Червенокосата актриса, която е родена в Истанбул през 1991 г., спечели голяма популярност с телевизионните сериали, в които участва през последните години.
Башак Гюмюлджинелиоулу е дипломиран архитект, учила е в различни градове по света, композира и има няколко издадени песни.
Башак става популярна с образа на Дениз в сериала "Свободен дух". По-късно печели сърцата на феновете си с ролите на Пъръл в "Почукай на вратата ми" и Нева в "Присъда", показвайки, че се справя еднакво добре с комедията и драмата. Младата актриса прави твърди крачки напред в своето актьорско приключение. Тя получи първата си главна роля в сериала "Жар птици" (Ateş Kuşları), който предстои да излезе през новия телевизионен сезон по турския канал Аtv.
В момента Гюмюлджинелиоулу се снима във филма "Възможно най-скоро" (Olur Olmaz), където си партнира с Чааръ Чътанак, нейната половинка в реалния живот. Двамата се запознават на снимачната площадка на "Почукай на вратата ми".
- Живяла си и си учила дълго време в чужбина. Като човек, който е роден и израснал в Турция, твоя идея ли беше да учиш в чужбина?
- Родена съм в Истанбул и израснах в семейство, пълно с любов. Но винаги съм била много любопитна какво е в чужбина. Майка ми, баща ми, сестра ми и баба ми винаги са казвали, че съм луд свободен дух, но въпреки това винаги ме подкрепяха. На 7 години за първи път говорих с майка ми, че искам да бъда в чужбина и тя ми каза, че мога да пътувам в чужбина, когато започна гимназия; и разбира се, никога не го забравих. След като бях в гимназията, започнах да ходя на летни училища в чужбина. Всяка година прекарвах лятото си в езикови училища в Обединеното кралство, Швейцария, Белгия и Германия и накрая отидох в Съединените щати със стипендия от програма, наречена AFS. Освен това започнах музикален театър. Преди да замина за САЩ, завърших анадолската гимназия в Бахчелиевлер, взех изпита за кандидатстване в университета и ме приеха във факултета по архитектура. Тогава си мислех, че искам да бъда архитект и имаше толкова много причини хората около мен да вярват в тази идея. Сестра ми е архитект, а баща ми е добре образован и талантлив. Затова те ме подкрепиха много в това отношение. Но с времето, особено когато получих бакалавърска степен по специалност архитектура и започнах магистърска степен по архитектурен дизайн в Истанбулския технически университет, а същевременно работех и като архитект, бях сигурна, че архитектурата не е професията, която "ще ме кара да се събуждам щастлива всяка сутрин" и следователно бях сигурна в решението си да стана актриса. Събрах всички сили и взех различни уроци в Истанбул, след това отидох в LAMDA в Лондон, за да взема курсове по драма и екранно актьорско майсторство. Така че целият този процес всъщност беше нещо, което идваше от сърцето и винаги беше вътре в мен, въпреки че в началото беше малко трудно, семейството ми винаги ме подкрепяше много.
- Имаш повече от една професия. Ако не беше актриса, с какво щеше да се занимаваш в момента?
- Повечето от нас знаят китайската поговорка "Ако искаш да бъдеш щастлив цял живот, прави това, което обичаш". От момента, в който чух това, ми хареса. Затова се радвам, че ми хрумна, че професията, парите и т.н. нямат значение. Дори да уча архитектура отново, пак щях да съм на сцената. Щастлива съм на сцената, така че ако не играех, щях да пея. Събуждам се с благодарност, че имам работа, която има дух и цел да разбирам хората и да разказвам истории.
- Изглежда, че имаш приятелско отношение, което минава през екрана. Какви са разликите между Башак, която виждаме на екрана, и тази, която си, когато си насаме със себе си?
- Всъщност съм твърде приятелски настроена. Дори счупих рекорди за твърде бързо и твърде много говорене. Героините, които виждаме на екрана, очевидно имат някои прилики с Башак, но също така имат много разлики. С моите приятели, сама вкъщи, със семейството, в социалните мрежи и с хората, които току-що срещам, винаги съм един и същ човек. Никога не съм чувала някой да ми казва друго. В обобщение, всички казват, че говоря твърде много.
- Можем ли да кажем, че сериалът "Почукай на вратата ми" ти даде и двата шанса? Можеше да покажеш както актьорския, така и музикалния си талант в популярната продукция...
- Всъщност можем и не можем да го кажем. Вярвам както в късмета, така и в това, че само късметът не работи. Просто мисля, че винаги трябва да си готов. Може би аз бях готова. Вече пишех песни, композирах, пеех и свирех. Беше късмет да бъда на точното място, да бъда предпочитана и желана едновременно, но да го имам в себе си всъщност означаваше да се възползвам от този шанс, работейки. Затова съм много щастлива, защото "Почукай на вратата ми" ми донесе много късмет, това беше моят шанс и е много ценен и брилянтен за мен.
