Талантливата актриса чертае своя собствен път и има естествен блясък от самото начало на кариерата си.
- С какви думи би се описала?
- Всъщност аз съм отговорна, но предполагам, че съм и много мързелива. Аз съм добронамерен човек, но понякога добронамереността може да бъде проблем. Не ме познавате, защото предпочитам да стоя повече вкъщи и да не вдигам много шум. Предпочитам да съм в собственото си защитено и сигурно пространство.
- Как вървяха снимките на сериала "Песента на живота"?
- Много хубаво, Слава на Бог. Започнахме снимките в Берлин. Продължихме в Турция неудържимо. В много добро настроение бяхме, надявам се да се хареса на публиката.
- Твоята героиня е умна, амбициозна и безразсъдна. Приличате ли си?
- Способността на Хюля да лъже мигновено ме изумяваше през повечето време. Не ме бива в лъжата, езикът ми се преплита. Но жизнените ни енергии с Хюля са много сходни. Дори да не прави нещата както трябва и да взема грешни решения, тя следва целта си и е много смела. Така че е много реална. Със сигурност във всеки от нас се крие една Хюля. Много харесвам Хюля.
- Как се разбирахте с Биркан Сокуллу?
- Казах му го и на него - когато за първи път чух името Биркан, наистина бях нервна, защото ми се стори много снобско и далечно. Но истината е, че не беше така. Връзката ни започна много добре в момента, когато се срещнахме за първи път, всичко вървеше много добре. Подкрепяше енергията и играта ми много. Сигурна съм, че ще бъдем страхотни приятели извън работата. Обичам да ни виждам заедно и на екрана.
- Сериалът започна с травмата на момиче, което е изоставено в брачната си нощ. През какъв процес премина, докато се подготвяше за Хюля?
- В поредицата има една реплика, която много харесвам: "От всички неща, които ми се случиха, това е нещото, което лесно смилам", казвам го за тази травма. Защото Хюля има други травми, които са много по-сериозни. Всъщност тя е много амбициозно момиче, което ще направи всичко заради амбицията си. Но това не е лош характер. Тя не съжалява за нищо, което е направила от любов. Тя е толкова уверена в любовта си, че е нейната отправна точка и единствената й защита. Нека ти кажа нещо за процеса на подготовка, когато за първи път приех тази работа, дори нямаше сценарий. Сериалът е корейска адаптация, но сюжетът не е едно към едно с нашата история. Вече обичах образа на Хюля, когато още нямаше нищо реално. Влюбена съм в нея и се забавлявах толкова много, докато я играх... Защото няма нещо, което тя да не може. За един актьор това е много приятно. Затова приех героинята си и дадох всичко от себе си. Никога не съм била съдена. Всъщност ние сме много различни. Може би просто обичах колко е по-различна от мен.
- Гледаш ли се?
- Не се харесвам много, жестока съм към себе си. "Защо играх тук така?" Много се ядосвам. Определено съм перфекционист, когато става въпрос за работа. Но не съм такава в личния си живот.
- Учила си археология. Какво те насочи към актьорството?
- Не знам, от момента, в който отидох в университета, си казвах: "Ако не отида в консерваторията, в живота ми винаги ще има театър". Никога не съм имала мечти или очаквания относно киното или телевизията. Основното ми желание беше винаги да съм на сцената, да съм в театъра. Винаги съм си казвала: "Дори и да не мога да се занимавам професионално с тази работа, театърът винаги ще присъства в живота ми." В първия ден, когато отидох в Измир в университета, си намерих театрална компания. Така дойдох в Истанбул.
- Първата ти сцена с целувки беше с Керем Бюрсин във "Въпрос на чест". Изнервят ли те сцените с целувки?
- Разбира се, за първи път се целувах пред камерата и не знаех какво е. Целувката е важно нещо, когато я гледате като знак. Значи се влюбваш в този, когото целуваш. Така че винаги мислех какво да правя. За щастие моята героиня също беше плахо момиче.
- Какво мислиш, че ти липсва в живота?
- Детството ми, предполагам. Може би заради битовите условия. Винаги съм била непослушно дете, пакостница, моето беше повече осъзнатост, отколкото зрялост. От малка съм работила и съм изкарвала парите си сама. Никога не съм била принцеса и наивно момиче. Краката ми са винаги на земята. Израснах с майка ми, дядо, баба, чичо и по-големия брат. Покрай тях поех малко бащинска роля у дома. Станах по-мъжествена. Например, когато бях студентка, бях като вещица. В училище носех панталон вместо пола, правих си кок на главата и играех с момчетата от квартала.
- Къде живееш? Можеш ли да ни разкажеш за един типичен ден без сет?
- Живея в Улус. Имам къща с градина, когато погледна през прозореца си, виждам зеленина, много е тихо, малко по-далеч от центъра е и е спокойно. Един типичен ден е така: като се събудя, с минути не ставам от леглото, после пускам телевизора, ставам и не приготвям нищо, вдигам наздравица отвън и си почивам вкъщи до вечерта. Подреждам наоколо. Когато всичко си е на мястото, си пускам филм. Както казах, не мога да се позная, когато става въпрос за мързел.
- Раздялата на родителите ти повлия ли върху връзката с мъжете и връзката на доверие?
- Наскоро присъствах на семинар. Имаше изследване за травмите, преживени в детството ни. Досега си мислех, че нямам травма, бях убедена в това, но се оказа, че имам. Нямах проблем с доверието в хората, винаги държа вратите си отворени за тях в началото. Разбира се, имам едно наум и никога не се доверявам напълно на никого, особено на хора, които току-що съм срещнала. Давам си време. Но осъзнах, че моята травма е нещо подобно. Не става въпрос само за мъже, аз не смея да изляза от безопасната среда, която съм си създала. Имам такава ситуация. Трябва да има някой в живота ми, трябва да вярвам много на този човек и трябва да знам, че винаги ще се облегна на рамото му. Ето защо връзките ми продължиха толкова дълго. Сегашната ми връзка допълва всичко, което ми липсва. Затова не виждам тази травма като отношение към мъжете.
- Кои са най-близките ти приятели в тази професия?
- Нямам много приятели от тази общност. Зейнеп Чамджъ и Бурджу Алтън от "Обичай ме така". Те са мои добри приятелки.
- Какво е любовта според теб?
- Спокойна лятна вечер.
- A любовта ти към съпруга ти Емре Йеткин?
- Представям си ни двамата с раниците да се разхождаме на нелепо място. (Смях) Толкова се забавляваме, получаваме тази увереност и това спокойствие, когато погледнем в очите си.
- Как се срещнахте?
- Емре е братовчед на мой приятел. С него се запознахме отдавна. Две години след запознанството се срещнахме и разговаряхме отново. От този ден нататък сме заедно всеки ден.
- Предложил ти е на върха на планината?
- Да, всъщност той беше планирал нещо съвсем различно. Щяхме да отидем на друго място, всичко беше готово, но в резултат на изригване на вулкан всички полети бяха отменени. Затова решихме да летим до Шри Ланка на следващия ден. За да е нещо различно, той реши да ми предложи брак на върха на планината.
- Веднага ли каза "да"?
- Не. До последния момент не осъзнавах какво прави. Когато видях червената кутия, разбрах, че ми прави предложение. "Но аз съм твърде малка", казах тогава. Всъщност аз бях тази, която внуши идеята за брак. "Виж колко са красиви нашите приятели, които се женят. Винаги сме на сватба" — казвах. (Смее се) Тогава Емре каза: "Бурджу, още не си казала "да"! Тогава приех.
