42-годишната Корайма Торес е горда с дългата си и успешна актьорска кариера.
От две десетилетия венецуелката е щастливо омъжена и има син тийнейджър. Наскоро тя се завърна от Испания, където се снимаше във филма "Хуан, евангелистът" (Juan, el evangelista) заедно с Габриел Сото, Данило Карера, Алисия Мачадо, Берни Пас, Артуро и Брандън Пениче, Марджори де Соуса и Мария Фернанда Йепес. У нас сме Корайма сме гледали в "Касандра", "Идеалната любов", "В чужда кожа" и "Соледад".
- Как се чувстваш като част от "Хуан, евангелистът" (Juan, el evangelista)?
Много съм доволна, харесва ми сценарият, съставът, уважавам режисьора... Бях много развълнувана да се върна отново в Испания. Хората там имат специална енергия, която те заразява.
- Изпълняваш Мария де Бетания - сестрата на Ласаро. Би ли искала да изиграеш друга роля?
Всички ми се струват интересни, но ако са мислили за мен за ролята на Мария, значи тази е за мен. Въпреки че е малко времето за записи, мисля, че няма малки персонажи и не ти ги избираш, а те теб.
- Колко време беше в Испания?
Две седмици. В средата на април си тръгнах. Снимките ще продължат в Мароко, но аз съм само в Алмерия, Испания. И съм очарована от мястото, защото не съм била там преди.
- Мъжът ти и синът ти дойдоха ли при теб?
Не можаха. Ману учи, той е бил в Мадрид и Барселона. Завидя ми, че съм в Алмерия. (смее се)
- А Николас, съпругът ти?
Освен режисьор и актьор, той е антрополог и като такъв в посветен на центъра "Историческа памет", който помага на хора, попаднали в ситуации на война в Колумбия. Аз също се включвам с каквото мога. Винаги съм била за спокойствието.
- От 2013 не си се снимала в теленовела. Последната е "Пет вдовици на свобода" ("Cinco viudas sueltas"). Защо?
Взех си време, за да играя в театъра. Хареса ми да играя в "Granujas", защото не бях правила черна комедия и беше предизвикателство за мен. Изкарах шест незабравими месеца. Отдалечих се от телевизията, защото не са ми предложили интересна история или не сме стигнали до споразумение с продуцентите. Чакам да видим дали ще се появи нещо в телевизията. Когато имам героиня в ръцете си, аз съм най-щастливата жена на света. Ако е в теленовела, се прибирам по-уморена у дома, но желанието ми е същото.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Да се радвам на близките си. Когато работя, давам всичко от себе си и това понякога не ми позволява да се радвам толкова на семейството си, затова, когато съм свободна, съм изцяло тяхна. Обичам ги, обичам се и се грижа за себе си.
- Кога последно си била в родината си?
Преди две години. Имам там две по-големи сестри и една леля. Привързаността им пречи да си тръгнат, въпреки сложната ситуация във Венецуела. По-малките ми племенници са напуснали отдавна страната. Разрушава се една страна и въпреки че не живея там, ме боли много, защото всички сме братя и сестри.
- "Касандра" ти дава световна слава на едва 17г., стана майка на 21 години...
Да, бързо станаха нещата. Благодарна съм на живота, защото е бил много щедър с мен. Може би бях млада, за да стана майка, но за мен идването на сина ми беше прекрасно чудо, не ми попречи за нищо, винаги съм разчитала на подкрепата на съпруга си, семейството си... така всичко е по-лесно.