Екранният Самуел никога не си е представял, че ще стане актьор.
Животът му щеше да поеме по пътя на воденето на събития, професия, наследена от баща му. Но всичко се променя, когато на 23-годишна възраст опознава отблизо света на актьорството при пристигането си в Мексико Сити, за да учи в Школата на Телевиса (CEA). "Открих актьорството и вече го обичам. Сега не искам да го напускам", признава той.
От малък започва да имитира баща си, който е голям водещ и прави шоу програми в малка зала за събития, която все още притежава в Монтерей. Алеман е водил няколко предавания, но решава да отиде в столицата и да стане актьор. "Бях на кастинг в Мексико Сити, но се депресирах. Имаше толкова красиви хора и си казах: "Защо дойдох?" Бях малко пълничък и казах на родителите си да забравят за кастинга. Върнах се в Монтерей." След няколко месеца му се обаждат, за да го информират, че е избран да влезе в Школата.
Актьорът си спомня, че докато е бил водещ в Gente regia, от теленовелата "Защото любовта командва" с Фернандо Колунга и Бланка Сото са поискали водещите на предаването да вземат кратко участие в историята. Това е първото му докосване до артистичния свят.
След излизането си от Школата в Мексико настъпили трудни времена и той работил на бензиностанция, където сипвал кафе. Докато работел там, получава обаждане за роля в "Признавам се за виновна" (Me declaro culpable). Следват няколко епизода в "Дойде любовта", "Да обичаш без закони". Беше статист в "Лекари, линия на живота" и именно на този сет получава ролята, която го направи известен - тази на Самуел Гаридо в "Подарен живот". Рамсес излизал от съблекалнята си, облечен като лекар, когато Лусеро Суарес, продуцентката на "Подарен живот", го попитала какво прави там. Той й отговорил, че е статист и дори няма роля. На следващия ден му се обаждат за ролята на Самуел. "В четвъртък ме наеха и в понеделник започнах да снимам." В този промеждутък от дни е наблегнал върху външния вид на героя си, купил си е няколко чифта очила.
Рамсес признава, че заснемането на "Подарен живот" е било голямо приключение и се е създала много добра атмосфера сред всички актьори. Преди месец получи най-новата си роля в мексиканската теленовела "Съдбата ми е да те обичам" (Mi Fortuna es Amarte) с Давид Сепеда и Сусана Гонсалес.
Обича да свири на китара, да чете, да реди пъзели и да тренира.
- "Подарен живот" е истински успех навсякъде, където се излъчва. Каква е тайната за успех?
- Когато в работния екип има добра енергия, всичко се получава. Имаше много химия, много самочувствие и много любов. Тайната на успеха е добрата комуникация, която всички имахме. Много съм развълнуван, че бях част от този проект. Моята цел е да създавам вълнение у публиката, когато ме видят.
- Как би описал Самуел Гаридо?
- Той е първият важен герой, който имам в кариерата си и проявява прекрасна привързаност към хората. Вие не знаете колко съобщения получавам заради него.
- Какво ти даде участието ти в тази история в професионален план?
- Самуел ми даде страхотни колеги, работих с големи звезди на мексиканската телевизия като Сесар Евора, Ерика Буенфил, Нуриа Бахес, маестро Бонфильо, самият Хосе Рон, Хорхе Салинас... Наистина съм развълнуван, че бях част от проект, който завладя сърцата на много хора в различни части на света.
- А в личен план?
- В личен план ме оставя с невероятно удовлетворение. Спокойствие за това, че свърших много добра работа, която успя да накара хората да се влюбят в нея. Той е герой, който никога няма да забравя в живота си, герой, който определено бележи кариерата ми по всякакъв начин.
- Имаш ли сходни черти с героя си?
- Чувствам се идентифициран със Самуел Гаридо по въпроса, че той толкова обича семейството си, че дава абсолютно всичко за тях. Смятам се за много семеен човек и мисля, че в това си приличаме.
- Какво е да си партнираш с Ара Салдивар?
- Всички толкова обичат Самуел и Габи, толкова много, че ни помолиха да бъдем гаджета в реалния живот. Истината е, че не. Много се обичаме, страхотни приятели сме, но нищо повече. А работата с Ара също беше прекрасно преживяване. Нямах удоволствието да я познавам, но имаше доста готина химия от самото начало, което ни позволи да работим и да се разбираме толкова добре по време на сцените.
- Винаги ли си мечтал да бъдеш актьор?
- Нямах представа, че ще стана актьор. Мислех, че ще бъда в средата на воденето, само защото така започнах кариерата си на 15 години. В момента съм на 29. А на 23 бях, когато дойдох да уча в CEA в Мексико и така открих актьорството и вече се влюбих в актьорството. Сега не искам да го напускам. Все още обичам да водя, но актьорството е моето нещо.
- Как си спомняш първите стъпки като актьор?
- Беше много вълнуващо. Първата ми пиеса беше в Школата и когато излизах, първият опит за контакт с публиката беше малко катастрофален, защото това е силна среда, която в един момент дори може да те надвие и да забравиш думите. Това беше едно от първите ми преживявания. Прекарах си страхотно. Това напрежение продължи около 15-20 секунди, това ми се случва почти винаги преди излизане на сцена или преди започване на сцената. Но вече знам как да го контролирам.
- Как се определяш?
- Определям се като трудолюбив, образован, добър човек, който обича да помага на другите. Също така любящ човек. В момента страдам много от ситуацията с COVID, защото съм човек, който прегръща приятелите си и хората, които много обичам, така че това ми струва много, но трябва да се адаптираме. Считам себе си за 100% семеен човек, отдаден, интензивен, спортист. Опитвам се да бъда добър човек през цялото време.
- Какви хобита имаш?
- Има много неща, които обичам да правя. В даден момент от живота си бях диджей в клуб в Монтерей. В момента се уча да свиря на китара. Умея да свиря на барабани. Много съм запален по изкачването на хълмове. Аз съм от град Монтерей, така че много обичам да спортувам там и да се катеря по хълмове. Харесва ми да редя пъзели, да чета. Има много неща, които ме привличат, но актьорството е най-пристрастяващото за мен.
- За какво мечтаеш като актьор?
- Да работя в теленовела на Хуан Осорио или Ел Гуеро Кастро, протагонистка да е Ливия Брито, а аз да съм злодеят.
