събота, 30 май 2020 г.

Вие пожелахте: Орасио Панчери


Този привлекателен 37-годишен аржентинец остави родината си, където работеше като модел, за да учи актьорство в Мексико и да стане успешен актьор. 


В училище започва да участва в реклами и дефилета. До 20-годишна възраст се е занимавал професионално с плуване и има спечелени 300 медала. Една година е учил спортен журнализъм, но не му е харесало. Мечтата му била да стане лекар, но това означавало да остави спорта, затова завършва "Физическо образование". Спортът го води към моделството. 10 години е работил като модел, пътувал е по целия свят, срещнал е много хора. Навършвайки 30 години, артистичният свят го е очаровал и е решил да пробва късмета си в меката на теленовелите - Мексико. Докато учи в Школата на Телевиса, се прехранва с участия в реклами. За четири години участва в пет теленовели, две от които като главен герой ("Път към съдбата" и "В диви земи" - последната му теленовела засега). "Стана много бързо, не си представях, че ще бъде така". 

След раздялата с майката на единствения му син Бенисио Орасио Панчери излиза с актрисите Гретел Валдес, Паулина Гото, а сега с Маримар Вега.

- Как се появи теленовелата "В диви земи"(която можете да следите с български субтитри) в живота ти?
Приключих с "Път към съдбата" и реших да си взема почивка. Имах няколко предложения за театър и пропаднаха, щях да започвам друга теленовела, но и тя пропадна. Тогава се появи Салвадор Мехия, продуцентът на "В диви земи", и ми каза, че иска да ми даде тази роля на Серхио Отеро, без да правя кастинг. Историята ми хареса много, съставът, продуцентът е много известен в Мексико и исках да работя с него, така че много неща ми привлякоха вниманието и също беше предизвикателство да играя отново лекар след "Път към съдбата". Беше красиво приключение, историята на Серхио ще приключи по начин, по който хората не си представят, предложих някои неща на Салвадор Мехия и му харесаха.

- Как се разбираше с колегите си от "В диви земи"?
Сформирахме добър екип, братството трябва да премине екрана и от първия ден се сработихме. Даниела Ромо и Сесар Евора, които са ни родители в историята, са хора, от които се уча всеки ден. Това беше красив екип и колегиалността е едно от качествата на този проект. Сприятелихме се и с Кристиан де ла Фуенте, и с Диего Оливера. 

- Какво е посланието на този сериал?
Трудно е, но как ще се влюбиш в жената на брат ти? Но в реалния живот се случва. Не знаем с кого от тримата ще остане, но трябва да останат заедно, защото семейната връзка винаги печели.

- Като добри братя Отеро имат еднакъв вкус...
Така е, всички се влюбваме в Исабел (Клаудия Алварес). Аз съм най-малкият брат и ме впечатлява веднага щом я видя, защото е много красива, но е жената на брат ми. 

- Серхио колко е див?
Не и в този смисъл, който си представяте. Аз съм сериозен лекар, професионалист, нежен и отдаден на професията си, но има много дива вътрешна борба, като открива, че се влюбва в забранена жена, омъжена и го измъчва мисълта, че тази жена е на брат му, а не негова.

- Защо се отказа от мечтата си да станеш лекар?
Не се окуражих да запиша медицина, защото е доста трудна професия и избрах спорта. По онова време тренирах плуване и се състезавах за няколко трофея. Знаех, че ако уча медицина, трябваше да оставя спорта, а не исках, но винаги остана тази тръпка да стана доктор.

- "Път към съдбата" е третата ти теленовела и първа, в която си главният герой. Беше ли нервен?
Всички бяхме нервни, защото тогава рейтингите на теленовелите в Мексико бяха паднали, но всъщност чувствах страх, че аз съм главният герой, не знаех как ще се приеме това. За щастие, беше успешна от самото начало не само в Мексико, но и в САЩ, Аржентина, родината ми... 

- Как се подготви за ролята на лекар?
Говорих с татко, който е лекар. Даде ми хиляди съвети. Също така посетих няколко болници, които са ми познати от дете. Исках да уча медицина, но не се осмелих. 

- Кое е най-трудното за теб в професията ти на актьор?
Два месеца след като отидох в Мексико разбрах, че ще ставам баща, представи си напрежението и отговорността, която ми предстоеше, затова исках още повече да успея и се записах да уча в Школата на Телевиса. Като завърших започнах да играя в теленовели, докато получих първата си главна роля. Но най-трудното за мен беше да избера дали да се върна в Аржентина със сина си, или да остана в тази страна, Мексико, и да се боря за кариерата си, бъдещето си, както и на сина ми, за да има обещаващ, сигурен и красив живот.

- Колко често виждаш сина си Бенисио?
Почти всеки ден на камерата благодарение на технологиите, но раздялата е доста тъжна. Тежко ми е да се разделям с него и да го виждам на живо на всеки 3-4 месеца. Аз отивам в Аржентина или той идва тук. Научих се да бъда баща от разстояние, но винаги се интересувам как е, как е минало в градината. Животът минава бързо и се опитвам да присъствам в живота му, ако не физически, то поне да знае, че баща му е до него.

- В какви отношения си с майката на детето ти?
Благодарен съм на Карла, че говори добре за мен на сина ни, че прави възможна връзката ми с Бенисио и можем да говорим. В този случай имам късмет. Помага ми, че имам прекрасни отношения с нея, защото има двойки, които не си говорят, и от това страда детето. Връзката ни като двойка не проработи, но имаме нещо много хубаво, което е Бенисио, и трябва да го уважаваме.

- Как се чувстваш в Мексико?

Horacio Pancheri y Marimar VegaДенят, в който отидох там, се почувствах като у дома, много удобно. Отидох със съзнанието да порасна като личност и като професионалист и Мексико ми отвори тази врата. Хората са много мили, пейзажите са невероятни, храната е вкусна, хората ме приеха с отворени обятия и това ми помогна да продължа напред. Много съм благодарен на тази страна.

- С Маримар Вега се запознахте на сета на серийния филм "Играта на ключовете". Как върви връзката ви?
Искаме да пазим връзката си, да не я излагаме много в публичното пространство.