"Моята кариера е главно тази на актьор, но винаги съм имал интерес да седна зад камерите и да започна да режисирам и разказвам собствени истории."
Миналата година перуанският актьор, певец и сега режисьор Кристиан Мейер отпразнува 30 години успешна артистична кариера. Започва, когато той е само на 17 години, като част от популярната перуанска рок група "Arena Hash". С течение на времето дойдоха големите телевизионни продукции, които се разпространиха по света, като една от най-важните е телемунделата "Зоро, шпагата и розата", история, която се превърна в истинско явление и го превърна в един от най-разпознаваемите актьори на световно ниво.
Преди година Кристиан Мейер направи режисьорския си дебют с късометражния филм "Терминал", заснет изцяло в Лос Анджелис, оглавяван от сина му, Стефано, красив младеж, който без съмнение е наследил таланта на прочутия си баща. Този филм е спечелил няколко награди на изтъкнати международни фестивали и популяризира нов аспект в живота на този голям актьор. Стефано продължава по стъпките на баща си и сега ще оглави нов филм - "9 минути".
- Ако трябваше да направиш анализ на артистичната си кариера досега, какъв би бил?
Интересно е, защото, въпреки че е вярно, кариерата ми върви през различни сцени и етапи: започнах с музика, после дойде актьорското майсторство, след което започнах да се развивам като рекламно лице и като предприемач, имаше моменти с голяма популярност и такива, които не са имали очаквания прием. И споменавам това, защото минавайки през всичките тези етапи, се навършвиха 30 години, откакто започнах в тази индустрия, и въпреки че имах известни паузи, никога не съм спирал да създавам, пиша, правя изкуство. Мисля, че балансът е добър, не мога да се оплача, мога да имам живот, мога да платя образованието на децата си и мисля, че имам какво още да дам. През тези 30 години винаги е имало постоянен ангажимент към моята кариера и постоянна дисциплина, за да постигам целите, които са постигнати до днес.
- Смяташ ли, че теленовелата "Зоро" е била повратното камъче в кариерата ти и защо?
Мисля, че това е може би най-популярният момент в кариерата ми. Мисля, че когато се случи целият феномен на "Зоро", това беше една конюнктура, която вървеше ръка за ръка. Имаше и такава подкрепа както от NBC, така и от Sony, които се интересуваха да направят сериен филм, и мисля, че всички вложиха сърцето си, за да се превърне в продукция, която достигна до повече от 100 страни. Аз съм доволен от начина, по който се получиха нещата, защото мисля, че успехът ми не е бил незабавен, животът ми нямаше да е същият, ако на 17 години имах популярността, която имах със "Зоро". Вероятно това може да послужи като пример за новите поколения, които понякога искат мигновен успех и не осъзнават, че това е цял процес, аз предпочитам да е малко по малко, защото последното, което искам, е да се главозамая от славата. След изложението, което имаш със "Зоро", е необходимо да стъпиш здраво на земята, така че човек да не се главозамае с толкова голяма популярност и да продължи с кариерата си по нормален начин.
- Как получи предложението да напуснеш Перу и да започнеш кариерата си в международен план?
От 1998г. с успеха на "Лус Мария" започнах да бъда разпознаваем на международно ниво. Когато записвах "Исабела" с Ана Колчеро, получих предложения от Венецуела, получих също предложение от Маями за теленовела, която се казваше "Умирам за теб" с Барбара Мори, накрая този проект не видя светлина, но докато бях в Маями, започнах да се свързвам с тв индустрията и от 2000г. започнаха предложенията. През 2001 г. ми предложиха отново да работя с Барбара Мори в ТВ Aцтека, всъщност тя беше предложила да работи с мен в теленовелата "Любов... да обичаш с коварство" и оттам започнах да навлизам в друга платформа, каквато е мексиканската телевизия.
- Какви са разликите в стила на работа на телевизията в Перу, Мексико, Колумбия и САЩ?
