понеделник, 10 декември 2018 г.

Вие пожелахте: Виктория Руфо


Актриса, майка, съпруга, дъщеря, първа дама... определяна от феновете й за Кралицата на теленовелите, животът на Виктория Руфо не е бил само цветя и рози.


- В 15 от 19-те си теленовели сме те виждали като жертва на историята. Кога ще станеш лошата в историята?
Е, виж, не ми дават шанс в телевизията, може би в театъра.

- Защо не се е появила тази възможност?
Кой знае, те са като женени с този образ и не е като да не ми харесва. Харесва ми да бъда героинята и че героите ми дават някакво послание за преодоляване на жените, което е важно и за мен. Така че да играя лоша, защото очевидно при тях нещата винаги се объркват, то тогава няма послание, защото правят лошо, но ще дойдат лошите образи. В момента това, което ме интересува, е да продължа да правя театър, има и телевизионни проекти, но това е изненада за следващата 2019 година.

- С платформи като Netflix, която е взела под внимание жанра теленовела... получавала ли си оферти да се присъединиш към такива продукции?
Не. Не са ми предлагали. Бих се заинтересувала, много ми се иска да участвам в серийни филми за първи път, не съм правила серийни филми.

- Актриса, майка, съпруга и дъщеря, как успяваш да се справяш с всичко?
Е, това е много трудно да се отговори, защото наистина се опитвам да бъда във всеки един от тези аспекти. За да дам най-доброто, което мога, може би не успях в някои, така че ще трябва да попитам децата ми, съпруга ми, майка ми, но се опитвам да се съобразя с всичко. Да, чувствам, че не съм отделяла достатъчно време на майка ми, сестрите ми, моите приятели, защото очевидно отделям време на децата ми, съпруга ми и кариерата ми.

- Пиесата, в която играеш сега, "Харпиите" (Las Arpias), има изключителни актриси на сцената. Каква е атмосферата зад кулисите? Има ли съперничества?
Ние се разбираме добре. Всички ги познавам, работих с тях в телевизията, споделяхме снимачните площадки и всяка има своя собствена личност. Тук няма конкуренция. Героите в тази история са индивидуални, не работя като Жаклин (Aндерe) или Maрибел (Гуардия), или като никого. Работя като Габриела (нейната героиня) и всяка от тях е дадена героиня. Така че няма конкуренция, ние сме уникални.

- "Амазонките", "Нежеланата", "Корона от сълзи", "Мащехата", "Просто Мария" са продукции, които си "обезсмъртила" на екрана. Каква роля все още ти липсва да изиграеш?
За мен най-важното е историята да е добра, да е добре написана, да е добре адаптирана. Истината е, че правя това, което ми кажат, което ми харесва, което ми привлича вниманието, да носи послание за нещо, това е, което търся в една роля.

- В някакъв момент мислила ли си да се оттеглиш от сцената и да се посветиш само на семейния си живот?
Това е много трудно, защото работя 42 години. Това е моят живот, това ми харесва най-много, не съм мислила за пенсиониране.

Виктория Руфо се е запознала с Еухенио Дербес през 1989 г. по време на записите на теленовелата "Просто Мария" и двамата се женят скоро след като тя научава, че е бременна (края на 1991г). Виктория и Eухенио се разделят през 1997 г. и бракът им не приключва при най-добри условия, тъй като след това водят съдебна битка за попечителството над сина им Хосе Едуардо.

Когато е била на 35 години, актрисата се разделя с бащата на първородния си син, Едуардо Дербес, и трябваше да се справи със ситуация, която първоначално й е причинила голяма несигурност: "Чувствах се много, много зле, беше време, когато дори трябваше да отида на терапия, не беше нищо просто, чувствах се дебела, стара, грозна, оставена, изоставена с дете, казвах си: "О, Боже, сега какво ще правя?" Чувстваш, че светът се стоварва върху теб, но както казваш, минават годините, ти се обръщаш назад и казваш: "Добре, какво чудо". Трябваше да премина през всичко това, за да науча много неща, да порасна и с течение на годините да се смея", обяснява Руфо.

- Гледайки назад към миналото, какво виждаш?
Лично аз не тая злоба към никого, случило се е, минало е, пораснах, помъдрях, послужило ми е, но времето лекува всичко. Това, което мислиш, че е драма, след време, когато минат годините, си казваш: "Наистина ли си изгубих времето в плач?"

- Как ще опишеш големия си син Хосе Едуардо?
Той е сладък, той е човек, който никога не се ядосва, поне на мен никога не се е ядосвал. Сладък, нежен, любезен, почтителен, слуша същата музика като мен.

- Как ще прекараш коледните празници?
Както винаги, със семейството на мъжа ми, с моето, всички обединени. Слава Богу, синът ми Хосе Едуардо винаги прекарва празниците с мен, винаги. Но баща му също организира вечеря, така че не знам тази година къде ще е.

- Как приемаш негативните коментари към дъщеря ти в социалните мрежи (че е грозна)?
Говоря много с децата си и им казах същото. За грозни думи ушите ми са запушени. Не обръщам внимание, няма защо да го правя.