Пет колумбийски звезди, участвали в едни от най-добрите продукции на страната си и създали незабравими герои.
Kонсуело Лусардо
Може би по-големите я помнят като лошата Перфекта във "Вдовицата в бяло", Пурита от "Защо, по дяволите?", Кармен от "Жестока любов", Руфина от "Изпитание на любовта", Мелиса от хита "Трима братя, три сестри". Консуело Лусардо е една от най-гъвкавите и обичани актриси на Колумбия. От семейство на артисти, в неделя на обяд се говорило за героините, които тя въплъщавала в театъра или телевизията, за филмовите проекти на брат й Хулио или за ролите на сестра й Селмира, която почина през 2014. Гъвкава, точна и дисциплинирана, винаги идва по-рано на снимачната площадка и представленията, наред с други неща, защото за нея гримирането е цял ритуал: "Да се работи върху лицето ми и косата ми ми помага да се концентрирам и да премина през всичко, което искам да осигуря".
От детството си Консуело винаги е била много срамежливо момиче и затова родителите й се съгласили да я запишат в Националното училище за драматично изкуство, за да се социализира, обаче това положение не се е променило и уверява, че обича самотата. През целия си живот има два кратки брака, първият с публициста Хосе Антонио Морено и вторият с Клаус Реприч, също публицист.
Консуло е получила многобройни награди за своята работа и талант. От наградите на "TV y Novelas" получава през 2007г. отличието "Цял живот", а през 1997г. - "Най-добра поддържаща актриса" за "Вдовицата в бяло".
- Кое е най-ценното нещо, на което ви научи театърът?
Да живея. Това беше психоанализ, който ми позволи да бъда нормален човек.
- Предпочитате да играете на сцената или пред камерите?
Сцената създава специален адреналин, който е наистина пристрастяващ. Но всяка среда има своите награди.
- Какъв вкус ви остави "Лабиринтът на Алисия"?
Това беше героиня, която обичах да играя заради многобройните нюанси, които тя изискваше в една трънлива история за сексуално насилие над деца, представена с голяма отговорност.
- Какво се изисква, за да сте добра актриса, добър актьор?
Едно от най-трудните неща е скромността. Виждам много суетни актьори, които не искат да изчезнат зад героя си. И това изисква някои очевидни условия: огромна любов към работата и способността да се жертваш, например.
- Какъв е ключът да продължавате да сте активна?
Продължавам да обичам дълбоко това, което правя, и пазя същата радост и същия страх, който почувствах през 59-а година, когато започнах като актриса.
- Кои са любимите ви дейности през свободното ви време?
Да ходя на кино, концерти и театър.
- Какво заглавие бихте дали на автобиографията си?
"Дама от Богота от средата на миналия век".
Данило Сантос
Въпреки че мина златната му епоха, този актьор казва, че днес той се чувства също така реализиран в новата си работа като строител. Ремоделира стари апартаменти. Развлечението обаче все още е основна част от живота му. На сантиментално ниво, например, той има незабравими спомени с някои от най-красивите жени от телевизията. На 59-годишна възраст, изиграл герои като Амадор Франко в теленовелата "В чуждо тяло" или Патрисио Галан в "Къде отива Соледад", той признава, че харесва най-много да играе "силни герои, от онези, които ги мразиш или обичаш", казва Сантос. В свободното си време рисува, пише поезия, прави скулптури и театър. Има двама сина. Последните му продукции са "Свекървата" от 2014 и специално участие в "Без силикон ДА има рай" 2017.
- Kaкво правиш, когато не се снимаш?
Винаги си измислям да правя някакъв бизнес. Искам да си направя компания, за да не завися от нищо, да не завися от това дали ще ми се обадят за роля, или не. Занимавам се с рисуване, правя дизайн, пиша поезия.
- Защо се отдалечи от телевизията?
Защото в тази среда трябва да се подмазваш много ... не обичам да се подмазвам.
- Какво те мотивира да се върнеш?
Обадиха ми се, нямах желание да се връщам на работа в телевизията, но излезна кастинг, направих го и така направихме "Свекървата".
- Как описваш сериала?
Това е трагикомедия за цялото семейство, изпълнена с много хумор, където зрителите ще се забавляват със ситуациите около свекървата.
- Как си се справял със свекървите?
Добре с едни, а с други съм се разправял.
- Как се печелят свекървите?
Свекървите трябва да спечелят зетовете. Това е и за двете страни, повече за тях, защото в противен случай те губят дъщеря, вместо да печелят син.
- Какъв вид свекърва предпочиташ?
Които да не се месят.
Маргарита Ортега
За Маргарита Ортега актьорската игра е "като да можеш да се возиш на специален кораб и да откриеш нови планети".