Мисля, че голямата разлика е просто бюджетът. Когато започнах в Перу в средата на 90-те години, направих теленовели, които бяха доста сериозни, а след това отидох в Америка Продуксионес, където имаха инфраструктура, която нямаше за какво да завижда нито на Мексико, нито на Маями. Мексико е индустрия, която ръководи пазара, те не икономисват от бюджетите. А в Маями според продукцията, където работиш, може да бъде много удобно. Мисля, че тези, които най-много контролират, са мексиканците, имат синдикати, които ни карат да се чувстваме по-защитени, нещо, което не се случва в Маями или Перу. Историите са едни и същи, теленовелата има формула и не липсва през последните 50 години, така че единственото нещо, което варира, е просто бюджетът.
- Какво беше изживяването, след като участва в теленовела на Телевиса?
Беше много хубаво, това беше краят на един цикъл и дълго време исках да напусна теленовелите, но имахме висяща сметка с Teлeвиса, особено с Хосе Кастро, с когото от доста години се опитвахме да работим заедно, но все не ставаха нещата и накрая стана с "Нежеланата". Благодаря на Бога, че имах чудесен екип, който ме подкрепяше много, защото винаги е трудно да си чужденец на място, където се консумира национален продукт, но успях да разчитам на колегите си и съм им много благодарен.
- Какво мислиш за бума на наркосериалите в световен мащаб?
Има за всички вкусове, мисля, че те са добри, стига да не насищат и да не наводняват екрана. Днес има добри истории като "Патронът на Злото", "Шефът" или "Наркос". Има и други, които са по-измислени или не протичат паралелно с реалността, тези не обичам толкова много, мисля, че те се натрапват, тъй като измислят ситуации, които не са съществували и се използва като извинение за тази култура на наркосериали. Но мисля, че това е мода, която ще отмине в някакъв момент, това не може да продължи вечно. Винаги можем да правим сериали за престъпления, които нямат нищо общо с наркотрафиканти, това е бум, който в крайна сметка ще приключи.
- Как се роди идеята за първия ти късометражен филм "Терминал"?
Роди се, след като отидох в Лос Анджелис, за да изучавам режисура, когато завърших изучаването, едно от желанията ми беше да снимам късометражен филм, така че написах сценарий и след 3 седмици се чувствах готов да снимам. Възползвах се от факта, че бях в Лос Анджелис и реших да го направя на английски, с американски актьори и със сина ми, който учеше в този момент в Лос Анджелис. Мисля, че всичко тръгна от това мое желание да седна зад камерите и да започна да режисирам и разказвам свои собствени истории, каквото бих искал да правя в бъдеще.
- Тази продукция е твоят дебют като режисьор. Смяташ ли да се посветиш малко повече на това?
Аз не го отхвърлям, моята кариера е главно на актьор, но обичам да разказвам истории, имам много истории и написани идеи, които бих искал да ги развивам като сценарии и да ги режисирам, но това е процес много по-бавен от изпълнението, така че не го изключвам изобщо.
- От създаването на "Teрминал" знаеше ли, че главният герой щеше да го направи синът ти Стефано?
Да, знаех, че синът ми ще го направи. Всъщност, когато започнах да пиша сценария, синът ми беше в Лос Анджелис и аз му казах, че ще напиша нещо за него, което е свързано с момче на 20 години, през цялото времеми беше той в главата. Беше малко трудно, защото главният герой е млад мъж, който умира, така че докато пишех сценария, ми беше трудно да си представя сина си в тази ситуация.
- Какво е да режисираш и работиш до сина си? По-лесно или по-трудно е да имаш толкова силна връзка?
Беше приятно преживяване, мисля, че имаше нещо полезно и това е каналът за комуникация, който имахме, беше доста обширен, разказвайки историята, обяснявайки психологията на героя, беше много по-лесно. Комуникацията между нас в групата нямаше пречки или табута заради същото доверие, което си имахме. Нещо, което открих, докато го режисирах, беше, че без да го осъзнавам, предавах занаята на следващо поколение, на някой от моята кръв, който по някакъв начин поемаше длъжността, вероятно това беше най-вълнуващият момент.