- Пъръл не е героиня, която вярва или прибягва до грубост. Нито стилът й, нито отношението й, нито начинът, по който се справя с всичко, е грубо. Всъщност можеш да я накараш да направи почти всичко с мек език.
- Пъръл е работохолик, но когато забременява, показва чувства, различни от работохоличната си страна. Как адаптира този емоционален случай в процеса на подготовка?
- Имам огромен интерес, любопитство и любов към децата. Работя като доброволец в няколко сдружения от години. Леля ми е президент на "Сдружение за защита на момичетата", а останалите от семейството са активни доброволци. Така че имах възможност да опозная, науча и да бъда съпричастна с децата. Знам много добре какво е да си дете, но никога не съм била майка. След като разбрах за бременността на Пъръл, прочетох книги за бременност, гледах видеоклипове и проследих процеса. Всъщност това беше интересно преживяване за една небременна жена, но беше и радостно.
- Имаше ли момент, в който откри нещо сходно с Пъръл?
- Пъръл е много дисциплинирана, трудолюбива и не обича да лъже. По тези неща сме толкова сходни, но аз съм много по-мека и позитивна.
- Пъръл и Енгин спорят, но въпреки това те са допълваща се двойка. Башак може ли да бъде с някого като Енгин?
- Предполагам, че не. Но не бих искала да бъда толкова остра като Пъръл. Но както каза - Пъръл и Енгин са толкова взаимно допълващи се, аз ги виждам като ин-ян.
- Моите партньори Анъл Илтер (Енгин), Сарп Бозкурт (Ердем), Илкяз Арслан (Лейля) и аз прекарахме много време като офис квартет и станахме близки. Така станахме много "усмихнат" екип. Станахме квартет, който много се смееше. След това един по един кръгът ни се разширяваше. Най-добре е да кажем, че всички заедно се смеем много. Всъщност има много неща, които не мога да забравя, но най-смешното нещо е един спомен, който имахме, докато снимахме една сцена. В кабинета има стъклени врати, на репетицията бяха отворени. Тези врати също са почистени добре, не виждам много ясно. Оказа се, че е била затворена, докато снимах сцената, а в края на сцената вървях през сета и се залепих за стъклото като муха. Понякога се сещаме за това, смеем се. Всъщност, благодарение на записа на телефона на Анъл, ние го гледаме от време на време и отново се смеем.
- Освен в сериали те виждаме и на сцената. Какво място заема музиката в живота ти?
- Цялото! Когато преживявам нещо, когато нещо ми идва наум, когато съм наранена, когато съм щастлива, когато го изразявам с думи и мърморя мелодията, която идва до ухото и сърцето ми, всъщност продуцирам. Подхранва ме много. По принцип повечето ни срещи с приятели в крайна сметка завършват с моето пеене, предполагам, че изживявам целия си ден с музика.
- Какво друго обичаш да правиш в свободното си време?
- Имам малко куче, което ми е партньор от седем години, така че обикновено съм с него. Обичам да чета книги. Тъй като не обичам да оставам свободна, обикновено работя по песен или правя неща вкъщи. Обичам да прекарвам качествено време със семейството и приятелите си.
- За какво мечтаеш?
- Най-голямата ми мечта е да пътувам по света, да опознавам нови култури, хора, езици, да откривам страни и да се развивам.
- Имам проблем със зрението. Очите ми виждат на 60 процента. Затова, ако не ви видя на пътя, не ви позная, моля ви, не мислете, че съм самонадеяна. Защото обикновено, ако ви разпозная, можем да говорим с часове.
- Ако твоите най-близки приятели и семейство трябваше да те опишат, какви думи биха използвали?
- Биха казали на първо място емоционална. След това романтична, енергична, развълнувана, страстна, дисциплинирана, позитивна, трудолюбива.
- Какво е любовта за теб? Помниш ли първата си любов?
- Любовта може би е най-важното нещо на света за мен. Казвам го без преувеличение. Всъщност повечето ми приятели ми казват: "Ти си последният романтик на тази епоха." Мога да пиша поезия, мога да пиша песни, мога да пиша писма. Всъщност бих искала всичко това да ми бъде написано... Любовта също е чувство, което ме удовлетворява емоционално и когато изпитвам емоционално удовлетворение, както споменах преди, се издигам по-високо във всяка област, ставам по-енергична. Да, помня много добре първата си любов. Бях на четири години. Гьоркем беше син на най-добрия приятел на майка ми. Всъщност бях толкова влюбена, че ухапах ухото му, защото не ми отвърна на любовта… (извиних му се :)) Години по-късно се срещнахме в Ню Йорк и когато той чу тази история, съжали. Поне малко ми олекна...
С него сме много близки. Влюбих се в начина, по който ме обича. Той ме обича по красив начин. Къщата винаги е подредена, много харесвам този негов навик.