След няколко раздели Маргарита Ортега намира любовта в лицето на един от своите приятели в живота, директорът на Народния театър, Даниел Алварес Микей. Също толкова спокоен като Маргарита, на еднаква възраст и с еднакви вкусове. Усмихната, щастлива, блестяща ... такава е Маргарита, която днес гледа спокойно напред.
- Имало ли е някога страх да стигнеш до тази бариера на четиридесетте?
Не, никога не съм се страхувала от времето или възрастта, но възприятието се променя, защото животът в безкрайната му мъдрост започва да дава насоки за разбиране на процесите и в този смисъл се отварят и затварят цикли, трансформират се неща, засилват се вкусове, желания, нужди. Животът става по-неотложен, прекрасно е. Моите двадесет години бяха чудесни, тридесетте също, но не бих се върнала там, не защото бяха лоши, всичко беше добро, дори това, което не е било добро, беше добро. На двадесет се потапяш в хаоса на емоцията и на тази възраст можеш да кажеш на емоцията да почака малко, за да видиш как реката ще слезе надолу и след това ще решиш дали да използваш тази емоция, или друга емоция. Младежта е божествена, но е много опасна. Сега има друга хармония, тялото ти я разказва по друг начин, животът е разказан също по друг начин.
- Променя ли се страстта?
Към живота? Неее, напротив, тя се увеличава, но нюансите се променят. На двайсет има глад за знание, за експериментиране, за опитване. В този момент казвам: вече експериментирах, опитах се и сега искам да продължа да тествам и искам да продължа да експериментирам, но да взема решение как, кога, къде и защо. Толкова е хубаво да чувстваш, че се вписваш напълно в себе си, толкова е хубаво усещането за пълнота и хармония, че това те кара да разбереш, че има нещо много по-голямо, не е задължително да бъде религиозна тема, но има нещо много по-голямо, което кара слънцето да се издига всеки ден и всеки ден човек може да се учуди по различен начин.
- Имаш две големи деца ...
Емилиано е на 22 години, изучава кино, живее извън страната; той вече отвори крилата си и започва да строи своята вселена въз основа на това, което научи заедно с мен; това е много хубаво, тъй като аз не просто го отгледах, аз го придружавах и животът ми позволи да видя как лети. Мелибея, която е на 13 години, е прекрасна жена, толкова красиво, толкова благородно, толкова сладко човешко същество. Те са много различни, той е напълно рационален човек и тя е сладка, любяща жена с друга мъдрост.
- Трябва ли да забравим миналото, за да се преоткрием?
Това, което не трябва да направим, е да забравяме. Трябва да пуснем, да пуснем и да бъдем благодарни. Миналото е там, защото е това - минало, но наистина ценното е днес. Красотата на всички преживявания, които съм изживяла до сега, е, че на тази възраст и в този момент в живота ми аз разбрах какво е настоящето време и му се наслаждавам безкрайно много с любов.
- Водеща или актриса предпочиташ да си?
Да се върна в новините е да потвърдя моята работа. Хората винаги ме питат какво ми харесва най-много. За мен важното е да разказвам истории.
- Мрежите и технологията...
Всеки път трябва да вървим по-бързо, всеки път трябва да търсим повече, всеки път трябва да сме по-точни, всеки път трябва да бъдем по-обективни.
- Какво е да си домакиня и актриса едновременно?
Имам чувството, че моята професия има някои особености, които нямат други професии, като например, да нямам работо време, но чувствам, че през това време другите жени се занимават с други неща. Мисля, че животът ми е като на всеки друг професионалист и излизам от вкъщи да работя с конкретни условия, но имам същите задължения като жените, които работят. Трябва да отделям време, за да бъда с децата си, да им помогна да си напишат домашните, да бъда в крак с пазара, да ги придружавам до лекаря. Трябва да отделям време, когато няма, и това правим всички жени и мъже, които сме професионалисти и домакини. Това са две роли, които не бива да пренебрегваме.
Виктория Гонгора
Виктория Гонгора, запомнена с ролите си в "Аз обичам Пакита Гайего", "Опасна любов", "Жената в огледалото", "Клонинг" 2010, се остави да бъде заразена от танца.
В момента актрисата е един от най-успешните студенти в танцовата академия, където ходи на курсове по хип-хоп, арабски танц, денс хол, салса и други градски ритми.
Уроците по танци позволиха на Виктория да подобри физическото си състояние и да работи върху фигурата си. Актрисата уверява, че е в етап на "обновяване", където упражненията са от жизненоважно значение за поддържане на енергията и концентрацията, от която се нуждае, за да стане нейната работа по-продуктивна.
