сряда, 18 октомври 2017 г.

Коя е Айшегюл Гюнай (Айтюл) от "Сега и завинаги" и какви са взаимоотношенията ѝ с Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше?


Въпреки че е позната на българските зрители с поддържащите роли на Ниран от "Изгубени години" и Султан в "Щастливи заедно", Айшегюл Гюнай е преди всичко театрална актриса.

Истинската слава идва при нея едва след пенсионирането й от Държавния театър в Бурса през 2015-а. Звездният й шанс настъпва с образа на властната и непоколебима майка на Иджлял в "Сега и завинаги". Ролята на матриарх на фамилията Козан я превръща в една от най-популярните актриси в турския шоу бизнес.

Айшегюл Гюнай е родена на 9-и ноември 1969-а г. в Ескишехир. "Запалих се по театъра в ранна детска възраст. Майка ми събираше в двора на нашата къща съседските деца и имитираше известната певица и актриса Емел Саин пред нас. Ние също се включвахме в играта. Когато брат ми реши да следва архитектура, аз се записах в театралния департамент на Анадолския университет в Ескишехир."

След дипломирането си Айшегюл преподава в Консерваторията в продължение на седем години, а след това е поканена от прочутия актьор и режисьор Генджо Еркал да се присъедини към трупата на основания от него театър „Достлар". Кариерата й продължава в държавните театри в Трабзон и Бурса, където среща бъдещия си съпруг, актьора Синан Демир. "Забелязах го на сцената, докато изпълняваше главната роля в спектакъла "Богатата кухня". Актьорският му талант ме заплени и гледах спектакъла 7-8 пъти на първия ред. След всяко представление ми казваше: „Айшегюл пак си дошла”, а аз тичах след него. Когато ни разпределиха в главните роли в пиесата "Курбан", вече не издържах и стигнахме до деня, в който той се предаде."

През 2003-а г. се раждат близ­наците им Топрак и Баран. ,,В семейството на майка ми има 12 близнаци, така че не се изненадахме, когато ми съобщиха, че очакваме две момчета. Баща им е по-строг, а аз ги глезя повече. Хората обичат да казват "С децата ми сме като приятели", оба­че аз не вярвам в това, държа на уваже­нието към родителя", категорична е актрисата.

Айшегюл Гюнай дебютира в телевизионен сериал сравнително късно с "Изгубени години" (2006). Следват малки роли в още шест сериала и още толкова киноленти, но кариерата й остава основно театрална до пробива със "Сега и за­ винаги" (2015). "Изборът да работя в театъра беше изцяло мой. Обичам сцената и съм учила за това. Но актьорството е еднакво навсякъде. Ако е добър професионалист, актьорът е силен и на сцената, и на екрана. Сериалите са като поточна линия и темпото на работа е по-забързано. Отначало е по­-трудно да усетиш персонажа си, но тъй като в сериалите има непрекъснатост на действието и развитие на образите, с времето става по-лесно да ги интерпретираш. При всички положения обаче актьорът не трябва да възприема телевизията като полуфабрикат, а да даде всичко от себе си, за да създаде пълнокръвен герой", категорична е Айшегюл.

Бъдещите планове на актрисата са да се завърне на театралната сцена с комедиен моноспектакъл. "Все още обмислям възможностите, но театърът наистина ми липсва. През последните четири-пет години нямах време за сцената, но тя изисква истинско магьосни­чество - да накараш публиката да израсне с едно представление, ето в това е вълшебството. Наистина ми се иска да участвам в комедийна роля и да разсмивам зрителите."

Как се подготвихте за образа на Айтюл?
- Получих предложението шест месеца преди началото на снимките. Моя приятелка живее живота на Айтюл. 12-годишната й дъщеря е в кома от две години. Много съм впечатлена от факта, че тя никога не изгуби надеждата, не се отчая за детето си. Започнах да създавам образа под влиянието на тази ситуация. Аз съм майка и героинята ми също. Извън майчинството нямам допирни точки с Айтюл, но въпреки това не ми беше трудно да се идентифицирам с героинята.

Айтюл удря Нур и снаха си Назан, дори се опитва да убие Фърат - досега не сме виждали подобна майка в сериалите ...
- Тя или е въоръжена, или удря плесници. Така е написан сценарият. Айтюл е различен образ, не много женски. Тя е като пантера. Няма жертва, която не би направила за дъщеря си. Айтюл създава цяла система от взаимоотношения, за да направи Иджлял щастлива. Тя я омъжва за Ийт, в когото Иджлял е влюбена, без той да отговаря на чувствата й. Айтюл прави всичко възможно заради реда, който е установила. Доминантна жена, предполагам, че характерът ми подхожда.

Ако вие бяхте на мястото на Айтюл, нямаше ли да прекратите това покровителство над Иджлял?
- Щях да съм го направила много отдавна. Преди всичко аз не бих допуснала да разглезя толкова много дъщеря си. Айтюл не иска да допусне дъщеря й да умре. Всичко се корени в това. Айтюл естествено е посветена на дъщеря си като всяка майка, но й е угаждала прекомерно и я е разглезила. Извършила е голяма грешка, като я е омъжила за някой, който не я обича. Но Айтюл е готова на саможертва, така че не е абсолютно зла. Никой човек не е напълно лош.

Какви са реакциите на зрителите?
- Разбира се, нямам много преки впечатления. Предполагам, че реакции от сорта на "Ще я удуша тази Айтюл" са положителни, защото означава, че зрителите са повярвали в героинята.

Как си обяснявате успеха на сериала?
- Ние познаваме аудиторията си много добре. Сценаристките много добре познават женската психология и уцелват женската част от публиката право в сърцата. Те вече имат достатъчно успехи в това отношение. В поредицата ни тае духът на сериали като „Далас". Има много изненадващи ходове и обрати на действието и самите актьори очакваме с нетърпение всяка следваща глава от сценария. Ако актьорът е любопитен, зрителите също ще са заинтригувани. Самата продукция е една голяма изненада. Целият екип толкова самоотвержено се бореше за рейтинга на "Сега и завинаги", че ми прилича на Дон Кихот, който се изправя срещу вятърни мелници като "Кьосем Султан", „Долината на вълците" - нашата пряка конкуренция в тези вечерни часове. Но сюжетът е най­-важен, а нашият е много силен.

Как работите с партньорите си Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше?
- С Толгахан сме работили заедно в сериалите "Щастливи заедно" и "Земя, небе, любов". Разбираме се прекрасно, много пъти е идвал на вечеря у дома - аз съм добра готвачка. Не съм от театралите, които казват "Този или тази не са актьори, защото нямат професионално образование". Смятам, че всеки, който има талант, може да се научи от самата практика и да се самоусъвършенства с натрупването на опит.

Източник: ТВ Сага