на парите. След като ми изтече договорът, използвах спечелените пари, за да пътувам. Пътувах доста, изхарчих почти всичко и се прибрах с много малко пари (смее се).
- От малък ли знаеше какъв искаше да станеш?Винаги съм го знаел. У дома имам снимки като малък, на които съм с микрофон в ръка, пея, играя. Винаги съм имал това възхищение към музиката и телевизията. Когато ме питаха какъв искам да стана, като порасна, винаги съм казвал артист. Растях, растях и винаги си повтарях, че искам да съм артист. И станах.
- Толкова ли си романтичен, както в песните ти?Да, имам си романтична страна. Обичам детайлите, когато с човека, когото обичам. Много съм отдаден.
- Влюбен ли си в момента?
Не.
- Каква трябва да е жената, за да се влюбиш?
Интелигентна, с чувство за хумор и честна.
- Страдал ли си от любов?
Да, страдал съм.
- Би ли искал да имаш семейство, деца?
Да, много бих искал.
- Кой актьор, от тези с които си работил, е станал твой любимец?Падна ми се да работя с Вероника Кастро, много е забавна, страхотна е, прави шеги по време на сцените, разсмивате, много беше приятно да си говоря с нея. С Лусия Мендес също играх в теленовела. Маите Перони е невероятна, много сладко момиче, ангел, има впечатляваща светлина и харизма. С нея сме много близки приятели и до днес. Обичам я много.
- Какво беше предизвикателството в "Кралица на сърца" ("Reina de corazones")?
- За първи път работиш и с Паола Нуньес. Какви бяха отношенията Ви?
- Как се разбираше със състава на теленовелата?Целият състав беше много добре подбран. Паола Нуньес е много красива. Имаше много красиви момичета сред колегите, със супер къси поли, чудех се на къде да се обърна. Хуан Солер е много добър актьор. Той беше лошият в историята, но е много забавен като човек. Правихме си много шеги на снимачната площадка.
- Как се чувстваш далеч от Мексико?
- В "Кралица на сърца" ("Reina de corazones") изпълняваш и песента към сцените на главната двойка...Песента я създадох специално за двойката на основата на тяхната любовна история, на всички, които страдат, на основата на първата любов, която никога не се забравя. Тялото и сетивата имат памет. Това ми позволи да съчетая двете големи страсти в живота ми.
- Разкажи ни за "Кой кой е" ("Quien es quien")...Когато разбрах, че става дума за двама братя близнаци, исках да прочета сценария, останах очарован. Това е истинско предизвикателство защото са напълно различни - единият е богат, другият - беден; обличат се различно, държат се различно, говорят по различен начин. Много рядко идва такава възможност, изисква се голяма подготовка, така че съм щастлив. Освен това, става дума за комедия, отдавна не съм правил комедия, последната ми бе през 2007, когато играх в "По дяволите красавците" ("Al diablo con los guapos").
- Как ти се струват колегите?Всички са много добри, разбираме се прекрасно, има голяма химия между всички. Карлос Еспехел е мой съучастник в комичните сцени, много е добър, научих много от него, както и от другите си колеги.
Разбира се, макар че тя е много талантлива и се адаптира много бързо. Не съм имал удоволствието да я познавам преди и да работим заедно, мисля, че веднъж сме се засичали по коридорите, но направихме добра връзка, тя е супер красива и талантлива.
- Какъв е животът ти в САЩ?Истината е, че му се наслаждавам много, вече пет години съм в Америка. Първо в Маями, преди две години и половина се преместих в Лос Анджелис, където взимах курсове по актьорство, защото е хубаво да научаваш нови неща, да учиш и да се развиваш. Сега пак се върнах в Маями.
- Много често попадаш в списъци с най-красивите личности. Как се чувстваш?Ами, не знам. Може би това е признание за всичко, което си направил през кариерата си, вярвам определено, че тези, които попадат в списъците, не е само заради външната красота, а заради вътрешната. Красотата е много обективна, защото може да срещнеш някоя много красива външно жена, но като я опознаеш, да разбереш, че не е красива отвътре. Или пък обратното.
- Коя е най-голямата ти страст?Да се наслаждавам на живота.
- Любим цвят?
Бял