петък, 18 февруари 2022 г.

Освалдо де Леон за трудното начало в Мексико, за ролята на Алберто и защо не е виждал сина си 6 години

Ролята на Алберто е първата му главна роля.

Роденият в Америка актьор е следвал медицина в Тексас, САЩ, но се отказва от тази професия, за да изпълни мечтата си да бъде актьор. Той се мести в Мексико и започва нов живот там. 

Въпреки че началото в света на актьорството не беше никак лесно за него, днес актьорът се радва на солидна кариера в киното, театъра и телевизията, изградена въз основа на много усилия и отдаденост.

Получава първата си роля през 2007 г. в "Дума на жена". След няколко участия в успешни теленовели на Телевиса като "Семейство с късмет", "Лъжа, за да живея", "Нежеланата", "Това, което животът ми отне", "Непростимо" и др., актьорът получи първата си главна роля в "Без твоя поглед" с Клаудия Мартин. Следват роли в новата версия на "Свърталище на вълци", "Лекари, линия на живота" и "Рисувайки любовта ти".

В личен план актьорът е баща на Тео де Леон, плод на връзката му със Сесилия Суарес, на близначките Асул и Оливия, както и на Леонардо - тримата са от половинката му Виктория Камачо, с която е и днес.

От 6 години Освалдо де Леон не е виждал първородния си син.

- Какво помниш от първите ти моменти в Мексико?
- Спомням си, че имах пари само за консерви от риба тон. Също така помня, че през първите месеци в столицата спах на неудобен разтегателен диван.

- Кой е Освалдо де Леон?
- Аз съм човешко същество по дефиниция. Чувствам, че съм силно привлечен от живота. Живея всичко на макс. Опитвам се да водя балансиран живот. 

- Откога си наясно, че искаш да станеш актьор?
- Още от дете. Израснах, имитирайки любимите си актьори. С баща ми си организирахме филмови вечери с пуканки и всичко останало. 

- Какво беше за теб да оглавяваш "Без твоя поглед"?
- Беше невероятно. Това бе голяма отговорност, но бях много щастлив. Имах възможността да създам много човешки характер. Имаше своите достойнства и недостатъци. Той беше персонаж с много нюанси. Беше страхотно изживяване с всички колеги. Станахме семейство за 5-6 месеца.

- Как получи ролята?
- Явих се на кастинг. Интересното е, че направих и друг кастинг за една продукция в Лос Анджелис. Там също ме избраха, но не ми привлече вниманието, защото продължаваше три години продукцията. Това е твърде дълго време за мен и нямаше да имам право да се занимавам с кино или театър, така че моят мениджър ми каза: "Направи "Без твоя поглед" и по-късно ще почукаме на други врати на този пазар".

- Кой е Луис Алберто?
- Той е студент по медицина, който се влюбва в сляпо момиче и благодарение на нея се научава да живее пълноценно. Той е прекрасен персонаж, който има много нюанси и ме изведе от зоната ми на комфорт.

- Кое беше най-сложно за изпълнение?
- Стори ми се голямо предизвикателство да споделям сцени с актриса, която не ме гледа в очите. Работихме усилено, за да направим сцените истински.

- Как минаваха снимачните дни?
- Записвахме поне двадесет сцени на ден и беше сложно, защото трябваше да сменяш чувствата си постоянно. В този вид работа няма почивка. Освен това, когато се прибирах през нощта, трябваше да започвам да уча новите сценарии.

- Имал ли си контакт със слепи хора?
Аз съм говорител на фондацията на Фернанда Руис, която се стреми да информира младите хора за уврежданията като цяло. Тя е в инвалидна количка и откакто станахме приятели, разбрах колко малко сме информирани за тези хора. Например, много обществени места не са пригодени за тях и това ги ограничава в ежедневието им.

- Гледал ли си "Есмералда"?
- Не. Честно казано, предпочитах да започна от нулата, тъй като теленовелата "Без твоя поглед" е адаптирана към днешно време и е различна. Сега почти всички истории идват от нещо вече направено и смятам, че всеки актьор трябва да вложи своята същност.

- Обичаш ли да се гледаш по телевизията?
- Изобщо! Въпреки това понякога се налагаше да го правя, за да подобря някои неща на Алберто, защото всички герои в сериала са свързани с него и това го кара да порасне с развитието на историята.

- Последната ти роля засега е на Ектор в "Рисувайки любовта ти". С какво е различен от предишните ти роли?
- Режисьорът ми каза: "Той говори много лошо, така че не знам как ще го направиш, но трябва да имаш лоша дикция." Той не е ходил на училище, така че трябваше да забравя всичко, което бях научил като актьор, и това беше забавно - трябваше да ям думите и да добавям други букви към думите. Беше много забавно и голямо предизвикателство, защото имах толкова малко време да се подготвя.

- Имаш зад гърба си почти 15-годишна кариера...
Все още не се чувствам твърде известен, тоест сравнявам се с нивото на известност на Майкъл Джексън. Имал съм няколко негативни ситуации в кариерата си по отношение на преса и клюки, така че се научих да се справям с това, да държа краката си на земята, защото и моите герои се нуждаят от това. Чувствам, че съм по средата на мечтата и това ме кара да си поставям целта много по-високо и много по-далеч, а също така ме държи "гладен", защото чувствам, че ако вече се чувствам известен или че вече съм изпълнил мечтите си, ще се чувствам посредствен.

- На кого се опираш в трудни моменти?
- На жена ми. Виктория винаги ме подкрепя и когато се прибирам през нощта, тя ме чака, за да ме целуне. Луд съм по нея.

- Какви са близначките?
- Красиви са, обичам да прекарвам времето си с тях. Държат се добре и ме изпълват с любов. Това, че си татко, те кара да се преоткриваш всеки ден.

- Приличат ли си?
Да, но имат и разлики. Едната от дъщерите ми е по-аналитична, а другата е по-импулсивна, искам да мисля, че характерът ми е разделен между тях, защото виждам части от себе си във всяка. Радвам се, че двете са си много близки, анализират се, учат се една от друга.

- Как е Леонардо, най-малкият ти син?
- Мога да кажа, че е много мил. Жена ми малко ревнува, защото е много привързан към мен, дори трябва да се измъквам от къщата тайно всеки ден.

- От 6 години казваш, че не си виждал най-големия си син...
- Много ме е яд и преди всичко много ме боли да виждам как това продължава да се случва. Не мога да повярвам, че злоупотребите, които ние мъжете често търпим, ги приемат за нормални и позволяват да продължават да се случват.

Освалдо и адвокатът му водят процес, за да може актьорът да си върне правата над сина си и има резултат. Освалдо се е разбрал със Сесилия и ще може да вижда сина си, който в момента живее в Мадрид с майка си. Сесилия обвиняваше де Леон, че е малтретирал сина им и че го е изоставил, нещо, което не е било доказано.