Еркан Петеккая е любимец както в Турция, така и у нас.
Познат е на зрителите като Галип от "Любов назаем", Али от "Времето лети", Йомер от "Памуковата принцеса", Ръза от "Дила" и Джихан от "Твоят мой живот". 45-годишният актьор е сред най-скъпоплатените в Турция. Тази година Еркан се завръща на големия екран с нов игрален филм.
- Най-новият Ви проект е комедията "Колпачино 3". Как попаднахте в екипа?
Съседи сме с Шафак Сезер - режисьорът на филма. Тъкмо беше излязла втората част, когато той ме покани да я гледаме заедно в тях. Останах приятно изненадан. Шафак по-късно ми спомена, че ще прави и трета. Тогава се появи и предложението да се включа. С удоволствие приех.
Малко преди старта на снимките бях на почивка в Южна Америка със семейството си. Последната спирка бе Мексико. Средата там ми помогна да се ориентирам в престъпния свят, в който попада персонажът ми. Всеки актьор се подготвя различно за своите роли. Аз избрах да се сблъскам с реалността...
Бях в Орландо. В много отношения Турция се доближава до Америка, но ми се струва, че все още не можем да стигнем това качество в чисто технологичен аспект. В Щатите предпочитат сериалите пред филмите. В момента американската кино индустрия е изпаднала в дупка. Дори Кевин Спейси се снима за телевизията...
Не обичам да говоря за кариерата си. Всеки един актьор оставя следа след себе си. Дали ще се превърне в икона или не решава публиката.
Знаете ли - помня първия си комедиен филм - "Негодникът". Сцените в него бяха толкова абсурдни, че ако го гледаме в днешно време, хич няма да се смеем. Продуцентите ме пренасочиха към драмата. Те са виновни (смее се).
Така се случва... Избирам ролите си много внимателно. Понякога получавам предложения, които не ми допадат.
Ахмед Юмит подготвя своя следващ шедьовър вече година. Най-вероятно ще се включа, но все още чакаме нещата да се изяснят.
Сега е бумът. Снимат се все едно са за големия екран, за киното. Но разликата е, че за дистанционното не се дават пари. А и всичко се качва в интернет.
Късметлия съм, да, но усилията са комплексни. Не можеш да вдигаш рейтинг сам. Името не е достатъчно! То само допринася успеха. Изключително важни са продуцентите, режисьорите, сценаристите, моите колеги.
Учуди се. Не сме очаквали такова нещо от жена, с която до скоро седяхме на една маса.
Всъщност
има много неща, които трябва да се кажат. Не ми се струва обаче уместно
да коментирам подобен въпрос, предвид това какви беди сполетяват Турция
в последните седмици.
Щастлив съм, че ме познават и извън Турция. Получавал съм доста международни признания. Но не мога да кажа, че съм световноизвестен. Трябва още много да работя (смее се)...
От 20 години съм в домовете на хората. Винаги внимавам и се стремя публиката да не ме свързва с персонажите ми. Почти винаги съм романтикът, закрилникът, но понякога се налага да вляза и в кожата на злодея, когото всеки би намразил. Не ми се иска това по някакъв начин да повлиява на зрителите.
Адмирации към всички режисьори, но това не е за мен. Изискват се много нерви. Аз не съм никак спокоен, няма да мога да издържа. Затова предпочитам да съм пред, а не зад камера.