Мария Елвира Моралес, накратко Мими Моралес, е актриса, тренира бойни изкуства, танцува балет, джаз и е родом от красивия град Картахена де Индиас, Колумбия.
Тя влиза да учи бизнес администрация в университета "Хорхе Тадео Лосано". Имайки отлична квалификация, тъй като е била в пети семестър, се премества в Социална комуникация и журналистика в Политехническия, когато се премества в Богота.
Появата й на малкия екран става чрез телевизионна реклама. След това продуцентът Хуан Малдонадо вижда нещо специално в нея и й предлага първата й героиня в сериал - това беше в "Любов на хиляда". Именно там тя разбира каква е истинската й страст.
Живее в Мексико, където е работила в "Триумфът на любовта", "Самозванка", "Преследвани", "Италианската булка", сериала "Пакита от квартала" и най-скоро в мексиканската версия на поредицата "El capo".
Имаше специално участие в "Да обичаш без закони", в която дава живот на Виолета, жена, която се озовава в затвора, защото съпругът й неоснователно я обвинява, с намерението да избяга от страната с дъщеря им, за да се срещне с любовницата си. Истински случай...
Мими Моралес се влюбва на 14г., жени се и на 16г. ражда дъщеря си Валерия, днес на 22г. Тя учи в Ню Йорк актьорско майсторство.
- Как дойде актьорството в живота ти?
Работих, създавайки новините в "Noticias Uno", току-що бях завършила, тъй като съм и журналист. Веднъж ме грабнаха да се занимавам с актьорско майсторство и така станах актриса, въпреки че също обичам журналистиката. Новините винаги съм ги харесвала.
- Какво направи в родината си, Колумбия, преди да пътуваш до Мексико?
Работих в някои сериали като "Любов на хиляда", "Любовта на моя живот", "Белегът на желанието", който беше първата ми главна роля, "Доня Барбара" с мексиканската актриса Едит Гонсалес и "Гибелна красота". В киното направих филм с първокласен колумбийски актьорски състав, който се адаптира към начина, по който хората говорят в моя град, Картахена де Индиос.
- Какво мислиш за успеха, който колумбийските теленовели са имали из целия континент и които имат мексиканска версия?
Истината е, че в Колумбия има невероятен талант; прекрасни сценаристи. Тази година загубата на Фернандо Гайтан, създателя на "Грозната Бети", беше много болезнена за света на колумбийските истории. В моята страна има много талантливи хора, които залагат на новото. Прави се, създава се.
- Какво ти оставят като актриса мексиканските теленовели и сериали?
На първо място, научих много тук, от различните жанрове, от различните техники. Работила съм с отлични продуценти, режисьори и колеги актьори, които ми помогнаха да израсна.
- С какво допринасяш като актриса на мексиканските теленовели?
Като всяка актриса или актьор, допринасям с таланта, желанието си, пълната си всеотдайност, времето си. Аз съм точна, дисциплинирана и супер отдадена на ролята. Харесва ми да работя в екип за повишаване качеството на проекта. Благодаря на тази страна за всичко, което ми даде. Когато ме ценят, аз буквално се разтапям.
- В "Да обичаш без закони" имаш специално участие във връзка с реален случай. Какво мислиш за това, което се случва с движения като "Аз също"?
На първо място като актьори предаваме информация. За нас жените, като пол, имаме начин да се защитим. Такива отвратителни неща могат напълно да засегнат твоето семейно ядро. Този тип оплаквания е да кажеш на други жени: има закони, които ви защитават.
- Какво мислиш за случая, шрез който минава героинята, на която даваше живот?
В този случай тя не е извършила никакво престъпление и съпругът й я обвинява с други намерения, които я нараняват, като например факта, че той е неверен. Това е случай, с който казваме на жените: "събудете се, това се случва и с мнозина в реалния живот". Но трябва да мислим, че става и обратното, че мъжът е жертвата и е обвинен от съпругата или жената за престъпления, които той не е извършил, или за ситуации, които не са. Нито е валидно, че има жени, които са такива. Нещата трябва да се рушат и да видим какво се случва. На кого законът дава право. Тогава е необходимо, по целия свят, тези, които имат в ръцете си решението на закона, да бъдат справедливи, независимо от пола, независимо дали е жертвата или нарушителя.
- Какво научи от героинята си?
Фактът, че не можем да се откажем. Някак си тя се почувства изоставена, наранена, сама. Въпреки че е с майка си в затвора, тя е сама; търси помощ, вика, казвайки: "Подайте ми ръка, за да продължа напред." Много пъти жените трябва да мълчат и това е сериозно; ако се случва, трябва да се каже. Така една и съща жена си помага и помага на другите.
- По какво приличаш на героинята си?
Много съм чувствителна, плачеща жена. Силна съм, но много чувствителна. Първата ми реакция винаги е да плача, до болка. След това реагирам и мисля за това как да продължа напред, как да се справя с проблема. Имам тази чувствителна част от нея. Като артист отдавам тялото си и позволявам на Виолета да влезе в мен. Отдавам й цялата си страст, за да предам ситуацията. Живея го.
- С какво ще запомниш "Да обичаш без закони"?
Това е страхотен проект, подкрепен от страхотна продукция, тази на Хосе Алберто Кастро. Това е проект, от който се учиш. Например, не знаех, че тези неща могат да се случат. Непрекъснато се учим в най-различни случаи, които се показват. Трябва да се поучим от правата, които имаме и които много пъти не знаем. Това е проект, направен с любов, много внимателен в диалозите, актьорите и всичко, което включва една страхотна продукция.
- Какви роли харесваш повече?
Лошите са по-забавни. Но добрата е готина, защото хората я обичат. Макар че правя злодейки, както в "Италианската булка", и хората също ме обичат. Добрата винаги страда, но любовта идва накрая. Докато лошата винаги се забавлява и дори може да има по две гаджета. Имала съм роли на добри, които приключват много зле. Например, в "Съдба" героинята ми умира в пожар по много трагичен начин.
- Извън прожекторите какво обичаш да правиш?
Обичам да ходя на театър, да гледам филми и сериали. Да бъда с приятелите си. Да пътувам, спортувам, танцувам, чета, ям здравословно и понякога да прегрешавам с шоколад. Казах ли пътувам? Хахаха, обичам да пътувам!
- Kaк се подготвяш преди всяка роля?
Чета много за нея, говоря с режиьорите и продуцентите. Правя биография, опознавам я, търся нещо в мен, което да й придам. Изучавам други герои, наблюдавам хората в живота. Започвам да я усещам.
"На 14г. оставих куклите и се влюбих, беше много хубав етап. Обичам да съм сама, да пътувам, да ходя на кино, да споделям спокойствието си, духовните моменти. Това са етапи от живота, фокусирана съм в дъщеря ми и в мен."
ТУК може да си припомните ЕКСКЛУЗИВНОТО НИ ИНТЕРВЮ С АКТРИСАТА, което взехме преди 2 години!
