Роденият в Чили, но с мексиканско сърце актьор, е един от най-желаните в момента.
"Да бъдеш актьор и обществена личност носи специална отговорност. Не само се наслаждаваш и си прекарваш невероятно. Харесва ми да мога да казвам нещо повече и да споделям, да провокирам някакво действие на съвестта чрез развлечението", казва Андрес Паласиос, страстен актьор с голяма доза смирение.
Неговата цел никога не е била да се превърне в красавеца от теленовелите, но талантът, отдадеността и усилията му го доведоха до желаното място, което много малко хора достигат. На 2-годишна възраст идва да живее в Мексико, където продължава и до днес: "Имам много малко спомени от родната си страна. Истината е, че се чувствам повече мексиканец".
Той е единствено дете, но това не беше причина да го глезят: "В къщата ми имаше дисциплина и строгост и не можех да правя това, което исках. Разбира се, имах щастливо и забавно детство". Детството му е белязано от многото му притеснения. Макар че процъфтяваше в спорта - плуването и олимпийската гимнастика - постепенно реши да поеме по артистичния път.
"Винаги ми харесваше актьорството, може би поради скритата нужда да привличам вниманието. Отначало участвах в културните събития в училище и беше като игра, но по-късно реших да се обуча, за да се посветя на него професионално". През 1996 г., докато следва "Реклама", започва да учи актьорско майсторство в училището на ТВ Ацтека: "Явихме се към 3700 актьори, допуснаха само 33 и завършихме само 10". Преди да завърши, той реализира първата си роля в "Любовта не е както я описват" през 2000 година.
Той приключи обучението си, преди да премине към следващия си проект "Страната на жените", през 2002 г. Последваха "Съмнението", "Белинда" и "Хуаните", продукция, с която получи голяма популярност. Но през 2005 г. кариерата му претърпя радикален обрат благодарение на успеха, постигнат с "Любов под охрана": "Бях в точното време, в точния момент и с подходящите хора". След 20 години кариера той се премести в Телевиса, където следваше проект след проект. Дебютира с "Амазонките" и последваха "Обичаният", "Полетът на Виктория" и "Трябваше да си ти". Неговата слава и физика са го накарали да участва в рекламни кампании като модел.
От 13 години е щастливо женен за Алехандра Кастийо, която се старае да държи далеч от скандалите. Двамата имат две деца - Алехандро и Алфонсо.
- В какъв момент се намираш в живота?
В този, в който мога да призная, че ученето и подготовката заедно с дисциплината и търпението дават благоприятни резултати.
- Какво те впечатли в "Трябваше да си ти", за да оглавиш тази теленовела?
Освен че е напълно различна история от предишните ми работи, ми хареса много, че включваше тематики за всяка възраст и говори за ценността на семейството, приятелството, добрите постъпки, толерантността, разрешаването на проблемите и покоряването на мечтите, както и че главните герой показва, че привлекателното е в позитивното поведение, решава проблемите винаги с усмивка, практичен е, обикновен и с чувство за хумор, притеснява се винаги за щастието на останалите и има ясно виждане за отговорността към своите хора и към работата си.
- Преди това се снима в "Полетът на Виктория"...
Когато се реши да се смени историята, след 15 дни ми се обади продуцентката Мапат, за да ме покани. Събрахме се, за да поговорим и ми хареса. Този полет вече отлетя. После дойде "Трябваше да си ти" и си правя някакви препратки към заглавията.
- Как се подготвяш, за да излезнат сцените ти с отлично качество?
Като се оставям на изненадата. Първо, слушам, внимавам в това, което казва партньорът ми в сцената, мисля, че в това се състои всичко. Въпреки че го репетираме, винаги трябва да има елемент на изненадата, сякаш за първи път научаваме информацията. Така се получава свежо.
- Доволен ли си от резултата на "Амазонките"?
Много съм доволен. Дадоха ми свободата да изградя този персонаж по мой начин и това ми помогна да имам тази невероятна връзка с публиката, както с колегите, приятелите, семейството и хората, които ме срещат на улицата. Всичко мина много бързо. Целият екип си станахме близки. Благодарен съм, че попаднах в проект, който преобръща формата на теленовелите, с който сме свикнали.
