Кристина Умана е родена за актриса.
Може би късметът е придружавал актрисата Кристина Уманя през успешната й кариера, давайки живот на героини като Консуело Oспинo "колумбийката" в поредицата на HBO Кападосия; Патрисия Крус в "Господарката на Троя" и наскоро с Бруна "Наркотрафиканти 2" по Mundo Fox, но реалността е, че от дете не само знаеше, че иска да стане актриса, но също така се е подготвила, за да направи добри образи в театъра, телевизията и киното.
Първите й стъпки като актриса започнаха като игра между деца в родния й град Ибаге, Колумбия. На 9-годишна възраст се премества в Богота, където участва в литературни и театрални кръжоци. Вроденият й талант я кара да бъде част от театралната училищна група "Робините на свещеното сърце на Исус". На 18-годишна възраст пътува до Мексико, за да учи актьорство в Телевиса и там й дават стипендия, за да се подготви в Школата (Центъра за артистични комуникации (CEA)).
По време на престоя си в Мексико, Кристина участва в няколко пиеси, но носталгията по семейството и приятелите й я кара да се върне в Колумбия, където веднага е избрана да оглавява младежкия сериал "Писма до Харисън", произведен от компанията Punch.
След това в съревнование с 40 актриси тя е избрана за ролята на Робин в "Жената на президента", продукция на Caracol TV. Тези изпълнения спечелиха добри отзиви за работата й и Кристина печели наградите на "Шок" и "ТВ и Новелас". Същата година се снима и в "Аз обичам Пакита Гайего", с която добива международна слава. "Къде е Елиса?", "Кумбия Нинджа", "Спешно отделение" и "Шефът" допълват сивито й.
Третият основен проект на Netflix в Колумбия "Див район" (Distrito Salvaje) е с участието на Хуан Пабло Раба, Кристина Уманя и Камила Соди. Ще има 10 епизода и ще бъде пуснат в края на тази година.
- Кога осъзна, че искаш да бъдеш актриса?
Още от много малка знаех, че искам да бъда актриса, а майка ми винаги стимулираше вкуса ми по актьорството, ходих на театрални семинари, литература и бях част от училищната театрална група.
- Какво ти харесва повече - драми или комедии?
И двете обичам и ме предизвикват. Те са напълно различни. Темпото на текста и вътрешният ритъм на героите са почти противоположни.
- Обучи се като актриса в Мексико. Защо не в Колумбия?
Бях любопитна да излезна, да пътувам, да опозная друга държава и да я изживея. На мен ми беше дадена възможност да бъда в Школата на Телевиса и за мен беше много благоприятно преживяване. Учих дванадесет часа на ден, направих театрални продукции и се подложих на изпитание.
- Вече имаш 24 години кариера... какво се е променило в това време?
Да правиш филми в Колумбия винаги е било много трудно. Това е одисея. Аплодирам бурно всеки път, когато някой се осмели да направи филм. Има повече хора, които желаят да го направят, защото сега тя е по-достъпна за хората. Преди беше нещо отдалечено и трудно - от няколко мечтатели, които се промъкнаха в празнотата, за да направят своята мечта реалност, нещо много немощно. Сега има много млади хора, които искат да разкажат своите истории.
- Има две героини, които белязаха началото на кариерата ти - Пакита Гайего и Робин. Как дойдоха при теб?
След 24 години заключавам, че в този момент бях твърде наясно за това, което исках, каква беше мечтата ми. В "Жената на президента" им оставаше да намерят кой ще бъде Робин. Много актриси се появиха и аз останах. Научих много и създадох много ясен път в живота си като актриса. Точно след това се появи Пакита Гайего, съвсем различна героиня. Много ми беше приятно да се изправя пред тези две предизвикателства.
- Коя от всичките ти роли ти е харесала най-много?
Всяка роля е оставила нещо в мен. Трудно е една роля да ти е по-любима от друга, въпреки че колумбийката в "Кападосия" и Габриела във филма "Животът беше сериозен" са ми сред предпочитаните. Ето защо всеки път, когато идва нова роля, трябва да ме очарова и по някакъв начин да се влюбя в нея, само тогава мога да отдам сърцето си на героинята.
- Отказвала ли си да направиш някоя роля?
Да, няколко пъти. Защото не ме съблазняват и не представляват предизвикателства за мен.
- Какво би искала да изиграеш в бъдеще?
Не знам, някоя, която да ме плени и която да бъде различна на Бруна от "Наркотрафиканти".
- Каква е Бруна?
Бруна е непредубедена, смела, разпитваща и предизвикателна през цялото време. Насред грубостта си тя е напълно женствена и съблазнителна. С перфектен щит още от момиче, който ще започне да се чупи и ще я направи пак уязвима.
- Актьорите, когато приемат да направят герой, е заради това, че те го обичат. Какво те привлече в характера на Бруна?
Да направиш екшън герой, с интересни физически предизвикателства, жена, която се бори до смърт, за да спечели всичко дори да обича. Някого, за когото не съществува рутина, всичко е адреналин.
- Певците на кориди са били преследвани, страхуваш ли се от това да дадеш живот на героиня, който е въвлечена в света на наркотиците?
