сряда, 27 април 2016 г.

Вие пожелахте: Маите Перони


Мексиканската актриса и певица е родена, за да триумфира.

Нещо, което характеризира Маите Перони, това е добрата й енергия. Когато говори, пее или играе, поведението й излъчва оптимизъм. За да стигне до тук, е положила много усилия. "Саможертвите, липсите, часовете без спане... всичко си струва, защото мисля за бъдещето си". Преди 12 години ни плени в теленовелата "Непокорните". След това дойдоха главните роли, а през 2013 спечели всички класации с албума си "Лунно затъмнение" ("Eclipse de Luna"). Наскоро приключи участието си в последната си теленовела засега "По-скоро мъртва, отколкото Личита" ("Antes muerta que Lichita"), а тази роля й донесе наградата "Най-добра актриса" на тазгодишните награди "TV y Novelas". 

Въпреки че има успешна кариера, любовна връзка като от приказките с Коко Стамбук и невероятен глас, Маите признава, че има още много да учи. "Намирам се в етап, в който продължавам да откривам какво ми харесва, какво искам да правя... хубаво е да мисля, че има нещо ново, което да пробвам". Перони е здраво стъпила на земята и уверява, че сме господари на нашето бъдеще. От нас зависи дали ще е блестящо.

- Маите, намираш се в един от най-добрите си моменти. Какво беше усещането да работиш в "По-скоро мъртва, отколкото Личита" ("Antes muerta que Lichita")?
Много съм щастлива. Пробвах нови актьорски техники с тази роля на Алисия, по прякор Личита. С нея сме напълно различни както във външен вид, така и по начин на възприемане на живота. Имах нужда да изградя такъв персонаж. Историята има комедийни нотки, различна е от това, което обичайно гледаме в теленовелите. Правихме я с цялото си сърце.

- Как изгради Личита?
Беше лесно. Преди да започнем снимките, Бенхамин Кан, режисьорът, ни хвана всеки един за ръка, за да изглежда естествено изпълнението ни. Помня, че един ден ми каза: "донеси ми всичко, което смяташ, че Личита би ползвала в един нормален ден от живота си". Беше много забавно упражнение за креативност, защото ми позволи да влезна в процеса на създаване на персонажа и да надградя написаното в сценария. Не исках да имитирам, а да развия нещо свое. Изучих ритъма на комедията, театралните реакции... беше страхотно. По този начин е невъзможно да забравя защо ми харесва да играя. Обогатяваш се като работиш по толкова интелигентен начин.


- Как избрахте гардероба на Личита?
В началото пробвахме 24 визии и от тях избрахме 5, които да ползваме в теленовелата. Не е жена, която ходи на покупки или е суетна, животът й се гради върху работата и да спечелването на пари. Облича се така, защото майка й й дава тези дрехи, които пази с години. Личита не си променя цвета на косата или дължината, движенията си. Но начинът на говорене, на ходене и обличане си имат причина.

- Кое е най-сложното в героинята ти?
Перуката, защото трябва да чакам много, за да я нагласят и да не мърда. Колкото до грима ми правят само веждите, нямам грим или коректор и това става бързо.

- Засяга се темата за тормоз на работното място...
Радвам се, че направих тази героиня, защото това са неща от реалния живот. Очевидно има неуважение на работните места и много малка толерантност към различията. Показах начин как да се опълчим, как да реагираме.

- С кого се сприятели от състава?
С Арат де ла Торе се разбирам прекрасно, защото ми е партньор в главната роля, получава ни се всичко естествено, но като цяло целият състав е супер и мога да науча много неща. Арат е много готин и голям професионалист.

- През 2013 пусна първия си солов албум "Лунно затъмнение" ("Eclipse de Luna"). Как го прие публиката?
Това беше огромно предизвикателство в живота ми. Винаги искам да правя нови стъпки и да пробвам нови хоризонти. Вече бях изпитала усещането да споделям сцената с други петима души, в "RBD", което беше огромен успех. Но като солист нещата не са толкова лесни. Трябва да имаш дисциплина и да посветиш цялото си време на записите на песните. Отидох да живея в Ню Йорк, взимах уроци, започнах да композирам, да пиша... гордея се, че направих този 
диск от нулата. Имам още дълъг път да извървя в музиката. Опитът ми с "RBD" бе основополагащ. Когато приключихме с групата, вместо да се депресирам, проучвах какъв да е следващият ми проект. Като се върна в миналото, мога да изпитвам само гордост и любов.

