Актьор, певец, композитор, баскетболист...
Хакан Курташ е роден на 7 септември 1988 г. в Измир. След като завършва гимназиалното си образование в анадолската гимназия в Бурса, завършва театралния отдел на Държавната консерватория на университета "Мимар Синан".
Курташ, който започва да се интересува от театър в средното училище, продължава да върши тази работа и в гимназията. През 2010 г. участва в пънк рок пиеса. Преди колежа той също играе баскетбол в професионални клубове. Рисува карикатури и се занимава с музика. Неговите карикатури се публикуват известно време в популярни списания за хумор и карикатури.
През 2013 г., заедно с приятелите си Улаш Туна Астепе и Джем Тунджер, създават музикална група. Курташ не само пише и композира текстове, но също така свири на китара и пее.
Като актьор сме го гледали в "Езел", "Момичето, което обичах", "Изкушение", "Горчиво и сладко", "Ирония на съдбата", "Една жена" и "Доктор чудо".
В личен план има връзка със сценаристката Пънар Булут, с която са се запознали на снимачната площадка на "Доктор Чудо". Тя е по-голяма от него с 6 години. Пънар е сценарист на сериали като "Езел", "20 минути", "Доктор Чудо" и др.
- Ти си млад човек, който е постигнал успех с твърде много работа на тази възраст. Първо, как започна твоят път като актьор?
- За първи път се качих на театрална сцена в 3-то основно училище. Играх крал със синя брада и синя коса. Мисля, че долавях забавлението във всички игри, които играехме като деца. Идеята да изградиш свят на твоите мечти за забавление не беше никак лоша. Бях много изненадан, когато получих аплодисменти. След това връзката между мен и театъра не прекъсна до края на гимназията. Бях решил какво искам да правя в бъдеще като подготовка за гимназия. Винаги съм искал да разширя зоните на свобода, където мога да се забавлявам и да играя игри. Подготвих се за изпитите в консерваторията по актьорско майсторство и влязох в Университета за изящни изкуства "Мимар Синан".
- Бил си професионален баскетболист преди колежа, нали?
- Спортът винаги е присъствал в живота ми по някакъв начин. Чувствам, че чувството за състезание, състезателният дух, дисциплината, практичната интелигентност и динамиката са ме подобрили като личност. Играх лицензиран баскетбол до юношеския отбор, продължавам да се интересувам от бокс и други спортове. Но в началото на гимназията реших, че играта, в която искам да бъда професионалист в живота, не е баскетболът. Винаги съм искал да разказвам истории и да го правя чрез живота на различни герои.
- Започнахме да те виждаме по екраните с последния епизод на "Езел", който приключи през 2011 г. Истинският ти дебют е с ролята на Синан в сериала "Момичето, което обичах", който стартира веднага след това. Беше ли добро начало за теб?
- Не всеки започва професионалния си живот с такъв късмет. Винаги съм знаел стойността му. Беше много приятно да участваш в последния епизод на сериал като "Езел", който влезе в историята на турската телевизия. В "Момичето, което обичах" работих с майстор като Четин Текиндор. След това винаги съм държал да работя с майстори и продължих по този начин.
- След това списъкът с проекти, в които си участвал, е доста дълъг. Как преживя периодите, в които участваше и в телевизионни, и в театрални постановки? Това темпо понякога може да сплаши актьорите.
- За съжаление, това е нещо, което става по-трудно с неизбежната дължина на телевизионните сериали. Но мисля, че актьорът трябва да играе игри в различни медии, за да бъде нахранен. Бих казал, че това е моето усещане. Играех на екрана за един сезон, докато играех пиеса с бокс на сцената 4 дни в седмицата. Прибирах се само да спя, но сънувах на сцената. Разбира се, има нещо, което научих от училището и спорта: "Да не се предавам".
- Как реши да участваш в "Горчиво и сладко"? Какво направи тази работа по-различна от другите и те накара да я избереш?
- Започва като забавна история и се превръща в драматична. Когато мисля за героя, реших, че тази промяна ще бъде много добра за мен. Най-вече ме заинтригуваха контрастите в сценария.
- Ти си много добър с музиката, как започна тази връзка?
- Докато учехме в консерваторията, започнах да правя музика с моя близък приятел Ефе, публиката ни постепенно нарасна и осъзнахме, че трябва да се фокусираме малко повече върху този бизнес. Сега, когато имам полупрофесионално студио у дома, това ни позволява да правим записи, които изобщо не са лоши. Днес започнахме да композираме собствени композиции и да пишем текстове.