Разказвам истории чрез героите си. Давам на човечност на различни същества, без никаква стойностна преценка. Жените са това, което са, засегнати от обстоятелствата. Сега тази история има допир до реалността. Но това е 100% фантастика и приключения. Това са герои, които не са истински, хуманни са да, но Бруна, например, я приближавам до Ума Търман в "Убий Бил", само че по мой начин. Днес играя героиня в света на трафика на наркотици и утре не знам, домакиня, изпълнителен директор, жена от друга епоха, в крайна сметка истории трябва да се разказват.
- Всички говориха за "Шефът 2". На какво се дължи този успех?
Този Шеф може да е на всяка мафия и отвсякъде.
- Джуди Монкада в "Наркотрафиканти" (Narcos) впечатлени милиони хора по света благодарение на безупречната ти игра...
Джуди е наранена жена, носеща мрака в сърцето си, продукт не само от смъртта на брат й (Хайме, убит от ръцете на героя на Пабло Ескобар) и нейния съпруг (наркодилъра Хулио Монкада, също жертва на "Патрона"), но и от бизнеса с трафика на наркотици. Никога не съдя героините си и винаги им предлагам душата си, за да могат да блестят с цялата си същност, но Джуди е много далечна от моята природа жена.
- Какви разлики срещаш между типа сериал, какъвто е "Наркотрафиканти", и другите продукции, в които си участвала досега? ("Кападосия", "Шефът" и "Кумбия Нинджа").
Когато правиш сериал като "Наркотрафиканти", разбираш, че бюджетът е тема, която прави разликата. Имаш много повече време за сцените си, повече играчки в ръката и това е радост.
Уманя, родена през 70-те години, е живяла интензивно през десетилетията, в които Ескобар бил най-ужасният човек в Колумбия.
"Беше време, което беляза страната по много тежък начин и всички колумбийци имат много горчив спомен. Тази несигурност, тази постоянно мъка, с която се учиш да живееш ден за ден в Колумбия, в Богота, и тъй като е много особено, остава в нашата памет завинаги. Важното е, че като култура също успяхме да преодолеем този труден момент, да продължим напред, да научим много от него като общество и след това градим по-добра страна всеки ден.
- В "Кумбия Нинджа" имаше възможност да работиш с Кристиан Майер.
Да! Мисля, че е страхотен човек, той също е красив, харизматичен и велик актьор. Също така щяхме да съвпаднем във филм, но не беше възможно. Щеше да е копродукция между Перу и Колумбия.
Мечти, които се сбъдват. Планове, които организира със спокойствието, които й е дал животът, преживяванията и годините. Накратко, възрастта.
"Аз съм на 43 години! Животът беше пълен с приключения за мен. Страхотно е, защото всеки ден, който преминава, се чувствам по-овластена от моята женственост и моя статут на жена. Не е лесно да бъдеш жена днес, защото има много неща, които ни засягат и създават стрес и, следователно, ние се бунтуваме срещу това и искаме да живеем. Да не се обвързваме със стереотипи за възраст, красота, професия или социални конвенции. Ние се бунтуваме срещу това.
Кристина, майката
"Да бъда майка на Балтазар е чудесно. Изживях с него най-големите емоции в моя живот; Много страхове също. Трябва да се научиш да се изправиш пред тези страхове и да не ги предаваш на него. Това е най-важната връзка в живота ми. Винаги го казвам: той е повече мой учител, отколкото аз на него.
Това ме научи на търпение, приемане, безусловна любов, напомни ми невинността, удивлението пред простите неща всеки ден. Дете в къщата е постоянна радост. Той е пътешественик, той го носи в духа си, тъй като от тримесечна възраст сме започнали да пътуваме с него, заради работата на Лукас и моята. Разбира от най-ранна възраст разнообразието, начините за виждане, мислене, обличане, хранене. Искаме да научи, че животът се живее по хиляди начини и че всички са абсолютно валидни. Така оценката на стойността придобива друго измерение. Той ще разбере, че всеки има право да живее както иска, както усеща и знае".
Кристина, съпругата
"Лукас и аз имахме късмета да се срещнем, споделяме много мечти и много навици. Ние наистина се радваме да правим планове заедно. Готино е, защото това обновява връзката, прави я забавна, а не толкова монотонна, тъй като годините тежат след известно време и ако не се сложи магия и забавление, тя става много скучна.
Тази година празнуваме 12 години заедно и искам да продължа да пътувам и да споделям живота си с Лукас, създавайки любящи, солидни, забавни и мирни отношения. Искам да продължавам да приемам моето място в този свят с много радост".
- Заедно със семейството ти се преместихте в Маями преди няколко месеца (живееха в Богота). Вече в САЩ отворени ли са вратите на Холивуд?
Да кажем, че в този момент серийните филми са моята работа, хората знаят отлично коя съм и това ми помага да навляза на пазара, а намерението ми е да имам достъп до кастинги и неща, които могат да генерират възможности.
- Заинтересована ли си да навлезеш в Холивуд?
Не знам дали "заинтересована" е думата, но това е опция. Това е пазар, който все повече привлича вниманието на латиноамериканския талант, защото неговата латиноамериканска публика е много силна и се разраства още повече; така че ме интересува. Аз съм в Маями, но веднъж месечно пътувам до Лос Анджелис. Отивам, имам мениджър, агенция ... Но също така съм много заинтересована от проектите в Колумбия и Латинска Америка; не искам да ги загубя, защото те са част от нашата история и всеки винаги обича да разказва собствената си история, нали?
