49-годишният аржентинец има зад гърба си дълга кариера в киното и телевизията като актьор, а от скоро и като продуцент.
Завършва гимназия и почти се превръща в майстор на произведения. Учил е водопроводство, джудо, рисуване и също английски. Бил е служител в магазин за дамско облекло. На 18-годишна възраст Пабло започва да учи театър и открива, че призванието му е да бъде актьор. Той прекарва пет години в Бразилия и след това се връща, за да играе в теленовела. Според него е било време да се опита да покаже на семейството си, че това иска да прави. Явява се на кастинг за теленовелата "Приятелите са приятели", но въпреки че беше избран, той не получава ролята. През 1993г. е извикан да работи в "Само за двойки".
През 1997 се отваря голямата врата за него, когато е бил поканен да участва заедно с Андреа дел Бока в теленовелата "Моя, само моя". Въпреки че е телевизионен провал, това дава възможност на Пабло да бъде известен в чужбина. Следват "Знакът" и "Отклонението".
След това се отдалечава от медиите и отваря собствен бар в Палермо Виехо, наречен "5-ти камък", който го довежда до няколко правни проблема заради конфликти с партньора си. Няколко месеца е бил новина за шоупрограмите заради постоянните раздели и събирания с актрисата Наталия Орейро, отношения, продължили пет години.
През 2000 г. той участва в теленовелата "Вечните търсения" заедно с Нанси Дуплаа, която по-късно ще стане негова партньорка в реалния живот и майка на децата му - Морена Ечари на 15г. и Хулиан Ечари на 8г. Сред известните му теленовели са "Завинаги твоя", "Монтекристо", "Избраникът", "Лъвицата" и др.
Пабло Ечари се влюби в Нанси Дуплаа на снимачната площадка. Историята е добре известна: двамата бяха главните герои на "Вечните търсения" и така се родиха отношения, които продължават повече от десетилетие. Двамата са си партнирали в доста сериали, като последно се случи през 2016 в "Лъвицата". Може би заради това, тъй като и двамата знаят страстите, които могат да възникнат и да се засилят по време на записите, Ечари смее да гарантира, че не може да играе с бившата си Наталия Орейро: „Невъзможно е, защото би се отворила кутията на Пандора. Първо, тъй като вярвам, че вече не биха ме избрали за галан на теленовела, въпреки че все още заради моята история и привързаността на хората попадам в тази графа. Второ, това може би ще бъде успех за пресата, ще има много шансове за провал".
Ечари призна, че в миналото е бил неверен и каза, че всичко се е променило, когато е започнал връзката си с Нанси: „С нея открих различна личност от тези, с които се бях срещал, много прагматичен човек с огромна способност за решителност. Осъзнах, че да играя една и съща игра, нямаше да ми помогне с нея".
В хипотетичен случай, в който трябваше да сподели екрана с Орейро, актьорът предпочита да не рискува: "Може да се появи екранна химия, но е твърде голям риск, защото може да не проработи добре или да се сбием в петия епизод и би било ужасно. Би било твърде голям риск, както за нас, така и за продуцента и нашите семейства. Мисля, че това е риск и за двете семейства, а те са по-важни от всеки сериал. Както си промених поведението, когато започнах връзката си с Нанси, казвам ти, че няма да застраша връзката си с нея заради една теленовела. Отвъд парите, които мога да спечеля, Нанси няма да ме остави".
Актьорът не се срамува да говори за едни други връзки - тези с наркотиците:
"Имах връзка с някои наркотици, особено за забавление. Мисля, че това е свързано с тази нужда за любопитство, което имаме или не, но бях любопитен и времето, децата, определен срам, че съм преминал през някои грозни състояния... Някои наркотици като марихуана са за забавление, но има и други, много по-тежки (като кокаин, който е по-сложен), които оставят дълбоко и ужасно емоционално равновесие.
Хубавото е, че мога да ги изпитам и по някакъв начин да избера естествено да не ги избирам повече и мисля, че това е естественият процес, който някой трябва да направи. Днес трябва да има валидни аргументи.
- "В края на тунелите" (Al final del túneles) първият ти филм като продуцент. Не си ли мислил преди да опиташ късмета си в този бранш?