Хуан Себастиан Арагон
Хуан Себастиан Арагон е колумбийски актьор, който изигра ролята на Оскар в "Опасна любов" (1994) и по-късно работи в римейка на този сериал: "Трима братя, три сестри" (2003-2004 г.), в образа на Армандо Наваро ..
Хуан Себастиан Арагон се смята за щастлив човек. Той открива, че ще бъде актьор, когато е на едва 9 години. Това била идеалната работа, занимавал се с това по цели дни, майка му, Глория Триана, беше щастлива, а също така му плащали.
Той казва, че от всички триумфи в продължение на 30-годишната му артистична кариера, най-важното е, че е срещнал любовта на живота си, Фреда, от която има две "флиртуващи демончета", дъщерите му, Пас и Лурдес. Лудо влюбен е в съпругата си и двете си дъщери.
- Какво си наследил от родителите си?
О, почти всичко. Любовта към работата, към четенето и голяма мания за етика и за изграждане на по-справедлива държава. Благодарение на майка ми знам много за колумбийската народна музика.
- Кога реши, че актьорството е твоето нещо?
Беше много рано, на 9 години. Майка ми ме заведе на кастинг, беше кратък филм, който щеше да режисира нейна приятелка, и аз бях избран. По това време казвах, че това е начин да намаля уроците в училище с разрешението на майка ми, а също и ми плащаха. В крайна сметка, всички деца са актьори, те винаги играят ролеви игри и се преструват, че са други хора, а актьорската игра винаги има този игрив елемент.
- Каква беше първата ти официална поява по телевизията?
Първата ми продължителна работа беше в "Малки гиганти", много популярна детска програма през осемдесетте години, беше развъдник за таланти. Имах щастието да видя каква е професията преди завършване на училище.
- Какво ти липсва от времето преди да станеш актьор?
Нямам добра памет, когато не бях актьор. Изведнъж, когато напусна страната, имам възможност да бъда анонимен. Да мога да ходя спокойно по улицата е нещо, което се губи, когато човек работи, особено в телевизията, толкова масивна среда. Анонимността има своите добродетели.
- Как се запозна с жена си?
На румба в Богота. Направих театрален сезон и излязохме с група от състава, за да пийнем малко, а Фреда и приятелките й също празнуваха Хелоуин. Бяхме в дискотека, после отидохме на друго място да танцуваме и се срещннахме пак на същото място.
- Любов от пръв поглед?
Не, по-скоро това е щракване, което се създаде с течение на времето. Сякаш трябваше да се познаваме, защото нямахме общи приятели. Започнахме да говорим като съседи по румба. И искрата пламна в театъра, казах й, ако ме харесва, да дойде в театъра и там започна всичко.
- В семейството ти има много артисти ...
Майка ми, Глория Триана, знае много за изкуството; чичо ми, Хорхе Али, е режисьор; дядо ми, Хорхе Елиас Триана, беше художник и втора братовчедка ми е Алехандра Бореро.
- От какво си се страхувал през целия си живот?
Да не разполагам с подходящи условия, за да мога да се развивам в работата. Актьорството е много нестабилна професия с много висок оборот. Да имаш възможност да работиш в киното, театъра и телевизията, след 30 години кариера, е голяма привилегия. Това очаква всеки - тези условия да могат да бъдат изпълнени, защото, ако човек не може да упражнява своята страст, животът става малко по-сив.
- Как се справяш с ролята на татко?
Фантастично, обичам я. Аз съм баща на две момичета.
- Какво те кара да се разтапяш по дъщерите ти Лурдес и Пас?
Всичко. Те са във време ... Имат една година разлика и всеки ден излизат с ново нещо. Лурдес се занимава с гимнастически фигури и обича да се държи за дивана и да вдига крака си. Пас е флиртуващ демон, присвива очи на всички и се усмихва сладко.
- Какво още трябва да направиш?
Да продуцирам и да пиша. Мисля, че имам скрит писател. Писането е дисциплина.
- Каква роля ще отхвърлиш?
Която изисква пеене. Чувствам завист към хората, които пеят добре. Няма да вляза в роля, която предполага пеене, защото ще го направя много зле.
- Чувстваш ли се привързан към някой от героите, които си играл?
Помня с умиление Оскар Рейес от "Опасна любов", а след това направиха друга версия, която беше "Трима братя, три сестри", в която също можех да играя, но оригиналната версия наистина ми хареса много. Хареса ми характерът, който трябваше да изпълня.
- Как се чувстваш в този момент от живота си?
Много съм щастлив. Чувствам се късметлия, че имам такова красиво семейство. Имам честта да бъда вицепрезидент на управляващото дружество на актьорите.