Петте години борба с рака на гърдата само направиха по-силна тази аржентинска актриса, която на 49 години мечтае да играе отново и да се влюби.
Когато беше на върха на кариерата си, щастлива с партньора си и готова да бъде майка, животът на Лорена Меритано се преобърна радикално. Последно се снима в "Щастлив ден" през 2013г. Върна се в Мексико за кратка роля в "Красавицата и зверовете", а миналата година участва в два сезона на "Кралят на долината" на Sony. Въпреки че е заета с представянето на книгата си "Оцеляла", тя няма намерение да изоставя актьорството.
- Как си?
Спокойна, след много страдания от осакатявания, химиотерапия и реконструкции. Все още се преглеждам, но се чувствам силна.
Убедиха ме и почувствах, че това е добър начин да предам вяра на други хора. Но това не е текст със съвети или за болестта, а говори за моята собствена история: тази на онова момиче от село, което дойде в столицата да бъде модел, искаше да сбъдне мечтите си, възстанови се от пораженията и сега се сблъска с този учител, наречен рак. Моята книга е послание за надежда.
- Изминаха пет тежки години ...
Когато разбрах предстоеше да поставя пиеса в Колумбия с партньора си, с когото имах едногодишна връзка. Тъкмо се бяхме срещнали със съответните семейства и им казахме, че планираме ин витро бременност. В живота всичко е преподаване и учене.
- Откъде почерпи сила?
Бях виждала рака отблизо в семейството си, но друго нещо е да го преживея. Въпреки че имах моменти на криза и исках да умра, винаги съм ставала след всяко падение. Намерих опора в медитацията и терапиите.
Да, почувствах се изоставена. Бяхме влюбени, бяхме заедно вече почти три години и един ден, изведнъж, на път да отида на друга операция в Аржентина, той реши да се разделим. С времето разбираш, че нещата свършват, защото така трябва, и сега смятам, че беше най-доброто. Не се чувствам разочарована, а победител: в мъдрост, търпение, вяра, честност ...
- Искаш ли да си майка?
През 2000 г. оставих професията си, за да се оженя и да отида в провинцията. Забременях там, но изгубих бебето. Нито преди, нито след това не съм търсила да имам дете. Сега биологично вече не мога. Не го искам и аз. Не съм се чувствала по-малко жена заради това, че нямам гърди или яйчници, нито че нямам дете.
- Какво си спомняш за "Трима братя, три сестри"?
Динорa беше подарък. Въпреки че беше планирано като специално участие, в крайна сметка се превърна във важна злодейка в цялата история. Снимките бяха тежки, стресиращи и много изморителни: спахме малко, беше ни студено и ролята изискваше много енергия от мен. Хората ми казваха ужасни неща на улицата.
- Беше ли важна в кариерата ти?
Всички работни места са важни, въпреки че към "Трима братя..." ... пазя много любов. Забавлявам се, когато се сетя за Динора, много преувеличаваше.
- Какъв е животът ти сега?
Говоря за моята книга и я представям в различни страни. Опитвам се да се грижа за себе си с алкална диета и практикувам пилатес. Обичам да съм сама, в тишина, да виждам семейството си в неделя, да прекарвам време с кучето си и от време на време да се срещам с приятелка. Имам скромен живот, от средната класа, далеч от партита и други неща от миналото. С рака се научих да не съм там, където не искам или с когото не искам.
- Какво искаш през 2020 г.?
Здраве за мен и моите хора, да съм в мир и да продължа да уча и нося насърчение и надежда. Бих искала да работя в Аржентина и Испания: да се върна към актьорството във филми, театъра и телевизията. И бих се радвала да се влюбя, да имам къща на плажа, да пиша, да чета.