В предпоследния ден на 2018 г., Ханде Ерчел (Хазал от "Черната перла") даде интервю за Новата година. Актрисата не се отделя от майка си, която от известно време се бори с тежката болест рак. Ханде споделя, че на първо място нейното пожелание за 2019г. е ЗДРАВЕ!
Журналист: Да започнем разговора с вашето пожелание за Новата година?
Ханде: Здраве! Най-важното е здраве! Ето защо желая здраве, а останалото само ще се случи!
Ж: Какво е за вас Нова година?
Х: Нова година за мен е надежда. Това е началото на нов период. Всичко блести, всичко е в светлинки. Този блясък ме кара да си намислям желания. Ти можеш да си пожелаеш колкото искаш неща, помисли добре, пред теб е цяла година! Колко желания може да се съберат в една година...А някои от тях може и да се сбъднат.
Ж: Има ли някоя новогодишна традиция, която Вие задължително спазвате?
Х: Последните няколко години традиционно посрещах Нова година в различни държави. Тази година традицията свърши, ще бъда у дома със семейството си.
Ж: Какво очаквате от Новата година?
Х: Аз очаквам по нещо хубаво от всеки нов ден, тук няма да се съберат всичките ми очаквания. (смее се)
Ж: Може или да се каже, че 2018-а беше трудна година за вас? Какво направихте, когато научихте за болестта на майка си?
Х: Разбира се, това не беше лека година. Когато научиш нещо такова, всичко се променя. Сблъскваш се със съвсем друга страна на живота. Отначало бях сломена, но след това започнах да се интересувам от тези хора, които се борят с рака. Четях из различни блогове, постове в различни социални мрежи... И досега все още имаме много тежки дни. Но заедно се справяме лека полека. Ако преди не сме обръщали внимание на дребните неща, сега разбрахме, колко е важно сутрин да закусим заедно например, да пием чай заедно... Този удар го получи мама, но отново тя ни изправи на крака, тя направи от нас бойци, каквато е и самата тя. Разбира се, има го и татко...Мама черпи своята сила от него, уверена съм в това.
Ж: Бяхме чули, че Вие ще бъдете донор на майка си. Вярно ли е това?
Х: Да! Ако даде Господ и не се случат някакви промени, аз ще бъда донор на мама. За съжаление, присаждането на стволови клетки, е един от проблемите в нашата държава, ако нямаш близък родственик, който да бъде твой донор. Ако трябва да говоря в цифри, то на всеки 10 000, има едва 3 000 донора. Много е тежко и трудно да чакаш, докато се намери някъде.
Ж: Какво трябва да се направи, за да се увеличи тази цифра?
Х: Всъщност е много лесно. Трябва да се отиде в държавния дарителски фонд и да се каже, че искате да станете донор. После просто давате кръв. Всичко това попада в електронната база данни и системата сама подбира подходящите донори. Не можеш да разбереш колко е важно това, докато сам не се сблъскаш с нуждата да търсиш донор. Аз започнах да си сътруднича с фонда " Живот без рак", за да може още повече хора да научат за това и да помогнат доколкото могат.
Ж: Започнаха снимките за новия ви проект "Кръг". Как протичат те?
Х: Много добре. В момента имам доста натоварен график. Благодаря на продуцентската компания, която се отнася към мен с разбиране! Мога да бъда и с мама, и да се занимавам с работата си.
Ж: Направихте голяма почивка между снимките на предишния проект и новия. Беше ли ви мъчно за снимачната площадка?
Х: Всъщност, не е толкова голяма. Само един сезон, но и на мен ми се стори дълъг период. (смее се) Разбира се, бях се затъжила за снимките. Цяла година, без почивка се занимавах с моите преподаватели по актьорско майсторство. Но това, разбира се, не може да замени снимките.
Ж: По какво най-много от снимачния период тъгувахте?
Х: Мисля, че това е чаят по време на снимки. Обикновено аз не пия чай, защото не го обичам много, но чай в студеното време, в картонените чашки, е друго нещо. (смее се)
Ж: Що са история е тази в новия проект?
Х: Имаме много силен и оригинален сценарий. Нашите персонажи са живи и дълбоки. Това е история за една организация и за животите, на които тя е повлияла.
Ж: Разкажете малко за вашия персонаж.
Х: Мюжде живее в собствен свят. Тя не обича да се бърка в останалите светове. Това е така заради нейния висок интелект. Тя винаги е една крачка напред. Смела е и е умна.
Ж: През отминалата година много серизоно ви критикуваха в социалните мрежи. Как се чувствахте?
Х: Разбира се, че се разстройвах. В мрежите има много негативизъм, който бързо се разпространява. Понякога такива коментари се превръщат в деспотизъм. Тормозът не съществува без зрители. Аз преживях всичко това. Никой не се осмелява да каже всичко това в очите на човека, затова правят това спокойно в мрежата, мислейки си, че по този начин стават по-популярни, сипейки негативизъм по човека насреща. Те съдят дори по външността на човека. За съжаление, лошите коментари привличат повече внимание, отколкото хубавите.
Ж: Тоест, казвате, че това за вас не беше критика, а тормоз?
Х: Този период откри за мен нещо ново - виртуалния тормоз. Премисляйки нещата, аз осъзнах, че за мен това не е критика, това беше истински натиск. Това е дълъг спор, къде свършва критиката и от къде започва издевателството. Моето мнение е, че не бива да се критикува външният вид на човек, даден му по рождение. Разбира се, на някой нещо може да не му харесва и е свободен да коментира това, но когато това е групово нападение, всичко се променя. Това е не само оскърбление, но и насилие. Морално и психическо насилие. Това насилие в света, в който ние живеем, е особено открояващо се по отношение на жените. Насилието не винаги е само физическо. Аз реших, че не мога да мълча, защото не съм единствената, която се сблъсква с това.
Превод: Melekteam