- Когато приключиха "Непокорните" и "RBD", не усети ли страх?
Усетих носталгия, тъга, знаех, че ще ми липсва. Но по най-бързия начин продължих да градя кариерата си. Благодарение на това, първата ми главна роля дойде много бързо. Помня го много добре. Когато приключи последният концерт на "RBD" в Мадрид на 23 декември, отидох на почивка със семейството си в Рим, върнах се в Мексико и веднага започнах да снимам "Внимавай с ангела". Нямах време да седна да плача. Продължих напред. Послужи ми това, че имах малко късмет и съм работила здраво. Нищо не идва просто така. Хората си мислят, че след това не съм си мърдала и пръста и всичко ми се получава с малко магия. Но не виждат, че понякога спя по четири часа на ден в продължение на три седмици, почти не виждам семейството си... това усилие е невидимо, но си го пазя за себе си като успех.

- Появяват се все нови таланти. Ти състезателна натура ли си?
Бих излъгала, ако кажа, че не ми харесва да печеля. От малка съм такава. С годините се опитвам да го виждам като нещо позитивно. Не искам да отнемам всичко и да премахвам всички от пътя си, а да се уча и да бъда щастлива. Да съм състезателна ме е направило отговорна и ме задължава да се фокусирам в моите успехи. Предизвикателствата са с мен самата. Когато мислиш само как да премахнеш другия, е лошо за теб. Затова обичам екипа си, гледаме само как да растем и да не гледаме останалите. 

- Искаш ли да продуцираш нещо в чужбина?
Да. Искам да се реализирам професионално в други страни. Не знам дали ще е скоро, но е актуална тема за мен.

- Когато не снимаш, как минаваш един твой нормален ден?
Аз съм обикновен човек, нормален. В свободните си дни обичам да ходя, да вечерям с приятели, да ходя на кино, да бъда със семейството си. Тези моменти са ми най-приятни.


- Кой е най-ценният урок, който си научила през годините?
Че никога не трябва да забравям от къде идвам нито кои са истинските хора в живота ми. 

- Виждаш ли се в Холивуд някой ден?
Опасно е да го заявяваш така, но бих искала, да. Предпочитам да оставя животът да ме изненада, но има много работа и планове. Работя за Телевиса, които са ме подкрепяли толкова много, но също се събрах с един екип в Лос Анджелис, за да мога скоро, надявам се, да мога да изненадам своята публика.

- Ако не беше актриса, каква щеше да станеш?
Щях да се посветя на пиар и реклама.


- Какво предстои за теб?

Посвещавам се 100 процента на втория си диск и на промоцията на първия сингъл, който скоро ще чуете.


- Разкажи ни за Коко, половинката ти...
Първата ни среща беше в Ню Йорк. Беше 11 вечерта, излизах от урок по танци. Той ми предложи да отидем на купон с приятели, но аз искам нещо по-спокойно. Тогава отидохме у тях и ми приготвяше вечеря. Аз пих вино и го слушах. Докато приготвяше яденето, ми предложи да го придружа да купи една съставка, която нямал. Беше 12 и половина през нощта и отидохме до 
магазина с колелата. Оказахме се седнали в парка, пихме сок в един през нощта и не спирахме да се смеем. Той носеше карнавална маска и ми каза, че в този свят никой не се смее. Ако го видят с тази маска, ще се засмеят, така смятал, че подарявал усмивки. Това ме плени. Този момент беше много специален и така се влюбих в него, той е истински, не позира. Влюбих се и в много други неща. Оттогава карането на колела стана наш
навик. Когато отидохме в Лос Анджелих си купихме колело за двойки. Всичко беше перфектно, докато една сутрин не реших да го изненадам и да му направя закуска. Излезнах с колелото да купя нещо и го оставих отвън, без верига. Когато излезнах от магазина, колелото го нямаше. Върнах се пеша до вкъщи с торбите. 

Щях да го изненадам със закуска, а го изненадах с новината, че са ни откраднали нашето колело. Плаках много, за три седмици приключих с романтиката на колелото за двойки. Най-хубавото в нашата връзка са тези споделени моменти. Смях, разговор, целувка... Гледам го в очите и не искам нищо друго. 

След разходката си до Израел, Маите Перони и Коко се върнаха в Лос Анджелис, където сигурно ще си купят ново колело за двойки, като това, което им откраднаха, и ще се наслаждават на вегетарианската храна, която той й готви всеки ден.