- Знаейки, че синът ти ще следва стъпките ти, ще бъдеш ли близо до него, за да го ориентираш и/или ръководиш кариерата му?
Аз съм близо до него, за да го съветвам, а не да ръководя кариерата му, ще се опитам да го съветвам, като взема първите решения, които вероятно са най-трудните, тогава той ще продължи сам, но мисля, че всеки път като има някакво съмнение, той ще прибягва до мен и това ме изпълва с много спокойствие. Той е много земен човек, знае какво прави, знае къде отива, мисля, че когато има съмнения, като всеки баща, аз ще съм там, за да го подкрепя и дори повече, тъй като напълно разбирам кариерата му.
- Би ли искал да стигнеш до Холивуд?
Това е нещо, което всеки би искал, много съм благодарен за кариерата, която имам, благодаря на Бога, че ми отне много да позиционирам моето име като марка на латиноамериканския пазар и благодаря на Бога, имам много работа от тази страна, ако в някакъв момент това се случи, ще бъда много щастлив, но това не е нещо, което постоянно преследвам, не мисля за това по цял ден, аз съм много благодарен за моята кариера и аз все още имам много да покажа.
- Какъв съвет би дал на младите хора, които, след като са били известни в своите страни, им коства толкова много да се прочуят в чужбина?
Да бъдат упорити, да започнат да се движат, защото никой няма да дойде да ги потърси, трябва да направят това, което направихме в даден момент ние, да съберем материал, да вземем полета или да изпратим нещата по пощата, те трябва да почукат на възможно най-много врати. Ако не те потърсят в страната ти, стегни куфарите и отиди в друга страна, за да почукаш на вратата. Най-лошото, което могат да направят, е да останат да чакат телефонът да звънне, трябва да отидем и да търсим възможности, ако ги нямаме в нашата държава.
- Какво е различното на "Генерал Наранхо", в който участваш, от останалите наркосериали?
Време е да спрем да показваме престъпниците в наркосериалите, за да започнем да показваме истинските герои. За щастие, в наркосериала "Генерал Наранхо" престъпниците са представени каквито са: безмилостни убийци, хора без скрупули и без морал. Наркотрафикантите, на които толкова много публичност им е дадена във филмите и телевизията, не трябва да им се възхищаваме, защото са извън закона и не трябва да стават пример за подражание. В свят, който изглежда се управлява от Пабло Ескобар и другите наркотрафиканти, се появява фигура на човек без страх: генерал Оскар Наранхо, пенсиониран полицай, архитект на фронталната борба с трафика на наркотици в Колумбия. Името му стана легенда сред сънародниците му, които го смятат за "най-добрия полицай в света". След повече от 20 години неговата история ще бъде разказана чрез сериала "Генерал Наранхо". Историята ще бъде разказана не от страна на лошите, а от страна на добрите, от онези, които наистина са изработили стратегически план, за да уловят тези хора и могат да се разпознаят истинските герои на историите. Представихме живота на най-добрия полицай в света и това, което го мотивира да постави живота си в опасност, за да реши всичко, което е направил.
- Кое е най-секси за теб в една жена?
Интелигентността е най-привлекателното, което може да има една жена. След това независимостта, чувството за хумор и умението да се цени сама.
5 НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕТЕ ЗА КРИСТИАН МЕЙЕР
Когато ходи до някого, трябва да го прави от лявата му страна, защото в противен случай не се концентрира върху разговора.
Ходи на кино поне четири пъти в седмицата.
Не готви, но има завидно търпение да глади дрехите.
Когато снима "Зоро", си е счупил ръката. За да го прикрие, винаги играеше с ръка назад, за да не се забелязва гипсът на китката.
Все още пази всичките си играчки от дете, включително цялата оригинална колекция от играчки на Star wars.
