Пабло Лайл, обичан и глезен от публиката, щастлив и пълноценен в личния си живот и обновен в професионалния.
Шансът изведе Пабло Лайл до звукозаписно студио, но решението беше негово да се отдаде тялом и духом на актьорството, професия, която даде нов смисъл на живота му, и сега става неделима част от живота му. Сега, след повече от десетилетие пред камерата, Пабло постигна нов успех в кариерата си: първо участие в киното. Последната му теленовела е от 2017г. "Мое мило проклятие", която му позволи да изиграе третата си главна роля с рекордни рейтинги и с удовлетворение, че е обичан от публиката. Горд с постиженията си, но без да губи смирението, което той повтаря, че носи от родния си Масатлан, актьорът малко по малко изгражда актьорската си кариера. Неговата ангажираност, всеотдайност и най-вече постоянството му го доведоха до етап, в който има лукса сам да избира проектите, в които иска да работи.
След двегодишна заслужена пауза актьорът Пабло Лайл се връща на големия екран с мексиканския филм "Mirreyes contra Godínez". Той е работил без спиране през последните 7 години, така че му е било необходимо да си вземе тази почивка, за да посвети времето си на семейството си - неговата съпруга Ана и техните две деца, Аранса (въпреки че Пабло не й е биологичен татко, и двамата се обичат като баща и дъщеря), на осем години, и Мауро на 4г, който вече дебютира като актьор едва на четири месеца редом до баща си в "Сянката на миналото".
- Как реши да станеш актьор?
Това е доста косвено решение. Аз съм от Масатлан, Синалоа, от място, където изкуствата са важни, има най-важната танцова група в Латинска Америка. Хората го правят от любов, никой не го прави като начин на живот. Започнах от 17-годишен да играя в театъра, защото имам приятел, който учи актьорско майсторство в Лондон, и в момента, в който се върне, ми разказва за опита си. Той ми каза, че има красиви момичета и такива неща, които ти харесват, когато си на 18 години, и т.н. Това беше един напълно нов свят за мен. Помолих баща ми за един семестър почивка, за да помисля за бъдещето си. Исках да бъда архитект и да отида да уча в Монтерей, а другата възможност беше "Бизнес администрация", но отидох в актьорското училище на театър "Анхела Пералта", направих кастинг и останах.
- Какви трудности срещна в началото на кариерата си?
В един момент си помислих да зарежа всичко и да се върна в Масатлан. Най-големият ми враг и пречка бях аз самият. Повече от нещата, които казват за средата или колко трудно е да влезеш, истината е, че винаги съм имал късмет. От самото начало срещнах хора с добра енергия, човек, който по онова време беше моята голяма подкрепа, е Карлос Камбиацо. Хората играят ключова роля в кариерите на другите, те са парчета, които се сглобяват, и е наистина впечатляващо, че нещата се случват заради нещо.
- Спомняш ли си първата си платена работа в света на актьорството?
В Масатлан, в театъра, бяха къси пиеси на Ектор Мендоса.
- Когато направи първата си теленовела, очакванията ти бяха ли изпълнени?
Нямаше никакви очаквания, това беше нов свят за мен, най-близкото нещо до теленовела, което бях правил, беше телевизионният семинар на Школата на Телевиса. Беше едно приключение, нещо много вълнуващо и завладяващо да правя това, което ми хареса най-много, и изведнъж ни гледаха милиони хора, всичко се промени за една нощ, това се случва.
- Какви проекти търсиш, какви истории те интересуват?
Например, в "Сянката на миналото" много ми хареса героят ми, точно такъв търсех. Харесва ми силата на тези герои, той е като див кон, с естествено благородство, но с непредсказуема страна, със своите импулси, нюанси и много за игра. Обичам, че ми позволяват да бъда силен и че не е праволинеен характер.
- По какъв начин би обобщил случилото се в този проект?
Мисля, че това беше задоволителен проект, но много изтощителен. Цялата теленовела беше направена на бързи ходове още от първия ден, нещо, което обикновено става от половината нататък, но тук беше през цялото време. Този проект дойде при мен по странен начин, взех си, за първи път, почивка и продуцентът Игнасио Сада ми се обади, за да ми каже, че иска да говорим за проекта, приех, без да знам какво ме чака, ха-ха-ха. Толкова много беше, че към края вече имахме дни с до 16 работни часа, беше силно, мисля, че дълго време след края на снимките усещах, че все още не усещам тялото си, ха-ха-ха.
- Тези толкова напрегнати дни ли представляваха най-голямото предизвикателство в тази теленовела?
Всъщност това беше на второ място, най-голямото предизвикателство беше да съм далеч от семейството ми, защото това беше първата теленовела, която правих по този начин. Трябва да призная, че въпреки че бях се уговорил за работните си дати (бях във форумите 10 или 11 дни и отивах в Масатлан за четири), не беше същото. Най-много ми тежеше, че всичко това се случи в много важна възраст за моите деца, които все още са малки, така че много съжалявах, че съм пропуснал някои неща. За щастие, технологията беше добър съюзник, тъй като през цялото време правехме видео разговори и изпращах и получавах много видеоклипове от тях и моята съпруга.