- "Любов под охрана" те изстреля на върха...
Тази роля беше решаваща в кариерата ми, накара повече хора да ме познават и ми се случиха много положителни неща. Открих много ценни и талантливи хора. Никога не осъзнах славата, която наистина постигнахме, защото записвахме сутрин, следобед и вечер. Моментите, в които бяхме свободни, бяхме със семействата си.
- Участвал си в "Госпожа Асеро"...
Обичам снимането на екшън сцени - без специалист - защото обичам да живея с адреналина на героя. Преследванията и изстрелите са много добри за тези, които използваме фалшиви оръжия с газ, ние не трябва да си представяме изстрелите, както преди, и всичко е много по-реално.
- Кой е най-милият герой, който си изиграл досега?
Да спомена само един е много сложно, от всички герои са ми останали някои страхотни и трудни моменти и истории, които са ги карали винаги да късат с лимитите си. Това ги прави мили герои за мен.
- Тази година ли ще пуснеш филма "Училище за ухажори"?
Все още сме в очакване и подготовка за това, знам, че ще й се насладите много, защото героят ми е напълно различен от това, което съм правил в телевизията и напълно различен от предложенията, които имам за киното.
- Гледаш смело към големия екран...
Кариерата ми в киното е кратка и не заради липса на воля и липса на време, а защото ми се струва, че има предразсъдъци, че актьорите от киното не могат да правят телевизия и актьорите от телевизията не могат да правят кино. За щастие, вече не е така... на снимачната тв площадка се работи по кинематографичен начин и за щастие, чух благоприятни коментари като: "Хей, мислихме, че хората, които правят телевизия, е много особена". Не може да слагаме всички под общ знаменател.
- Ако можеше да се върнеш в миналото, какво би направил по различен начин?
Да науча повече езици и да опозная повече места в Мексико. Страната е богата на култура и традиции и би било невероятно да мога да обиколя всяко кътче. Знам, че ще бъде невероятно преживяване.
- Как поддържаш равновесието? Кога си даваш време за теб в емоционален план?
Свързано е с вземането на решения. Понякога се питам дали съм щастлив и да, щастлив съм. Щастието върви ръка за ръка с вземането на решения, какво искаш, какво не искаш, какво ти харесва, какво не ти харесва... Когато ти е ясно. Понякога не ни е ясно какво искаме, но трябва да ни е ясно какво не искаме. Не мисля, че животът е равновесие на перфектния баланс.
- В личен план как си?
Намирам се в постоянно учене, имам желание да продължавам да обогатявам инструментите си за работа, да ходя на повече курсове и да правя неща, които не съм могъл, защото съм бил на работа.
- Как върви любовта?
Много добре! В тази област се чувствам късметлия. Обграден съм от много хора, които ме обичат като човек.
- Как минаха тези години като женен?
Прекрасно. Имам прекрасно семейство, винаги е до мен.
- Какъв си с жена си?
Всеки път, щом мога и имам възможност, й казвам: "Обичам те, имам нужда от теб, искам те. Колко хубаво, че си тук!". Винаги й благодаря. Мисля, че това е основата, за да бъдем щастливи.
- Какъв баща си?
Обичам да си играя с тях, въпреки че понякога те ме учат на нещо, защото има толкова нови неща в технологията, че се учат бързо. Понякога съм стриктен, понякога ги глезя.
- Какво правиш в свободното си време?
Да карам колело, да отида в парка с кучетата ми, да отида на кино. В облачните и дъждовните дни обичам да спя. Не следвам някакъв график. Събуждам се и сменям плана. Оставям се на изненадата. Винаги търся план Б.
- Какво би посъветвал читателите?
Никога не вярвайте, че не можете, всичко е до воля... По този начин никой няма да може да те спре и така се сбъдват мечтите.
- Какво ти предстои и накъде искаш да отправиш кариерата си?
Чета няколко предложения за театър и кино. Режисурата е пътят, по който искам да следвам, за да разказвам истории, които ни привличат с посланията. Искам да се посветя на семейството си.