Да, от самото начало. Работя това от 25 години. Започнах като протагонист в теленовелите и когато правех телевизия, осъзнах, че може да е добър вход в киното. Имах конкретен интерес да видя "кухнята като цяло" и всеки път разбирах повече. Продукцията предлага творческа дъга, по-голяма от тази на актьора. Направих го за първи път в "Избраникът" (El elegido) (Telefe, 2011), след това в "Моя любов" (Mi amor, mi amor) (Telefe, 2012-2013), създадохме театър и след това "Лъвицата" (Telefe, 2016). После се появи "В края на тунелите".
- Дали тази двойна роля по някакъв начин повлия ли ти в изпълнението на героя, докато записваше?
Смеси се с желанието ми да изкарам лицето на изложбата. Идеята за продуциране на кино дойде, защото имах желание да не се посвещавам повече на това, да играя. Поне икономическата стабилност на семейството ми не зависи от това дали ще се показвам по телевизията или в киното. Защото работата на актьора и актрисата е доста жестока. Има моменти на истинска златна настилка и други на дълбоки спирачки.
- Като актьор какъв жанр предпочиташ - полицейски или трилър и напрежение?
Интересувам се от изграждането на добри продукти, които привличат хората към киното. Може да се правят добри филми. Нямам никакви стремежи да се посветя на това да бъда актьор "хамелеон" или да ме викат да работя в чужди индустрии. Ако някога съм го искал, вече не. Това не привлича вниманието ми. Няма да мога да пътувам до една страна, за да остана за пет месеца, за да видя дали ще успея. Редът на приоритетите ми се промени. Ролята ми на баща, съпруг и да бъда в Аржентина е десет хиляди пъти по-важна от триумфа ми в даден филм. Направих опит в Испания, мислех, че ще остана по-дълго, но си тръгнах.
- Мислил ли си за режисура?
В бъдеще със сигурност ще го направя. Почти като следствие, както и продуцирането. Това беше желание, нужда. Имах повече нужда да почувствам, че съм способен да трансформирам една история в завършен факт. Исках да проверя. Все още трябва да продължа да придобивам знания.
- Имаш кариера в киното с добри режисьори и добри филми. Как избираш даден проект?
Имаше всичко. От двадесет и нещо години съм в това и има добри филми и други, които не са толкова много. В страна като Аржентина актьор като мен - има и други, които са имали друг опит - прави това, което може. Кино, театър, телевизия и се опитваш да преминеш в тези области по възможно най-омасления начин.
- Има две неща, които може би бележат връзката ти с публиката. Първото е, че започна като протагонист, а второто е изричната ти подкрепа към кирхнеризма (политическо движение). Кое мислиш, че те е белязало най-много в кариерата?
Беше различно. Галанът избухна и не изразяваше моята политическа идея, защото той дори нямаше такава: при много аржентинци политическото пробуждане дойде с пристигането на Нестор Кирхнер. Този мъж се харесваше на много хора, беше много симпатичен. Но по-късно, когато изразих политическите си идеи, имаше много хора, които не го харесваха толкова много. И двете неща бяха силни и категорични: протагонистът беше този, който ме вкара в бизнеса, а другият беше това, което ме направи възрастен. Изразяването на моята политическа идея, нейното кристализиране и това да не умра в опита, ме направи човек. Има много хора, които не го правят от страх и това е грешка. Днес за мен е много по-важно да изразя политическата си идея и да изразя каква страна искам да направи теленовела или филм. Аз поставих нещата в много различен ред на приоритетите и на първо място е да покажа на децата си, че когато са убедени в това, което искат, трябва да се борят за това. И да не се страхуват. Това е най-важното от всичко. Ако бях показал на децата си какво е да си протагонист, нямаше да е добре. И днес моите деца виждат в майка си и в мен някой, който се бори за убежденията си, и те го правят и това ни прави ужасно горди.
- Какво ти предстои?
През 2019 ще оглавя минисериала "За да хванеш крадеца", римейк на известния филм на Алфред Хичкок, копродукция на Телефе, Аржентина и Испания. Другата година ще излезнат и два филма, в които участвах.