- Какво си запази от "Мое мило проклятие"?
Запазих си това, че създадохме екип, въпреки че имахме много неща срещу нас. Научих, че правейки екип и с добро разположение, всичко може да се направи. Също така беше много важно да видим реакцията на публиката, имахме високи рейтинги, дори по-добри от тези, които се излъчваха вечерта. Бях много впечатлен от успеха на теленовелата, въпреки че се предаваше в пет часа следобед, часови пояс, който, признавам, беше едно от нещата, което не привлече вниманието ми в началото, тъй като съм бил в много по-късни часове. Сега мога да кажа, че се радвам, че рискувах и че всичко мина толкова добре, беше много готин и благороден проект за мен и останалата част от екипа.
- Създаде ли нови приятели?
Вече познавах повечето от тях, с много съм работил и добре, тъй като средата е малка, имахме възможност да кръстосаме пътищата си с някои хора преди това в други неща. Удивително беше да се срещнем отново с много скъпи хора като Рената Нотни, с която вече имах възможност да работя преди, но не толкова дълго време. Приятелството с няколко души беше засилено, с други бе започнато и беше създаден велик екип, толкова много, че всички влязоха в него. Харесва ми, че тези нови поколения актьори, включително и аз, носят един друг чип, защото не е същото както преди с "дивите", на които трябваше да задоволяват изискванията само щракайки с пръсти.
- Мислиш ли, че този проект ти помогна да се утвърдиш като главен актьор на малкия екран?
Това е третият главен герой, който правя. Първият (Сянката на миналото) ме остави с много приятен вкус, защото историята имаше исторически рекорд по гледаемост в часовия пояс; вторият (Лъжовно сърце) също се позиционира на първо място и ето, тази повтаря същото постижение. Някак си мисля, че това спомогна за засилване на работата, която се прави в продължение на много години, и аз благодаря на публиката, защото накрая тя е тази, която решава дали ще те гледа, или ще смени канала. В тази теленовела, освен това, имахме съвсем различна мисия, защото взехме под внимание кликванията на онлайн приложението и бяхме щастливи да бъдем най-гледаните в интернет. Никога не очаквах този отговор, още повече, че дори не очаквах този проект, бях на друга вълна, по друго време, на почивка, правейки различни неща и изведнъж дойде при мен, взех го и е хубаво, че се получи добре.
- Въпреки успеха се създава впечатлението, че си здраво стъпил на земята ...
Виждам това като моя работа, като това, което обичам да правя, а не като това, което води до нея, като слава и такива неща. С това се издържам. Мисля, че да си държиш краката на земята идва от дома, от възпитанието на моето семейство, жена ми, децата ми, мисля, че имам много елементи, които ми помагат да остана на земята.
- В професионален план има ли нещо, което те безпокои?
Вярвам, че е дошло времето да влезем в тези нови формати (сериали, телесерии и минисериали), които определено имат какво да дадат, и това ще преобърне кариерата ми. Също така бих искал да снимам филми, които не успях да направя, защото винаги съм имал много работа и много уважавам огромния ангажимент, който имам към моята компания Телевиса. Но като цяло чувствам, че такива неща, нови, в този момент от моята кариера и живота ми могат да ми оставят много като актьор и като човек.
- Дори ако това означава да се жертваш?
От самото начало тази професия ме накара да направя големи жертви, като да напусна земята и семейството ми или да се приспособя на място, където не познавах никого и бях принуден да решавам различни въпроси. През 12-те ми години в Мексико Сити жертвите са много латентни в професионалния ми живот и с гордост мога да кажа, че съм имал възможност да покажа, че не се страхувам от тях. Например, за да бъда част от "Семейство с късмет", което смятам за голям успех в кариерата си, трябваше напълно да променя вида си: боядисах си косата, оставих си мустаци, нещо, което беше много забавно, защото изследвах много лицето ми чрез героя.
- Значи не се страхуваш да пожертваш галантния вид?
Съвсем не. Мисля, че съм един от онези, които биха могли да направят всичко. Нямам никакъв проблем с надебеляването, с бръсненето, с поставянето на перука или с обезобразения вид пред камерата. Смешно е, защото съм наясно, че има хора в тази среда, които се страхуват да спрат да бъдат красавците от теленовелите или да излезнат грозни по телевизията, но това няма значение за мен, напротив, чувствам, че тази част обогатява работата и помага за трупане на доверие като актьор.
- Как се определяш като актьор?
