Актрисата смята за привилегия, че е била част от теленовелата, която продължава да жъне успехи петнадесет години по-късно, и признава, че е узряла с нейната Сарита Елисондо.
Тя беше на двадесет години, когато записа "Трима братя, три сестри" и успехът беше толкова грандиозен, че е невъзможно да го забравиш. Наташа Клаус даде живот на Сарита Елисондо, най-сериозната от трите сестри, която узрява благодарение на романса си с Франко (Майкъл Браун). Въпреки това, за разлика от други колеги, през 2003 г. актрисата вече беше майка и това беляза пътя й: няма пътувания, защото искаше да бъде със семейството си, което смята за свой приоритет.
- Защо мислиш, че винаги, когато излъчват "Трима братя, три сестри", има добър рейтинг?
Извън времето е, за тази история не отминава времето. Младите хора й се радват също както възрастните хора. Има специална магия и световното отражение, което получи, го достигна само "Грозната Бети".
- Как си спомняш Сарита?
Виждам едно момиче (смее се). Лично аз нямах формиран характер и имах своята несигурност като нея. И също, че бях майка, имах дъщеря. Връзката с най-малкия Рейес (Майкъл Браун) очарова публиката.
- Как го изживя ти?
Хареса ми, защото е истински, нищо за приказния принц, който идва да търси своята принцеса. Сравнявам го с този от филма "Шрек", тъй като Франко и Сарита се влюбват в това, което са, със своите недостатъци. Изминаха петнадесет години.
- В какво се е променила Наташа Клаус?
Работила съм върху самочувствието си, защото като всички актьори съм доста несигурна. Винаги съм била много емоционална и за мен животът е от всякакви цветове. Има не само черни и бели.
- Теленовелата имаше страхотна международна прожекция, но ти избра да останеш в Колумбия.
Моят приоритет е семейството ми. Подобно на колегите си имах оферти, но останах тук, защото съм също толкова щастлива, когато работя и когато приготвям храната.
- Съжалявала ли си някога за избора си?
Изобщо не. Успехът не е нещо, което ме тревожи, нито е целта ми в живота. Чувствам се много доволна от решението и смятам, че имам прекрасна кариера, в която съм се развивала като актриса.
- "Имението", "Зоро" ..., "Жената в огледалото" ... От коя работа се чувстваш най-доволна?
Не мога да избера, но проектите бяха все по-красиви, защото героите бяха по-интересни и сложни. Може би това е заради начина ми на живот, но всички ме изпълниха, нямам отрицателни преживявания.
- Какво правиш сега?
Завърших сериала "Боливар" преди няколко месеца и преди това направих "Бронкс", което беше най-трудната работа в живота ми. Бях съпругата на мъж, попаднал в света на наркотиците и е трудно да влезеш в този емоционален свят. Сега играя в пиесата "Две минус едно, нула", която се върти около двойка, която току-що се еразделила.
- Също така имаш бизнес...
Ще пусна линия от аксесоари: бижута и чанти. Правя го от доста време и той ще излезе през 2020 година.
- Успя ли да живееш от актьорството?
Да и въпреки че хората казват, че сега професията е сложна, мисля, че е обратното, защото има повече канали. Разликата е, че трябва да се подготвиш повече. Обучението е от съществено значение, вече не стига да имаш хубаво лице.
- В личен план си преминала през два развода.
Точно така. Днес мисля, че любовта е станала за еднократна употреба и ако партньорът ти не е такъв, какъвто искаш, го напускаш. Това усложнява изграждането на трайни отношения.
- Дъщерите ти, 18-годишната Исабел и 10-годишната Палома, искат ли да бъдат актриси?
Голямата, която е много зряла, е категорична, че иска да обиколи света и сочи Европа, за да учи социология. Палома е малка да реши, но никоя не изглежда да се интересува да следва моите стъпки.
- Страхуваш ли се, че един ден ще отлетят?
Истината? Изобщо не. Мисля за настоящето и не си представям какво ще се случи. Това е житейска философия, която придобих, преди не бях така.
