Има дълга филмова кариера зад гърба си, но Феяз Думан става популярен с ролите си в турските сериали.
Роден е в Мардин, има 4 братя и сестри. През 80-те години той имигрира в Истанбул със семейството си по икономически причини, без да знае турски. Завършва образованието си в Истанбул. Започва да играе в театъра и киното на 16 години. След като завършва университета, заминава да учи актьорско майсторство в Ню Йорк, САЩ. След 5 години в Ню Йорк се завръща в Турция. Животът в Ню Йорк повлиява на възгледа му за живота. Филмите му се прожектират в Кан, но той не обича да е под светлините на прожекторите. "Предпочитам да не съм прекалено видим."
Първоначално, баща му е възразявал да бъде актьор. Той е бил изпълнител и се опитал да го накара да се присъедини към него. Но сега той го поздравява, когато получи награда. Чувства се горд със сина си.
Въпреки че е участвал в много филми преди, Думан започва своето телевизионно приключение през 2016 г. с телевизионния сериал "Вътрешен човек", където играе поддържаща роля. Веднага след това получава първата си главна роля на Ариф в "Една жена", която му носи голяма популярност и признателност. Следват "Бараж", "Лъжците и техните свещи" и "Моят син", където играе напълно противоположна роля.
Най-новата му работа е в дигиталната поредица "Модерна източна приказка" (Modern Doğu Masalları). Сериалът, който започна да се снима, ще бъде излъчен по TRT Digital, планирани са 8 епизода. Феяз Думан е получил оферти за зимния сезон.
Жените му се възхищават, но той е щастливо женен от три години за Зозан и имат малко момиченце.
- Получихте наградата за най-добър актьор на известни филмови фестивали, но сте известен със сериала "Една жена"....
- Това е силата на телевизията. Хората вече могат да се превърнат във феномен чрез интернет и телевизията. Бил съм в киното и преди и съм платил висока цена за това. Хем икономически, хем упорито правя това, което обичам. Защото актьорството в тази държава е наистина уморително. Обикновено влизаш в бизнеса, за да печелиш пари. Така че не е толкова сложно. Но актьорството е различно. Не спечелих нито стотинка от актьорство до 30-годишна възраст. Времето ми минаваше предимно в обучение, театър, пускане на филми безплатно. Това е трудна работа. Още по-трудно е за новаците. Защото първо трябва да се докажеш.
- Какво мислите за "Една жена"?
- Това е смелата и ожесточена битка на майка с две деца. По света има хиляди самотни, силни и успешни жени, затова онези, които гледат сериала, стават част от него.
- Какво Ви хареса в проекта?
- Накара ме да се почувствам различно, защото по телевизията или във филмите няма много силни женски истории. Също така обикнах борбата на Ариф за Бахар, неговата любов.
- Приличате ли на него?
- Аз не съм като моите герои, просто ги играя. Несъмнено всички те носят част от мен, но в крайна сметка сме много различни.
- Кои са качествата, на които най-много се възхищавате в Aриф?
- Няма едно определено. Влюбих се като цяло в сърцето му, характера му, харизмата му...
- Изглежда толкова студен...
- Той се страхува да не се влюби заради това, което е изживял с бившата си приятелка. Тя го накара да стане сериозен, но той всъщност не е толкова груб. Ще разберете: той е мил, добър любовник, щедър и искрен.
- Какви са отношенията Ви с Йозге Йозпиринчджи?
- Много добри. Да работя със "снобски" хора беше най-големият ми страх, тъй като телевизията е различен свят, но се чувствам толкова удобно на снимачната площадка. Бяхме невероятен екип. Станахме голямо семейство.
- Как се разбирахте с останалите актьори?
- Все още поддържам контакт с всички. Бяхме заедно три години и прекарах повече време с тях, отколкото със семейството си. Те ще останат мои приятели, които уважавам и винаги ще обичам и като актьори, и като другари.
- Били ли сте някога глезен от това, че сте обичан толкова много от феновете?
- Мисля, че съм достатъчно зрял. Разглезването е най-лошото нещо, което човек може да си причини. Хубаво е да те харесват, да ти се възхищават, да те хвалят за работата. Все пак не съм започнал да се занимавам с актьорство от сега, а от 12-годишен. Това, че съм популярен, не ме промени психологически, а просто стесни обхвата ми на движение. Не обичам да съм в светлината на прожекторите.
- Не знам, относително е. Някой изглежда дебел за теб, за мен изглежда слаб. Не съм обсебен от физически характеристики. Мисля, че Ариф не беше обичан заради красотата си, той беше обичан като характер.
- Как прекарвате времето си у дома? Включвате ли се в кухнята?
- Прекарвам голяма част от времето си в гледане на филми и сериали. Някои мои приятели ми изпратиха текстове за пиеси и филмови сценарии, за да ги прочета. Имах и няколко истории, които мислех да напиша, но не можах да ги започна. Всъщност мисля, че знам много добре да готвя като човек, който е успял да се грижи за себе си през дългите години като студент в чужбина, но след брака това не беше необходимо, тъй като открих, че не мога да се конкурирам с ястията на жена ми. Така или иначе тя е по-щастлива, че харесвам храната, която прави.
- Как върви бракът Ви? Какво обичате да правите заедно?
- Когато обединихме живота си, си обещахме: каквото и да се случи в болест и здраве. Трябва да се подкрепяме. Обичаме да ходим на кино и да откриваме филми заедно.