В този момент бих могъл да кажа, че съм като муле, което прекарва времето си в теглене на вагони като луд, ха, ха, ето защо мисля, че е време да спра да бъда като работник от фабриката, за да започна да управлявам по различен начин. Ако трябваше да се определя, ще трябва да кажа, че считам себе си за актьор, който непрекъснато се стреми да се изгражда, който обича да учи и да се обновява.
- И като човек?
По-трудно е да се опишеш като човек, защото това е много по-субективно. Там хората са тези, които могат да кажат какъв си. Ако трябва да се направи, трябва да кажа, че съм много упорит, посветен, достатъчно импулсивен, забит в моите неща и това, което ми харесва, че съм човек, който обича да се радва на живота и да е в равновесие. И горд баща, нали? Разбира се. Децата ми определено са най-голямата ми гордост и това, което ми харесва най-много в живота, първата ми мисъл сутрин и последната вечерта. Също така, моите деца са страхотен двигател за мен, защото те не само ме мотивират да имам необходимото, за да им осигуря всичко, което заслужават, но и да правя неща, с които един ден да се гордеят от баща си, нямам предвид само професионален успех, но и други аспекти, като например да им покажа, че съм управлявал правилно и че никога не съм се предавал.
- Никога не си крил, че си стигнал до актьорството случайно, но след няколко години в него вече чувстваш ли се сигурен в тази професия?
Напълно. Не се виждам да правя нищо друго на света. От момента, в който започнах да правя това, защото животът го искаше по този начин, аз се влюбих. Всеки път чувствам, че съм постигнал много неща, а също и че професията ме е сграбчила и не ме пуска до такава степен, че съм запален по това, което правя.
- В допълнение към актьорството, какви други неща обичаш?
Харесва ми да намирам баланс между реалния живот и измислицата, доскоро не го намирах, защото през цялото време работя като луд, така че се фокусирам върху възобновяването на живота си.
- Ставайки баща, промени ли се начинът, по който гледаш на живота?
Промениха са приоритетите и начинът на гледане на живота, вече не си само ти, има човек, който зависи сто процента от теб, цялата енергия отива към този човек. Харесва ми повече моята кариера, защото я правя за няколко души, които дадоха различен смисъл на професията ми.
- От колко време си с жена си?
Заедно сме от седем години, но сме изживели страхотна история. Тя беше мое гадже преди 14 години и бяхме заедно две, но тя ме заряза, защото дойдох в Мексико Сити, за да бъда актьор. След това всеки си имаше партньор и станахме много добри приятели... дори си препоръчвахме гаджета.
- Как пламна тогава искрата?
Тя дойде при мен. Вървеше по плажа в Масатлан и се приближи. Тя беше с приятели, поканих я да излезнем вечерта и нещата се получиха. Винаги съм казвал, че ако един ден имам деца, тя ще е майката. Срещнахме се в момент, в който бяхме готови за семейство. Вече имаме плода на нашата любов, Мауро.
- Какво означава за теб една жена да има всичко?
Да е сигурна, страстна, да се бори за мечтите си, с ясни цели, да обича спорта и да е спокойна.
- Връщаш се след 2-годишна пауза...
Да, бях шест, седем години без почивка, без моето семейство, изведнъж бях с децата ми, бях като крадец в къщата... "кой е този господин?" (ха-ха-ха-ха) Така че имах нужда от това, да бъда с хората си, да бъда с децата си и да се върна с проект.
Неговата дълга коса и брада бяха перфектният вид за Пабло Лайл, за да получи водещата роля в сериала "Янки", един от най-амбициозните проекти в кариерата му. Любопитното е, че актьорът реши да не си реже косата и да не се бръсне по време на почивката, която си взе, след като приключи записите на "Mое мило проклятие".
"Казаха ми за едно прослушване на проект, за който нямах никаква представа какъв е. Когато започнах да научавам неща за продукцията, бях изненадан. Видяха ме с брада и дълга коса, казаха ми, че ролята е идеална за мен, да не режа нищо".
"Янки" (Yankee), мексиканска продукция за Netflix, разказва историята на Малкълм Мориарти (Лайл), предприемач в Съединените щати, който, за да защити семейството си, трябва да пресече границата с Мексико и да стане господар на наркотрафика.
"Завършихме я през декември, премиерата ни е тази година. Това ме прави много щастлив."
Това е първата работа за малкия екран извън Teлeвисa, компания, в която Лайл се позиционира като един от най-търсените млади актьори.
"Мирейес срещу Годинес", чиято премиера беше през януари, е пробив към комедията, необичаен жанр в неговото сиви. Той е мексиканско-американско момче, което по някакъв начин и случайно се озовава в търговията с наркотици и се смята за някой доста безмилостен. Ана Лайевска, Даниел Мартинес, Хосе Салоф и Жана Ралуй са част от актьорския състав, който ще разкаже историята на млад мъж, който иска да защити семейството си, независимо от метода. "Това е много силна история."
В продължение на 12 години е работил в компания, където винаги е трябвало да показва карта за влизане и да се подписва на времето си за влизане и обяд.