Мнозина го познават като актьор от теленовелите, други го помнят като част от музикалната група "Кайро", но първо решава да се посвети на моделството, за да си проправи път и за да си плаща разходите.
Произлиза от семейство на инженери и нотариуси, затова решава да учи икономика. По стечения на обстоятелствата обаче моделството пресича пътя му, а останалото е история. През 2016 отпразнува 20-годишна актьорска кариера. Започва през 1996г. с малка роля в "Моя скъпа Исабел".
В момента е един от най-любимите и известни мексикански актьори. Радва се на етап, пълен с любов и семейно щастие със съпругата си Джералдин Басан и дъщерите им Елиса Мари и Алекса Миранда. Актьорът е на 41 години и признава, че се чувства по-добре от всякога и се радва на този етап заедно със семейството си.
- Какъв беше Габриел Сото като дете?
Бях неспокоен, хиперактивен, но и малко плах. Изразходвах цялата си енергия чрез спорта, баща ми ме записваше в часове по всичко: плуване, футбол, всичко, което ми позволяваше да канализирам енергията, която имах. Но като цяло се държах добре. Баща ми беше изискващ що се отнася до дисциплината и това да се държа добре.
- Винаги ли си искал да бъдеш актьор?
Не, като дете не си представях да съм актьор, истината е, че започнах млад, на 17-18г. Но като дете исках да съм спортист. Учих икономика и стигнах чак до седмия семестър, но се появи моделството и до там. За щастие, животът ме отведе там, където исках, защото обичам работата си.
- Как се появи това с моделството?
Случайно. Когато бях на 18г., имах различия с баща ми, затова напуснах дома ми. Каза ми: "Ще ти платя само училището". Тогава си помислих: "Как ще се издържам?". Тогава имах гадже, чиято сестра беше модел. Тя ме запозна с някои хора от агенцията, за да спечеля малко пари и да мога да си плащам наема. Тогава станах независим.
- Ако не беше актьор, какъв щеше да си?
Ако не бях актьор, бих искал да съм професионален боксьор или борец. Това е друга моя страст. Започнах твърде голям и на ниво аматьор, но без съмнение бих правил това, ако не бях актьор.
- Едно от заниманията ти е да подкрепяш младите надежди в мексиканския бокс...
Имаме програма, която облагодетелства младежите, искащи да навлезнат в бокса. Аз подкрепям две момчета. Казват се Хорхе Санчес и Серхио Химарес.
- От къде се зароди у теб тази страст към този спорт?
Породи се по време на записите на теленовела, в която играх. Казва се "Безчувствена жена" (Mujer de madera) от 2003. От този момент боксът ме влече и тренирам. Практикувам го като аматьор и знам какво отдаденост се изисква и какви жертви се правят, както и какви физически данни и сила са необходими. Възхищавам се на професионалните боксьори и така се роди идеята ми да подкрепя тези момчета.
- Без съмнение, ролята, която те изстрелва на върха, е Улисес в "Приятелки и съпернички". Какво беше за теб да го изиграеш?
Тази теленовела е една от най-важните в кариерата ми. Беше доста голямо навлизане в света на актьорството, преди това се занимавах с пеене и моделство. Мисля, че беше голяма възможност да докажа какво мога като актьор.
- Кои са най-важните моменти, белязали кариерата ти?
Има три важни момента - едно от тях е "Мистър Свят", конкурс за красота, в който участвах през 1996г. Така от модел в една агенция станах известен. Лупита Джоунс повярва в мен и ме изпрати на този конкурс. Вторият е теленовелата "Приятелки и съпернички" през 2001г., където играх "Грозникът" и се сближих много с публиката. Третият важен момент, който ме укрепи като актьор, бе теленовелата "Убежище за любовта".
- Разкажи ни за най-новата ти теленовела "Дойде любовта"...
Това е голям проект с различна история, засягат се противоречиви теми. Давид е една от най-трудните ми роли в цялата ми кариера. В началото на историята губи жена си и това го прави огорчен и труден. Това го прави интересен, защото не е типичен главен герой, губи контрол, допуска грешки, има силен характер и това го прави по-обогатяващ.
- Омръзнало ли ти е да гледат на теб като на красавеца от теленовелите?
Стигнах до етап от живота си, в който искам хората да гледат на мен, да ми се възхищават и да ме смятат за привлекателен в други неща: заради това, което съм, заради актьорските ми заложби и това, което карам публиката да изпитва. Искам да съм привлекателен заради таланта си, а не защото изглеждам добре. Тази година ще навърша 42г, от 20г съм в този бизнес и не е същото като преди пет или десет години. Ще остарея, ще имам бръчки, бели коси. Ще дойде момент, в който ще спра да съм красив, но поне ще продължа да съм привлекателен.
- Kазвал си, че не се имаш за красив...
Така е, освен това, съм пълен с недостатъци. Когато се видя в огледалото, най-малко си мисля колко съм красив, нямам комплекси и първата ми реакция е, че изглеждам зле.
- Какъв си като баща?
Най-глезещият баща, разтапям се по дъщерите си. Жена ми, Джералдин, дори ме упреква, че ги глезя толкова. Те са моята най-голяма слабост. Правя всичко за тях.
- Как се разбират Елиса и Алекса?
Въпреки че имат голяма разлика в годините, се обичат и обожават, но също и се карат, както трябва да е, като добри сестри.
- Коя прилича повече на теб?
Миранда има моят адреналин, обича екстремното. Елиса е по-артистична като майка си и голяма домошарка - в това прилича на мен.
- Как се чувствате с Джералдин? Как върви бракът Ви?
Отлично! Имаме здрав брак. Всеки ден се влюбвам все повече в нея, във връзката ни, в семейството, което създадохме. Имаме много планове занапред. Радваме се да бъдем заедно и се радваме на нашите индивидуални дейности.
- Как покоряваш жена си всеки ден?
Опитвам се в свободното време, което имаме с нея, да я глезя, да правя каквото тя иска, каквото на нея й харесва, да й давам много любов. Това е въпрос на равновесие, да намериш равновесието и да се посветиш на всяко нещо на сто процента.
- Препоръка за брака...
Да намериш любовта е нещо сложно, защото човешките отношения са много трудни, но трябва търпение, толерантност, да се поставиш в обувките на другия и така ще можеш да го разбереш.
- Мислите ли за друго бебе?
Две деца е добре. На теория мислим, че едно момче ще е идеално, но на практика е по-трудно. И двамата работим много и искаме да дадем на дъщерите си най-доброто. Но никога не казвай никога. Засега сме добре така... Млади сме!
