петък, 16 ноември 2018 г.

Тилбе Саран от "Искрите на отмъщението" за живота, семейството и актьорското майсторство


Тилбе Саран е родена на 21-и май 1961 година в Истанбул. Тя е председател на синдиката на актьорите в Турция. На българския зрител става позната от ролята на Фюген, майката на Джесур от „Искрите на отмъщението“.

Снимате се в телевизията и киното. Играете на сцената. Пишете поезия и изнасяте лекции пред студенти. Всекидневието ви е доста натоварено. В какъв период се намирате в момента?

В действителност имам много ангажименти, но съм в един от най-спокойните и уравновесени периоди в живота ми. Макар и да превалям средата на своя житейски път, вече знам какво искам и просто го следвам. Когато човек е млад, често още не е осъзнал посоката си и докато се лута, ryби много енергия. А когато остарееш гледаш на нещата с други очи. Едва сега се чувствам далеч по-свободна и необременена и имам време да правя нещата, които винаги съм искала.

Казват, че жените на средна възраст са многo по-влиятелни и привnекателни. Съгласна ли сте с това твърдение?

Надявам се да е така. Със сиryрност сега знам много по-добре какво искам и какво не. Вероятно това прави по-възрастните жени привлекателни - тяхната увереност и нежеланието да правят компромиси с личните си убеждения.

Разкажете ни в какво семейство сте отраснали?

Аз съм единствено дете. Отраснала съм заобиколена от много любов и грижи. Майка ми беше изтъкнат антрополог, а баща ми юрист. Всъщност баща ми е завършил образованието си в САЩ. Той беше много щедър и разбран човек. След като направи кариера, продължи да се занимава с благотворителност. Работеше с деца, които имат криминално минало. Вярваше, че ако подрастващите са в добра среда, това оказва огромно влияние за по-нататъшното им развитие. И докато татко бе като голям пухкав котарак, то мама беше доминантът в къщата. Тя беше смела и еманципирана жена. Действаше с размах. Никога не се уморяваше. Вероятно от нея съм наследила огромния си ентусиазъм и нежеланието да приемам „не" за отговор.

Винаги ли сте мечтали да станете актриса?

Не. Като дете исках да работа в цирка. Това желание продължи много дълго. Чак до годините в гимназията. Тогава се появи и увлечението ми по кукления театър. Със съученички правехме малки представления у дома. Продавахме билети на нашите роднини и близки приятели. Представленията ни невинаги бяха на ниво, но всички бурно ни аплодираха в края. Това ме окуражи и в годините след гимназията заявих на майка ми, че искам да работя като кукловод в цирка. Тя обаче не одобри желанието ми. Съгласи се на компромис да уча актьорско майсторство за драматичен театър. Записа ме в театралния департамент на Истанбулския университет и с времето сцената се превърна в моята страст и професия.

По какъв начин подбирате ролите си?

Най-важното е ролята и цялостният сценарий да ме развълнуват. Не ме ли докоснат, докато чета, отказвам да участвам.

А каква е рецептата да бъдеш добър актьор?

Според мен, за да си добър въобще в професията си, независимо дали си актьор, или се занимаваш с нещо друго, най-важно е да си любопитен. Любопитството е това, което ни кара да се движим напред. Заryбим ли го, умираме. Попадаме в коловоза на ежедневното живуркане и е въпрос на време всичко да приключи. Не обичам рутината. Тя искрено ме плаши. Затова се опитвам да поддържам любознателността и любопитството си към живота постоянно живи.

Можете ли да си представите живота без участия на сцената или пред камера?

Може, разбира се. Но не искам. Харесвам професията си и се надявам до последния си дъх да творя. За мен актьорството е много повече от средство за изкарване на прехрана. То е отговорност към обществото, мисия, която съм избрала, кауза, към която се придържам. Защото театърът, телевизията и киното ни позволяват да покажем най-уязвимите места на човешката природа, да чоплим в откритите рани на обществото с цел неправдите да бъдат изкоренени и да възтържествува един малко по-добър свят.

Вярвате ли, че популярността е важна за успеха в актьорската професия?

И да, и не. Зависи в коя област работи актьорът. Когато говорим за кино и телевизия, можем да кажем, че функционират други закони и закономерности. Докато на сцената е различно. Напук на традиционните теории вярвам, че дистанцията между актьора на сцената и публиката е много по-голяма в театъра. Ще обясня защо. Реално и зрителят, и актьорът присъстват в едно и също пространство, но ако се вгледаме в телевизионния екран, ще видим едно друго лице, на дори напълно непознат актьор. И за разлика от театъра този актьор е по-скоро „говореща глава", т.е. имаме едър план на лицето и по този начин телевизията постига по-голяма интимност. Може да се види всяка една промяна в изражението на персонажа, докато в театъра това е невъзможно. Според мен на това се дължи фактът, че телевизионните актьори успяват да натрупат много по-бързо и много по-голяма популярност, за разлика от тези в театъра. Затова и киното, и телевизията много по-често работят с имената на актьорите, отколкото това се случва в театъра. Иначе в съвременния постмодерен свят можем спокойно да заявим, че всеки има своята петминутна слава. Само че, славата е много опасна и хлъзгава материя и човек не трябва да се главозамайва.

Източник: ТВ САГА