Авантюрист и ентусиаст, този красив 42-годишен турски актьор, който е играл в "Една жена", "Великолепният век: Кьосем") и др., обича да създава свои собствени светове, като пише истории.
От семейство на артисти и писатели, Джанер Джиндорук излиза на сцената много млад и оттогава не спира да дава всичко за професията, която обича.
Но успехът и славата не винаги са били на страната на актьора, защото той е имал много тежко детство и е трябвало да се бори заедно със семейството си, за да продължи напред. От малък трябваше да работи много усилено с баща си, за да издържа семейството си. "Баща ми не можеше да печели пари с писане и беше амбулантен търговец. Започнах да работя с него от много малък, познавам добре улицата и това допринесе много за представянето ми", признава самият Джиндорук.
Въпреки че Джанер харесва планинарството, това занимание е и голямо предизвикателство за него. Турският артист страда от световъртеж, така че практикуването на този спорт е специално изпитание. Алпинизмът генерира множество усещания. Така Джанер Джиндорук показва, че е способен да се изправи пред всяко предизвикателство, което е поставено пред него.
- Какво мислиш за Сарп, героя ти в "Една жена"?
- Той е като мен, страстен, приключенец и ентусиазиран, и има същност, чиста като тази на дете. Любовта му към Бахар е епична, въпреки че той е неразбран човек.
- Какво те привлече в него?
- Неговата трансформация, преди и след, неговата мистерия. Освен това той е толкова отдаден на семейството си, колкото и аз, въпреки че трябваше да направи повече за тях, за тяхното здраве и за тяхното щастие.
- Какво е твоето семейство?
- Насочено е към майка ми, която трябва да гледа четирима мъже: баща ми, двамата ми братя и мен. Ние сме много отдадени един на друг.
- Какво ти хареса в "Една жена"?
- Видях много силен женски образ в историята. Трябва да има повече такива жени, особено в този свят, доминиран от мъже. Бахар е позитивна и борбена, въпреки всичко, което й се случва. Хареса ми, че Йозге я изигра, това беше една от причините, поради които се съгласих да участвам в сериала. Вече я бях срещал, тя е страхотен мой приятел.
- Имах специална връзка с Али Сефил (Дорук). И той, и Кюбра Сюзгюн (Нисан) са умни и талантливи. Йозге ги водеше много добре. С близнаците беше по-сложно, защото бяха много малки.
- Искаш ли да станеш баща?
- Да, обичам децата.
- Сериалът триумфира навсякъде, където е излъчен. Представяше ли си този успех?
- Мислех, че ще проработи, но не очаквах да получи световно признание. Продължаваме да се радваме на този успех като екип.
- Би ли откроил някоя сцена?
- Много ми харесаха тези, в които Бахар разказва на децата си за любовта между нея и баща й. И особено си спомням тази за падането от ферибота: трябваше да го направи специалист, но не се хареса на режисьора и аз го направих. Това беше една от най-запомнящите се сцени.
- Като дете имахме икономически трудности, но моето детство беше изпълнено с надежда и радост. Винаги сме имали отношение към изкуството. Чичо ми Ердал Джиндорук беше актьор и той ме въведе в театъра, когато бях много малък. С времето актьорството се превърна в моята любов и днес тази страст продължава да гори в мен. А баща ми е писател.
- Ти също така си публикувал книга...
- Обичам да пиша. През целия си живот съм бил мечтател и историите се носят безкрайно в съзнанието ми, което ми помага да избягам от заобикалящата ме среда и да се озова в свят, който принадлежи само на мен. Писането на история е като създаване на връзка между този мой таен свят и реалността. Наистина обичам да пиша.
- Ти си и режисьор. Какво предпочиташ - актьорство или режисура?
- Режисирал съм пиеси, но истината е, че моята професия е да бъда актьор. Обичам тази кариера и знам, че страстта ми към нея никога няма да избледнее. Никога. Актьорството е моята страст.
- Казват, че приличаш на американския актьор Джордж Клуни...
- Да, и аз съм поласкан. Винаги ми намират двойници (смее се). В моята страна ме сравняват с двама турски актьори Кадир Инанир и Фикрет Хакан, а също и с египтянина Омар Шариф. Когато започна излъчването на "Една жена", хората започнаха да казват, че приличам на Джордж Клуни, което е голям комплимент, разбира се.
